Генерал Кирчо Киров от домашния арест: Чувствам се много унизен
Пред скучната на тип жилищна кооперация на бул. „ Цар Борис III “, в която военачалник Кирчо Киров е затворен под домакински арест, предстоящо патрулка няма. Наоколо не се вижда жив служител на реда. Докато диря звънеца, си мисля, че някогашният началник на българското разузнаване несмущаемо би могъл да си излезе, да се качи в една кола и да се озове в някоя екзотична страна – също като Братя Галеви и стотиците други бегълци от правораздаването в България, на които занапред ще вършат лист по разпореждане на Цацаров.
В жилището му е тъмно – и в тесния кулоар, и в хола, обзаведен с мебели от соца. Завесите са спуснати от съображения за сигурност след един дръзновен грабеж. Но в случай че генералът е откраднал 10 милиона, както военната прокуратура твърди, те явно не са в близост. Сякаш прочел мислите ми, той ме кани да седна на поизбелелия фотьойл и се усмихва изкривено: „ Заповядайте, разположете се в милионерската ми обител “.
– Как се чувствате в домашния си арест, ген. Киров? Извинете ме, в случай че въпросът звучи неуместно.
– Дискомфортно се усещам, не мога да го скрия. И не затуй, че нямам право да излизам, а тъй като правя оценка домашния арест като подигравка с мен и с моето семейство. И като принуда от страна на ръководещия режим с съответни негови представители против мен. Чувствам се доста потиснат. Много афектиран. Аз 40 години 9 месеца и 12 дни без спиране съм бил в работа на тази страна и органите й за сигурност – и като действен чиновник, и като шеф на българското разузнаване в продължение на 9 години.
– Някъде четох, че няма в света разследваща работа, чийто началник е наказан за присвояване… Но не знам дали е правилно?
– Аз не съм чул да има в някоя страна наказан началник на разузнаването, камо ли по обвиняване за заграбване.
– Военната прокуратура твърди, че като шеф на Националната разследваща работа (НРС) през 2007-2011 година вие сте отчел с подправени фактури над 5 млн.лв. за загадка активност, закрита 9 години по-рано. Имате присъди по две каузи с подобен проблем.
– Категорично не одобрявам тези присъди и обвинявания. Заявявам го непроменяемо през всичките 7 година, в които текат наказателни процеси против мен. Нямам право да приказвам всъщност за делата. Но държа да кажа първо, че аз не бих могъл да доклада с подправени документи нито 5, нито 10 милиона, както се получава по цялост в двете каузи. По простата причина, че тия документи не съм ги съставял аз. Те са съставяни от началника на отдела за отбрана на класифицираната информация Димитър Лидарев и са ми били докладвани. Национална разузнавателна служба е устроена като пирамида и индивидът на върха е задължен да ги прегледа и подпише, в случай че реши. Това са стимулирани оферти за срещи, парични помощи и подпомагане на хора, ангажирани с разследваща активност, които имат здравни, финансови и други проблеми. Второ, тази активност, за която военна прокуратура по този начин евфемистично приказва, е закрита – да, само че това не значи, че от нея не са останали живи хора и че връзките на Национална разузнавателна служба с тях би трябвало да се прекратят. Отношенията с тия хора приключват с тяхната гибел. На тях страната им е длъжна през целия им живот, тъй като те са го рискували в нейно име.
– Не разбирам?
– Не мога да кажа ви нищо съответно, въпреки желая. Вече съм наказан за издаване на класифицирана информация по едно дело, нескопосно съшито по сигнал на Драгомир Димитров – моя правоприемник на директорския пост в Национална разузнавателна служба, която в този момент се назовава ДАР – Държавна организация „ Разузнаване “. Сигналът е обвързван с българския водач Живко Русев, който беше хванат с опиати в Иран. Всички вестници писаха преди време по какъв начин вместо да бъде обезглавен там, той ще излежава присъдата си в България по съглашение сред страните. По този случай аз не съм изпълнявал специфична задача, че да е обвързвана с класифицирана информация. Моята роля се свежда до един диалог, който организирах с управлението на иранското разузнаване, с една молба: този човек да не бъде наказан на гибел там. Коментирах в една телевизия неговото завръщане след 8 -годишен престой в ирански затвор. Това послужи на Драгомир Димитров като претекст да скалъпи още едно дело против мен. Четвърто дело ще ми пристигна доста, съгласете се. Затова не мога да ви дам изясненост за закритата разследваща активност.
– Бившият зам.-шеф на разузнаването ген. Тодор Бояджиев сподели пред „ Труд “, че става дума за закритото незаконно направление на Национална разузнавателна служба – на разузнавачите, настоящи под непозната идентичност. Те са българи – Иван и Петкан, само че живеят като Ахмед и Али да вземем за пример в ИДИЛ. Дори родителите им не знаят къде са. В чужбина под някаква легенда те са основали нови фамилии, с деца, които не са чували за родината на бащите си. Тези хора постоянно са в риск. Чуе ли се, че Ахмед е Иван – режат му главата. За някои има директна заплаха и би трябвало да се предислоцират. Държавата се е отказала да ги употребява, друг отвод не снема отговорността й към тях. Тя би трябвало да им помогне, споделя ген. Бояджиев пред „ Труд “. Ще потвърдите ли думите му?
– Ген. Бояджиев споделя безспорната истина.
– А полк. Лидарев споделил в съда, че е писал подправени фактури и теглил пари от касата по ваша заповед. И ги давал на вас.
– Това е неистина. Аз запитвам по какъв начин може човек на 60 година, с 40-годишен опит в разузнаването по този начин безгрижно да написа подправени бумаги, да тегли огромни суми и да ги дава някому, тъй като той му бил разпоредил. И да не си дава сметка, че прави противозаконна активност! Истината е, че става дума за законна активност, нормативно уредена и със съответните документи. Тук злоупотребата е единствено в това, че Лидарев ме набеди пред съда. И аз бях наказан на 15 година затвор само и единствено въз основа на неговите показания.
– А къде са „ съответните “ документи, които споменахте?
– Унищожени са от Лидарев. Чак на делото разбрах, че той освен ги е съставял и ми ги е докладвал, а и като шеф на отдела за отбрана на класифицираната информация е съставял комисии и ги е унищожавал. Твърди, че съм му разпореждал аз. Пак неистина. Неправдоподобна освен това. Ако вашият началник ви разпореди: напиши подправен документ, изтегли с него 80 000 евро, дай ми ги и унищожи документа, вие ще го извършите ли?
– Това е смешно. Особено, в случай че действието се развива в цитаделата на „ Хайдушка поляна “, където и стените имат уши. Но за какво Лидарев ще вземе да приказва небивалици?
– Под достолепието ми е да разясня държанието му. В разузнаването има една особена професионална категория – „ доверие “. То се делегира на всеки чиновник – управителен или действен. Разузнаването е самотна специалност. Разузнавачът работи постоянно самичък, няма с кого да се посъветва в рискови обстановки, взема решения и дава отговор за тях. Аз съм делегирал цялото си доверие на един човек, работещ по закритото направление и той е Лидарев. Ако кажа, че той не оправда това доверие, ще бъде неясно. Лидарев разделя с мен отговорността за сумите от обвинителния акт. Омерзително ми е да виждам по какъв начин, с цел да получи индулгенция, той влиза в сговор с прокуратурата против мен.
– Каква индулгенция?
– Ниската присъда, която му бе отредена – 3 година условно.
– Но той приказва дълго в съда, а вие казвате единствено: „ Аз не съм получавал и не съм виждал тия пари “. Това не убеждава съдиите във вашата непорочност.
– Така е. Но се надявам справедливостта да спечелва. Презумпцията за непорочност е още от римското право и аз не бих могъл да бъда наказан дефинитивно по думите на един единствен очевидец или съобвиняем. Сега съм с присъда от 15 година по силата на „ прелиминарен уговор “, както споделят юристите, сред военните прокурори и съдии. Делото отива във военно-апелативния съд в този момент. А състав на този съд ме прати в домакински арест със смехотворен претекст – че обезпечава моята сигурност, тъй като съм изразил в медиите опасения за сигурността си – моята и на фамилията ми. Вторият претекст е, че ще избягам, макар, че като участник в процеса съм безупречен. Не, няма да тичам! Ще изчистя името си! Ще потвърдя невинността си! Няма да е елементарно, знам. Тримата съдии от състава, който загатнах, ме осъдиха на 10 година затвор по първото дело. По това каузи всичките ми присъди са анулирани, а другото е върнато от Върховния съд на втора инстанция, само че отново попада в техните ръце. От една страна имам вяра, че в българската правосъдна система има хора с висок професионализъм и морал, само че от друга – каква правдивост да чакам при тия условия?
– Още ли се чувствате в заплаха?
– Да. Имам закани – наличието им ще премълча – по телефона и посредством хора.
– Да не би да ви желаят откуп? Прокуратурата твърди, че 10-те милиона не са давани на сътрудници в задачи, а са присвоени от вас. Предполага се, че имате за предоставяне.
– Един арбитър сподели, че някъде съм ги закопал. Ако ги откри, ще му ги дам.
– Вие отричате да сте ги присвоил, както твърди прокуратурата. Да не са присвоени от някой различен?
– Това, което твърди прокуратурата, се базира напълно на показанията на Лидарев. Съдът отхвърли 20 претенции на отбраната ми за нови документи и разпити. Не почете и казаното от редица очевидци – че са изнасяни финансови средства отвън Национална разузнавателна служба. Не настоявам, че ги е присвоил някой. Твърдя, че не съм ги присвоил аз. Не е правилно, че Лидарев ми е ги е предавал персонално в директория или в плик. Вярното е, че съм ги утвърждавал като разноски след в детайли изследване на мотивировката – на кого, за каква помощ, по какъв начин да се предадат, дали да се оформят като дипломатически колета, кой ще пътува с тях, по какви направления, в кои страни. И съм вярвал, че тия пари отпътуват по предназначението си.
– Но къде са?! Новият антикорупционен орган ги търси при вас. Ако в дупка не сте ги закопал, какво сте си купил с тях?
– Аз владея този апартамент от 80 квадрата и едно ателие от 35 кв., в което живеят синът и снахата с внучките ми – близначките Мария и Ани. Притежавам и родната къща на жена ми в село Оборище. И 50 дка в землището на едно врачанско село – завещание от родителите ми, ипотекирани на половина. И кола – един „ Хюндай Санта Фе “, платен на втора употреба за 7 600 лева
– Да поговорим на тематика национална сигурност. Как ви се видя казусът с Гинка, която купи ЧЕЗ изненадващо за държавното управление? Разузнаването спи ли?
– Случаят е от компетентността на икономическото разузнаване. То беше закрито от предшественика ми в Национална разузнавателна служба Димо Гяуров, само че аз го възвърнах, през 2003 година договорихме с държавното управление и задгранични щатни бройки. Да, квалифицираните фрагменти бяха недостиг, както и в този момент, допускам. Въпреки това ние възложихме на това направление да изследва евентуалните вложители в български обекти и с добитата информация изиграхме, да вземем за пример, решаваща роля в приватизацията на ДСК. Получихме благодарности от премиера за това… Но казусът „ Гинка “ е повече от компетенциите на ДАНС, мисля, защото касае вътрешната сигурност.
– „ Гинка “ е резултат от отхвърли ни от разузнаване, сподели сътрудника ви ген. Бояджиев. Имаше поради, че сме изтеглили разузнавачите си от партньорските страни, а те си вършат у нас така наречен „ приятелско разузнаване “.
– Така е. Докато бях шеф на Национална разузнавателна служба, в Чехия имахме единствено един офицер за връзка и той не беше дислоциран в Прага, а във Виена.
– Относно фрагментите в разузнаването ваш сътрудник от междинния ешелон на ДАНС сподели в стеснен кръг, да ме простите: „ Само олигофрени и братовчеди аплайват за работа при нас. “ Дали е правилно?
– По мое време в Национална разузнавателна служба имаше огромен напор от претенденти – по 10-15 се бореха за едно място. През 2008 година трябваше да назначим 12 офицери – толкоз поема разследващият център за образование, а над 300 подадоха молби. Аз назначих 10 – без компромис с високите критерии. Но в специфичните служби от 2009 година стартира развой на реполитизация – назначение на хора с партийни и родствени рекомендации. Аз бях очевидец, въпреки че никой общественик не е изискал императивно от мен да устроя негов непосредствен по политическа или роднинска линия. Така че има наличие в репликата, която цитирахте.
– А политика има ли в делата против вас?
– Има политическа поръчка, чийто директен реализатор е Драгомир Димитров с част от неговото обграждане. Това е наподобява неговият метод да ми благодари за всичко, което направих за него. Доведох го по другарска рекомендация от Търново, издигнах го в шеф на отдел, изпратих го на работа в Германия, а той ми се кълнеше във честност. А за политическите поръчители – вижте менторите му и не питайте. Аз бях наказан в деня, в който държавното управление беше подложено на избор на съмнение за корупцията, а България пое председателството на Съвета на Европейски Съюз. Изглежда би трябвало на гърба на знакови фигури да се регистрират триумфи в битката с престъпността. И ето – аз към този момент 7-ма година послужвам като цветна илюстрация за това.
Нашият посетител
Кирчо Киров е роден на 23 септември 1950 година в Силистра. Завършил е логика на психиката в Софийския университет и Висшата школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва. Работил е в РПУ Бяла Слатина и Регионална дирекция на вътрешните работи Враца. Постъпва в разузнаването през 1996 година и след сполучливи секрети задачи в чужбина се издига до негов началник (2007-2011 г.). Сега работи като специалист по националната сигурност. Подсъдим е за заграбване на 10 милиона лв. от българското разузнаване.
В жилището му е тъмно – и в тесния кулоар, и в хола, обзаведен с мебели от соца. Завесите са спуснати от съображения за сигурност след един дръзновен грабеж. Но в случай че генералът е откраднал 10 милиона, както военната прокуратура твърди, те явно не са в близост. Сякаш прочел мислите ми, той ме кани да седна на поизбелелия фотьойл и се усмихва изкривено: „ Заповядайте, разположете се в милионерската ми обител “.
– Как се чувствате в домашния си арест, ген. Киров? Извинете ме, в случай че въпросът звучи неуместно.
– Дискомфортно се усещам, не мога да го скрия. И не затуй, че нямам право да излизам, а тъй като правя оценка домашния арест като подигравка с мен и с моето семейство. И като принуда от страна на ръководещия режим с съответни негови представители против мен. Чувствам се доста потиснат. Много афектиран. Аз 40 години 9 месеца и 12 дни без спиране съм бил в работа на тази страна и органите й за сигурност – и като действен чиновник, и като шеф на българското разузнаване в продължение на 9 години.
– Някъде четох, че няма в света разследваща работа, чийто началник е наказан за присвояване… Но не знам дали е правилно?
– Аз не съм чул да има в някоя страна наказан началник на разузнаването, камо ли по обвиняване за заграбване.
– Военната прокуратура твърди, че като шеф на Националната разследваща работа (НРС) през 2007-2011 година вие сте отчел с подправени фактури над 5 млн.лв. за загадка активност, закрита 9 години по-рано. Имате присъди по две каузи с подобен проблем.
– Категорично не одобрявам тези присъди и обвинявания. Заявявам го непроменяемо през всичките 7 година, в които текат наказателни процеси против мен. Нямам право да приказвам всъщност за делата. Но държа да кажа първо, че аз не бих могъл да доклада с подправени документи нито 5, нито 10 милиона, както се получава по цялост в двете каузи. По простата причина, че тия документи не съм ги съставял аз. Те са съставяни от началника на отдела за отбрана на класифицираната информация Димитър Лидарев и са ми били докладвани. Национална разузнавателна служба е устроена като пирамида и индивидът на върха е задължен да ги прегледа и подпише, в случай че реши. Това са стимулирани оферти за срещи, парични помощи и подпомагане на хора, ангажирани с разследваща активност, които имат здравни, финансови и други проблеми. Второ, тази активност, за която военна прокуратура по този начин евфемистично приказва, е закрита – да, само че това не значи, че от нея не са останали живи хора и че връзките на Национална разузнавателна служба с тях би трябвало да се прекратят. Отношенията с тия хора приключват с тяхната гибел. На тях страната им е длъжна през целия им живот, тъй като те са го рискували в нейно име.
– Не разбирам?
– Не мога да кажа ви нищо съответно, въпреки желая. Вече съм наказан за издаване на класифицирана информация по едно дело, нескопосно съшито по сигнал на Драгомир Димитров – моя правоприемник на директорския пост в Национална разузнавателна служба, която в този момент се назовава ДАР – Държавна организация „ Разузнаване “. Сигналът е обвързван с българския водач Живко Русев, който беше хванат с опиати в Иран. Всички вестници писаха преди време по какъв начин вместо да бъде обезглавен там, той ще излежава присъдата си в България по съглашение сред страните. По този случай аз не съм изпълнявал специфична задача, че да е обвързвана с класифицирана информация. Моята роля се свежда до един диалог, който организирах с управлението на иранското разузнаване, с една молба: този човек да не бъде наказан на гибел там. Коментирах в една телевизия неговото завръщане след 8 -годишен престой в ирански затвор. Това послужи на Драгомир Димитров като претекст да скалъпи още едно дело против мен. Четвърто дело ще ми пристигна доста, съгласете се. Затова не мога да ви дам изясненост за закритата разследваща активност.
– Бившият зам.-шеф на разузнаването ген. Тодор Бояджиев сподели пред „ Труд “, че става дума за закритото незаконно направление на Национална разузнавателна служба – на разузнавачите, настоящи под непозната идентичност. Те са българи – Иван и Петкан, само че живеят като Ахмед и Али да вземем за пример в ИДИЛ. Дори родителите им не знаят къде са. В чужбина под някаква легенда те са основали нови фамилии, с деца, които не са чували за родината на бащите си. Тези хора постоянно са в риск. Чуе ли се, че Ахмед е Иван – режат му главата. За някои има директна заплаха и би трябвало да се предислоцират. Държавата се е отказала да ги употребява, друг отвод не снема отговорността й към тях. Тя би трябвало да им помогне, споделя ген. Бояджиев пред „ Труд “. Ще потвърдите ли думите му?
– Ген. Бояджиев споделя безспорната истина.
– А полк. Лидарев споделил в съда, че е писал подправени фактури и теглил пари от касата по ваша заповед. И ги давал на вас.
– Това е неистина. Аз запитвам по какъв начин може човек на 60 година, с 40-годишен опит в разузнаването по този начин безгрижно да написа подправени бумаги, да тегли огромни суми и да ги дава някому, тъй като той му бил разпоредил. И да не си дава сметка, че прави противозаконна активност! Истината е, че става дума за законна активност, нормативно уредена и със съответните документи. Тук злоупотребата е единствено в това, че Лидарев ме набеди пред съда. И аз бях наказан на 15 година затвор само и единствено въз основа на неговите показания.
– А къде са „ съответните “ документи, които споменахте?
– Унищожени са от Лидарев. Чак на делото разбрах, че той освен ги е съставял и ми ги е докладвал, а и като шеф на отдела за отбрана на класифицираната информация е съставял комисии и ги е унищожавал. Твърди, че съм му разпореждал аз. Пак неистина. Неправдоподобна освен това. Ако вашият началник ви разпореди: напиши подправен документ, изтегли с него 80 000 евро, дай ми ги и унищожи документа, вие ще го извършите ли?
– Това е смешно. Особено, в случай че действието се развива в цитаделата на „ Хайдушка поляна “, където и стените имат уши. Но за какво Лидарев ще вземе да приказва небивалици?
– Под достолепието ми е да разясня държанието му. В разузнаването има една особена професионална категория – „ доверие “. То се делегира на всеки чиновник – управителен или действен. Разузнаването е самотна специалност. Разузнавачът работи постоянно самичък, няма с кого да се посъветва в рискови обстановки, взема решения и дава отговор за тях. Аз съм делегирал цялото си доверие на един човек, работещ по закритото направление и той е Лидарев. Ако кажа, че той не оправда това доверие, ще бъде неясно. Лидарев разделя с мен отговорността за сумите от обвинителния акт. Омерзително ми е да виждам по какъв начин, с цел да получи индулгенция, той влиза в сговор с прокуратурата против мен.
– Каква индулгенция?
– Ниската присъда, която му бе отредена – 3 година условно.
– Но той приказва дълго в съда, а вие казвате единствено: „ Аз не съм получавал и не съм виждал тия пари “. Това не убеждава съдиите във вашата непорочност.
– Така е. Но се надявам справедливостта да спечелва. Презумпцията за непорочност е още от римското право и аз не бих могъл да бъда наказан дефинитивно по думите на един единствен очевидец или съобвиняем. Сега съм с присъда от 15 година по силата на „ прелиминарен уговор “, както споделят юристите, сред военните прокурори и съдии. Делото отива във военно-апелативния съд в този момент. А състав на този съд ме прати в домакински арест със смехотворен претекст – че обезпечава моята сигурност, тъй като съм изразил в медиите опасения за сигурността си – моята и на фамилията ми. Вторият претекст е, че ще избягам, макар, че като участник в процеса съм безупречен. Не, няма да тичам! Ще изчистя името си! Ще потвърдя невинността си! Няма да е елементарно, знам. Тримата съдии от състава, който загатнах, ме осъдиха на 10 година затвор по първото дело. По това каузи всичките ми присъди са анулирани, а другото е върнато от Върховния съд на втора инстанция, само че отново попада в техните ръце. От една страна имам вяра, че в българската правосъдна система има хора с висок професионализъм и морал, само че от друга – каква правдивост да чакам при тия условия?
– Още ли се чувствате в заплаха?
– Да. Имам закани – наличието им ще премълча – по телефона и посредством хора.
– Да не би да ви желаят откуп? Прокуратурата твърди, че 10-те милиона не са давани на сътрудници в задачи, а са присвоени от вас. Предполага се, че имате за предоставяне.
– Един арбитър сподели, че някъде съм ги закопал. Ако ги откри, ще му ги дам.
– Вие отричате да сте ги присвоил, както твърди прокуратурата. Да не са присвоени от някой различен?
– Това, което твърди прокуратурата, се базира напълно на показанията на Лидарев. Съдът отхвърли 20 претенции на отбраната ми за нови документи и разпити. Не почете и казаното от редица очевидци – че са изнасяни финансови средства отвън Национална разузнавателна служба. Не настоявам, че ги е присвоил някой. Твърдя, че не съм ги присвоил аз. Не е правилно, че Лидарев ми е ги е предавал персонално в директория или в плик. Вярното е, че съм ги утвърждавал като разноски след в детайли изследване на мотивировката – на кого, за каква помощ, по какъв начин да се предадат, дали да се оформят като дипломатически колета, кой ще пътува с тях, по какви направления, в кои страни. И съм вярвал, че тия пари отпътуват по предназначението си.
– Но къде са?! Новият антикорупционен орган ги търси при вас. Ако в дупка не сте ги закопал, какво сте си купил с тях?
– Аз владея този апартамент от 80 квадрата и едно ателие от 35 кв., в което живеят синът и снахата с внучките ми – близначките Мария и Ани. Притежавам и родната къща на жена ми в село Оборище. И 50 дка в землището на едно врачанско село – завещание от родителите ми, ипотекирани на половина. И кола – един „ Хюндай Санта Фе “, платен на втора употреба за 7 600 лева
– Да поговорим на тематика национална сигурност. Как ви се видя казусът с Гинка, която купи ЧЕЗ изненадващо за държавното управление? Разузнаването спи ли?
– Случаят е от компетентността на икономическото разузнаване. То беше закрито от предшественика ми в Национална разузнавателна служба Димо Гяуров, само че аз го възвърнах, през 2003 година договорихме с държавното управление и задгранични щатни бройки. Да, квалифицираните фрагменти бяха недостиг, както и в този момент, допускам. Въпреки това ние възложихме на това направление да изследва евентуалните вложители в български обекти и с добитата информация изиграхме, да вземем за пример, решаваща роля в приватизацията на ДСК. Получихме благодарности от премиера за това… Но казусът „ Гинка “ е повече от компетенциите на ДАНС, мисля, защото касае вътрешната сигурност.
– „ Гинка “ е резултат от отхвърли ни от разузнаване, сподели сътрудника ви ген. Бояджиев. Имаше поради, че сме изтеглили разузнавачите си от партньорските страни, а те си вършат у нас така наречен „ приятелско разузнаване “.
– Така е. Докато бях шеф на Национална разузнавателна служба, в Чехия имахме единствено един офицер за връзка и той не беше дислоциран в Прага, а във Виена.
– Относно фрагментите в разузнаването ваш сътрудник от междинния ешелон на ДАНС сподели в стеснен кръг, да ме простите: „ Само олигофрени и братовчеди аплайват за работа при нас. “ Дали е правилно?
– По мое време в Национална разузнавателна служба имаше огромен напор от претенденти – по 10-15 се бореха за едно място. През 2008 година трябваше да назначим 12 офицери – толкоз поема разследващият център за образование, а над 300 подадоха молби. Аз назначих 10 – без компромис с високите критерии. Но в специфичните служби от 2009 година стартира развой на реполитизация – назначение на хора с партийни и родствени рекомендации. Аз бях очевидец, въпреки че никой общественик не е изискал императивно от мен да устроя негов непосредствен по политическа или роднинска линия. Така че има наличие в репликата, която цитирахте.
– А политика има ли в делата против вас?
– Има политическа поръчка, чийто директен реализатор е Драгомир Димитров с част от неговото обграждане. Това е наподобява неговият метод да ми благодари за всичко, което направих за него. Доведох го по другарска рекомендация от Търново, издигнах го в шеф на отдел, изпратих го на работа в Германия, а той ми се кълнеше във честност. А за политическите поръчители – вижте менторите му и не питайте. Аз бях наказан в деня, в който държавното управление беше подложено на избор на съмнение за корупцията, а България пое председателството на Съвета на Европейски Съюз. Изглежда би трябвало на гърба на знакови фигури да се регистрират триумфи в битката с престъпността. И ето – аз към този момент 7-ма година послужвам като цветна илюстрация за това.
Нашият посетител
Кирчо Киров е роден на 23 септември 1950 година в Силистра. Завършил е логика на психиката в Софийския университет и Висшата школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва. Работил е в РПУ Бяла Слатина и Регионална дирекция на вътрешните работи Враца. Постъпва в разузнаването през 1996 година и след сполучливи секрети задачи в чужбина се издига до негов началник (2007-2011 г.). Сега работи като специалист по националната сигурност. Подсъдим е за заграбване на 10 милиона лв. от българското разузнаване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ