Пред паметника на Незнайния воин в София днес беше отслужен

Пред паметника на Незнайния боец в София през днешния ден беше отслужен обичайният богоявленски водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска.

Президентът Румен Радев одобри почетния строй на представителните елементи на Българската войска. Пред Паметника на Незнайния боец бяха положени венци и цветя.

На ритуала участваха ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова, служебният министър председател Димитър Главчев, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, министри от служебния кабинет, народни представители, началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов, военни и жители.

Богоявленският водосвет беше отслужен от българския патриарх и Софийски митрополит Даниил в съслужение със свещеници от Българската православна черква.

В ритуала тази година са включени знамената-светини на Тринадесети пехотен Рилски полк, Петнадесети пехотен Ломски полк, Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, Тридесети пехотен Шейновски полк, Шести пехотен Търновски полк, Двадесет и четвърти пехотен Черноморски полк, Двадесет и пети пехотен Драгомански полк и щандартът на Първи конен полк, както и бойните флагове на Националната гвардейска част, Военната академия „ Г. С. Раковски “, военните формирования 44 510 – София, 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 24 900 – Враждебна и на представителните флагове на типовете въоръжени сили, осведоми Министерството на защитата.

На 6 януари по традиция се освещават бойните флагове, флаговете и знамената светини на Българската войска, показва информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция. За първи път в българската история по самодейност на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни флагове преди борбата при река Ахелой (20 август 917 г.). До рухването на България под османско робство през 1396 година преди всяка борба, която води българската армия, се е правил водосвет. Традицията е възобновена през 1880 година след освобождението на България от османско робство (1878 г.) от първия боен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните флагове на Българската войска е осъществено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е правил до 1946 година, след което прекъсва и е възобновен през 1993 година Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата „ За триумф на народа “, ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове./БТА