Доц. Христов говори пред ФАКТИ за земеделието ни. Нещата са повече от плачевни
Пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ доцент Въто Христов описа детайлности за написаната от него публикация, сравняваща създадената земеделската продукция на България с тази на Нидерландия. В диалога доцент Христов разяснява и като цяло проблемите в българското земеделие.
''Г-жо Маринкова, тази публикация има доста прародители. В клуба на аграрниците, и от мен, и от други сътрудници, или взаимно, ние сме третирали проблемите на българското земеделие и изключително потреблението на българската земя. Но постоянно сравненията са ни ставали с България и междинните цифри за Европейския съюз. Или тези, които са малко над междинното за първите 15 членки Европейския съюз. Искали сме да убедим нашите - и ръководещи, и в съпротива партии, че ние не използваме българската земя и че тя не ни храни. Никакъв отзив, никакъв отклик, никакъв. И тогава това ме провокира да взема да напиша за най-хубавата страна в света по потребление на земята и България. Виждате, нещата са повече от плачевни, те са трагични за България. Имаме 7 дка земя на човек, Нидерландия има 1 дка и 100 кв.м. и храни 17 милиона индивида, а ние не можем храним 6-7 милиона народ'', разяснява доцент Въто Христов.
''Второто нещо, което е, че тя освен, че задоволява тези 17 милиона, които има, само че тя е и най-големият експортьор в Европа и на второ място след Съединени американски щати (б.р. в света) на селскостопански артикули и хранителни. Оттам е съотношението 1:18. Ние от 1 дка земя произвеждаме брутна продукция единствено за 80 евро, споделям кръгли цифри. А Нидерландия 1460, 18 пъти. Като преглеждах тези цифри, дето се вика и гняв ме е на нашите ръководещи и съпротива, наблягам, а и в това време ми е болно, че имаме извънредно добра земя, климатични условия, опит имаме, и в края на краищата внасяме хранителни продукти'', продължи той.
''Ние непрекъснато плачем, наши асоциации, сдружения и така нататък, че нашите дотации би трябвало да се изравнят с европейските. Добре, надникнах за този въпрос да видя. Сега Нидерландия, нидерландското земеделие получава към 950 млн. евро, към 730/40 млн. евро са от европейските и другите към 200 от националния бюджет. Ние сме на същото състояние, близо 800 млн. евро. получаваме по първия дирек на повърхност и към 150 от националния бюджет. Стават по 950 милиона. И всеки ще каже: ''Да, но те на дка, повече е тяхното, тъй като им е по-малко земята''. Да, само че я да обърнем другата работа. Колко продукция получават те от тази дотация, какъв брой ние? Те получават съвсем 28 милиарда евро. брутна продукция, а ние сме с 4 милиарда Пак споделям кръгли цифри. Какво излиза? Че в себестойността на продукцията дотациите в Нидерландия са единствено 3.6% на 100, при нас са 25%. Тогава чие земеделие е по-облагодетелствано от дотациите, било европейски, било от националното доплащане?'', запита риторично доцентът.
''В този век, да кажем, или след приемането ни в Европейския съюз, при нас нещата стават все по-трудни и по-тежки. Защо? Намалява животновъдната продукция, извънредно, понижава зеленчукопроизводството, понижава производството на плодове, и ние се хвалим безусловно с прзказките, че ние произвеждаме доста зърно и изнасяме. Ще кажа свеж образец. Тази година е неприятна, известно е, пропаднаха площи. Ще произведем към 4,5-5 млн. тона пшеница. Появи се един материал: ''Въпреки неприятната година, ние ще изнесем 3,7 млн. тона пшеница''. Ето парадокса, изнасяме зърно, суровинен придатък сме на Европа и на някои прилежащи страни и в това време внасяме артикули с висока добавена стойност. И тук желаех да видя - за какво са по този начин нидерландците и за какво ние сме по този начин. Те имат два бранша извънредно интензивни, най-интензивни в земеделието, заложили са на тях - отглеждането на животни и оранжерийното произвеждане, наблягам на оранжерийното производство'', описа доцент Христов.
Той посочи в това, че в България не е спазена една европейска рекомендация, която е щяла уравновеси обстановката със дотациите в земеделието.
''Вижте, доста пъти съм казвал и в този момент ще го заявя пред вас. Аз не укорявам крупните арендатори. Те, в случай че вземеш да им търсиш сметка и отговорност, всичко са създали по закон. Нашето законодателство, нашите партии, парламенти няколко, които се изредиха в тези 30 години, нито един не надникна да види какво би трябвало и по какъв начин да стане в това земеделие, да го синхронизираме с европейското, да забележим какво вършат те, да забележим какви са техните закони. Мълчим!'', посочи специалистът.
''Друг миг, който заслужава доста в детайли обсъждане. 2017 година Европейският парламент, наблягам, по отчета на Комисията по земеделие и развиване на селските региони в Народното събрание, одобри една резолюция срещу крупните притежатели на земя като притежатели и като арендатори. Нея съм я чел не мога да ви кажа какъв брой пъти, тя съдържа 42 регламента. Като я чете човек остава с усещане, че тя е написана за България и няколко други две-три страни, те ги изтъквам там. Казват, че страните, държавни управления, парламенти, партии, би трябвало да се занимаят с този въпрос - за крупното владеене на земя, наблягам, било като благосъстоятелност, било като прилагане, с оглед да има повече хора на територията на земята. Ние противоположното - изпъдихме ги от селата, вилнеят едрите. И до момента, до този миг, върви една сага със законодателство при нас, Кодекс за земята, няколко имена смени този закон и не може да завърши. Той влиза два пъти в Народното събрание този закон и отпада. Няма една дума какво ни задължава Европа! Значи ние си знаем'', разкри доцент Въто Христов.
За реакциите по отношение на публикацията му, доцент Христов показа следното: Ще ви кажа, че се изненадах. Първо, публикацията я отпечатаха, в продължение на една седмица, три вестника''. Той добави, че е получил поздравления от нидерландското посолство за своя труд.
Доц. Христов посочи това, че Унгария и Полша са по-добре от нас в земеделието: ''Ако се надникне в законодателството на Унгария, на Полша, те заимстваха доста от законите на Франция. И в Австрия, в случай че се надникне. По напълно различен метод подхождат във връзка с земеделието. И поради това задмина ли ни Полша и ядем ли полски ябълки? Задмина ни. От Унгария внасяме ли мляко? Внасяме мляко. Да не приказваме за от Германия маслото, знаете. Месото знаете също доста добре, че внасяме 100 000 тона свинско месо годишно. 110 000 дори. А тази година ще да е повече поради африканската чума. Другият куриоз, който мен ме тревожи... Внасяме 100 000 тона и птиче месо.''
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
''Г-жо Маринкова, тази публикация има доста прародители. В клуба на аграрниците, и от мен, и от други сътрудници, или взаимно, ние сме третирали проблемите на българското земеделие и изключително потреблението на българската земя. Но постоянно сравненията са ни ставали с България и междинните цифри за Европейския съюз. Или тези, които са малко над междинното за първите 15 членки Европейския съюз. Искали сме да убедим нашите - и ръководещи, и в съпротива партии, че ние не използваме българската земя и че тя не ни храни. Никакъв отзив, никакъв отклик, никакъв. И тогава това ме провокира да взема да напиша за най-хубавата страна в света по потребление на земята и България. Виждате, нещата са повече от плачевни, те са трагични за България. Имаме 7 дка земя на човек, Нидерландия има 1 дка и 100 кв.м. и храни 17 милиона индивида, а ние не можем храним 6-7 милиона народ'', разяснява доцент Въто Христов.
''Второто нещо, което е, че тя освен, че задоволява тези 17 милиона, които има, само че тя е и най-големият експортьор в Европа и на второ място след Съединени американски щати (б.р. в света) на селскостопански артикули и хранителни. Оттам е съотношението 1:18. Ние от 1 дка земя произвеждаме брутна продукция единствено за 80 евро, споделям кръгли цифри. А Нидерландия 1460, 18 пъти. Като преглеждах тези цифри, дето се вика и гняв ме е на нашите ръководещи и съпротива, наблягам, а и в това време ми е болно, че имаме извънредно добра земя, климатични условия, опит имаме, и в края на краищата внасяме хранителни продукти'', продължи той.
''Ние непрекъснато плачем, наши асоциации, сдружения и така нататък, че нашите дотации би трябвало да се изравнят с европейските. Добре, надникнах за този въпрос да видя. Сега Нидерландия, нидерландското земеделие получава към 950 млн. евро, към 730/40 млн. евро са от европейските и другите към 200 от националния бюджет. Ние сме на същото състояние, близо 800 млн. евро. получаваме по първия дирек на повърхност и към 150 от националния бюджет. Стават по 950 милиона. И всеки ще каже: ''Да, но те на дка, повече е тяхното, тъй като им е по-малко земята''. Да, само че я да обърнем другата работа. Колко продукция получават те от тази дотация, какъв брой ние? Те получават съвсем 28 милиарда евро. брутна продукция, а ние сме с 4 милиарда Пак споделям кръгли цифри. Какво излиза? Че в себестойността на продукцията дотациите в Нидерландия са единствено 3.6% на 100, при нас са 25%. Тогава чие земеделие е по-облагодетелствано от дотациите, било европейски, било от националното доплащане?'', запита риторично доцентът.
''В този век, да кажем, или след приемането ни в Европейския съюз, при нас нещата стават все по-трудни и по-тежки. Защо? Намалява животновъдната продукция, извънредно, понижава зеленчукопроизводството, понижава производството на плодове, и ние се хвалим безусловно с прзказките, че ние произвеждаме доста зърно и изнасяме. Ще кажа свеж образец. Тази година е неприятна, известно е, пропаднаха площи. Ще произведем към 4,5-5 млн. тона пшеница. Появи се един материал: ''Въпреки неприятната година, ние ще изнесем 3,7 млн. тона пшеница''. Ето парадокса, изнасяме зърно, суровинен придатък сме на Европа и на някои прилежащи страни и в това време внасяме артикули с висока добавена стойност. И тук желаех да видя - за какво са по този начин нидерландците и за какво ние сме по този начин. Те имат два бранша извънредно интензивни, най-интензивни в земеделието, заложили са на тях - отглеждането на животни и оранжерийното произвеждане, наблягам на оранжерийното производство'', описа доцент Христов.
Той посочи в това, че в България не е спазена една европейска рекомендация, която е щяла уравновеси обстановката със дотациите в земеделието.
''Вижте, доста пъти съм казвал и в този момент ще го заявя пред вас. Аз не укорявам крупните арендатори. Те, в случай че вземеш да им търсиш сметка и отговорност, всичко са създали по закон. Нашето законодателство, нашите партии, парламенти няколко, които се изредиха в тези 30 години, нито един не надникна да види какво би трябвало и по какъв начин да стане в това земеделие, да го синхронизираме с европейското, да забележим какво вършат те, да забележим какви са техните закони. Мълчим!'', посочи специалистът.
''Друг миг, който заслужава доста в детайли обсъждане. 2017 година Европейският парламент, наблягам, по отчета на Комисията по земеделие и развиване на селските региони в Народното събрание, одобри една резолюция срещу крупните притежатели на земя като притежатели и като арендатори. Нея съм я чел не мога да ви кажа какъв брой пъти, тя съдържа 42 регламента. Като я чете човек остава с усещане, че тя е написана за България и няколко други две-три страни, те ги изтъквам там. Казват, че страните, държавни управления, парламенти, партии, би трябвало да се занимаят с този въпрос - за крупното владеене на земя, наблягам, било като благосъстоятелност, било като прилагане, с оглед да има повече хора на територията на земята. Ние противоположното - изпъдихме ги от селата, вилнеят едрите. И до момента, до този миг, върви една сага със законодателство при нас, Кодекс за земята, няколко имена смени този закон и не може да завърши. Той влиза два пъти в Народното събрание този закон и отпада. Няма една дума какво ни задължава Европа! Значи ние си знаем'', разкри доцент Въто Христов.
За реакциите по отношение на публикацията му, доцент Христов показа следното: Ще ви кажа, че се изненадах. Първо, публикацията я отпечатаха, в продължение на една седмица, три вестника''. Той добави, че е получил поздравления от нидерландското посолство за своя труд.
Доц. Христов посочи това, че Унгария и Полша са по-добре от нас в земеделието: ''Ако се надникне в законодателството на Унгария, на Полша, те заимстваха доста от законите на Франция. И в Австрия, в случай че се надникне. По напълно различен метод подхождат във връзка с земеделието. И поради това задмина ли ни Полша и ядем ли полски ябълки? Задмина ни. От Унгария внасяме ли мляко? Внасяме мляко. Да не приказваме за от Германия маслото, знаете. Месото знаете също доста добре, че внасяме 100 000 тона свинско месо годишно. 110 000 дори. А тази година ще да е повече поради африканската чума. Другият куриоз, който мен ме тревожи... Внасяме 100 000 тона и птиче месо.''
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ