Пред очите ни се разиграва срамна партизанщина. От боричканията между

Пред очите ни се разиграва срамна партизанщина. От боричканията сред систематичните партии могат да завоюват най-много радикалните политически играчи. А това не вещае нищо положително за България. От Петър Чолаков.

Началото на 48-ото Народно заседание (НС) е повече от обезсърчаващо. Стените на заседателната зала на Народното събрание са били неми очевидци на всевъзможни политически драми. Но не и на чак такава срамна партизанщина. От очертаващото се крушение на новото Народно събрание евентуално най-вече ще завоюват радикални политически играчи.
Партийната система затъна в рецесия
И в последните три Народното събрание работата не вървеше, само че най-малко, за мнозина, имаше явен провинен: Има Такъв Народ. Този път „ шоуто “ остана отвън Народното събрание, само че обидният за гласоподавателите цирк е още по-голям. Със сигурност блокирането на политическия развой в законодателния орган ще разгневи още повече тези, които не гласоподават.

От рецесията на партийната система към този момент „ печели “ президентът. Импотентният парламентаризъм в България роди в действителност полупрезидентски режим. Той е основан основно, само че освен, върху института на служебното държавно управление, назначавано от президента. Промяната на държавното устройство към още по-голямото усилване на властта на президента, т.е. президентската република, обаче не е излаз от зациклянето на партийната система. Президентските и полупрезидентските режими са ефикасни в страни, в които има консенсусна политическа просвета, демократични обичаи.

В мощно фрагментирани общества, каквото е българското, прекалено овластеният „ републикански монарх “ може за една нощ да се трансформира в деспот.
Нима България търси своя Путин?
Властолюбецът в президентството, воден от користни подбуди и голямо его, освен няма да спомогне за превъзмогването на разломите в обществото, а тъкмо противоположното. Той даже ще бъде заинтересуван да ги задълбочава още повече и разпалва.

Работещите президентски (САЩ) и полупрезидентски режими (Франция), освен не вършат непотребни функциониращите систематични политически партии, а ги допускат.

В България партиите към този момент мъчително могат да се схванат даже за това кой да бъде ръководител на Народно събрание, а какво остава тогава за намиране на единодушие за дълбоки, конституционни промени в посока към „ президенциализъм “?
„ Възраждане “ са тук. А кой ще пристигна след тях?
Опасявам се, че за значително българи, боричканията сред систематичните партии (ГЕРБ, Политическа партия и пр.), които още повече ескалираха в 48-ото Народно събрание, несъзнателно вършат по този начин, че гневни отрицатели на политическия хайлайф като „ Възраждане “ да звучат като „ глас на разсъдъка “. Твърде допустимо е цените на „ акциите “ на такива като господин Костадинов, чиято партия към този момент е четвърта политическа мощ, още повече да се повишат, в случай че за следващ път Народното събрание се окаже безплоден.

Не бих се изненадал, в случай че инцидентно забележим политиците от „ Възраждане “ в коридорите на изпълнителната власт, да зазвучат много по-умерено. Най-малкото реториката за „ овакантяване на Европейски Съюз и НАТО “ може да отстъпи на назад във времето и даже да се окаже „ трик “. „ Възраждане “ и Костадинов са повече или по-малко „ познатото зло “. Но кой ли ще пристигна след тях?

Не единствено политическият „ миг “ (характеризиран от двуцифрена инфлация, растеж на цените, изключително на енергоносителите, задаваща се „ съветска зима “, усилване на миграционния поток от Украйна и др.), а и вероятността е доста плодородна за радикални политически планове.
Часът на радикалния „ национализъм “ занапред следва
За последните 10 години страната се е стопила с близо 850 000 души, към 2100 България, една мултиетническа страна, ще бъде с население под 4 милиона. Ако сегашните отрицателни трендове се запазят, какви ли политически играчи ще „ изтикат “ на напред във времето ниската раждаемост (сред етническите българи), високата смъртност, голямата емиграция, превръщането на България в тъмен, неуютен заден двор на Европа?

Часът на радикалния „ национализъм “, който вижда като своя основна задача възраждането на ултраконсервативни, обичайни полезности занапред следва (не единствено в България, несъмнено, а в множеството страни, принадлежащи към „ западната цивилизация “). Не е изключено маргинализацията на ромите да се задълбочи, етнически партии-корпорации да не престават да се заиграват с гласовете на турци и помаци (ДПС съществува повече от 30 години, за какво да я няма и след 70?).

Отдалечаването от тази мрачна вероятност може да стане единствено с ефикасни систематични политически партии. По определение тези обединения са призвани да озаптяват и опитомяват, привеждайки в „ по-нормален тип “ посланията на радикалите. За страдание, през последните години и систематичните партии в България постоянно не се оказват на висотата на своята задача.

Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.