Пред очите ни се разиграва срамна партизанщина. От боричканията между

Пред очите ни се разиграва срамна партизанщина. От боричканията сред систематичните партии могат да завоюват най-много радикалните политически играчи. А това не вещае нищо положително за България. От Петър Чолаков.

Вежди Рашидов, Костадин Костадинов и Делян Пеевски

. Стените на заседателната зала на Народното събрание са били неми очевидци на всевъзможни политически драми. Но не и на чак такава срамна партизанщина. От очертаващото се крушение на новото НС вероятно най-вече ще завоюват радикални политически играчи.
Редакцията предлага
Партийната система затъна в рецесия

И в последните три Народното събрание работата не вървеше, само че най-малко, за мнозина, имаше явен провинен:. Този път " шоуто "  остана отвън Народното събрание, но обидният за гласоподавателите цирк е още по-голям. Със сигурност блокирането на политическия развой в законодателния орган ще разгневи още повече тези, които не гласоподават.

От рецесията на партийната система към този момент " печели "  . Импотентният парламентаризъм в България роди в действителност полупрезидентски режим. Той е основан основно, само че освен, върху института на служебното държавно управление, назначавано от президента. Промяната на държавното устройство към още по-голямото усилване на властта на президента, т.е. президентската република, обаче не е излаз от зациклянето на партийната система. Президентските и полупрезидентските режими са ефикасни в страни, в които има консенсусна политическа просвета, демократични обичаи.

В мощно фрагментирани общества, каквото е българското, прекалено овластеният " републикански монарх "  може за една нощ да се трансформира в деспот.

Нима България търси своя Путин?

Властолюбецът в президентството, воден от користни подбуди и голямо его, освен няма да спомогне за превъзмогването на разломите в обществото, а тъкмо противоположното. Той дори ще бъде заинтересуван да ги задълбочава още повече и разпалва.

Работещите президентски () и полупрезидентски режими (Франция), освен не вършат непотребни функциониращите систематични политически партии, а ги допускат.

В България партиите към този момент мъчително могат да се схванат даже за това кой да бъде ръководител на Народно събрание, а какво остава тогава за намиране на единодушие за дълбоки, конституционни промени в посока към " президенциализъм "?

" Възраждане " са тук. А кой ще пристигна след тях?

Опасявам се, че за значително българи, боричканията сред систематичните партии (, и пр.), които още повече ескалираха в 48-ото Народно събрание, несъзнателно вършат по този начин, че гневни отрицатели на политическия хайлайф като  да звучат като " глас на разсъдъка ". Твърде допустимо е цените на " акциите "  на такива като, чиято партия към този момент е четвърта политическа мощ, още повече да се повишат, ако за следващ път парламентът се окаже безплоден.

Не бих се изненадал, в случай че инцидентно забележим политиците от " Възраждане " в коридорите на изпълнителната власт, да зазвучат много по-умерено. Най-малкото реториката за " овакантяване на Европейски Съюз и НАТО "  може да отстъпи на заден план и даже да се окаже " трик ".  " Възраждане "  и Костадинов са повече или по-малко  " познатото зло ". Но кой ли ще пристигна след тях?

Не единствено политическият " миг "  (характеризиран от двуцифрена инфлация, растеж на цените, изключително на енергоносителите, задаваща се " съветска зима ", усилване на миграционния поток от Украйна и др.), а и перспективата е доста плодородна за радикални политически планове.

Часът на радикалния " национализъм " занапред следва

За последните 10 години страната се е стопила с близо  850 000 души, към 2100, една мултиетническа страна, ще бъде с население под 4 милиона. Ако сегашните отрицателни трендове се запазят, какви ли политически играчи ще " изтикат " на напред във времето ниската раждаемост (сред етническите българи), високата смъртност, голямата емиграция, превръщането на България в тъмен, неуютен заден двор на Европа?

Откриването на 48-ото Народно заседание

Часът на радикалния " национализъм ", който вижда като своя основна задача възраждането на ултраконсервативни, обичайни полезности занапред следва (не единствено в България, несъмнено, а в множеството страни, принадлежащи към " западната цивилизация " ). Не е изключено маргинализацията на ромите да се задълбочи, етнически партии-корпорации да не престават да се заиграват с гласовете на турци и помаци ( съществува повече от 30 години, за какво да я няма и след 70?).

Отдалечаването от тази мрачна перспектива може да стане единствено с ефикасни систематични политически партии. По определение тези обединения са призвани да озаптяват и опитомяват, привеждайки в " по-нормален тип "  посланията на радикалите. За страдание, през последните години и систематичните партии в България често не се оказват на висотата на своята задача.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.