„Ди Велт“ опроверга Нинова: „Разследването за България и оръжейните доставки за Украйна не е платена публикация“
Пред Дъждовни води немският вестник „ Ди Велт “ изрично отхвърли следствието за България и оръжейните доставки за Украйна да е платена обява. От Германския съвет по печата споделят, че няма недоволства за публикацията.
„ Съгласна съм, че е безусловно поръчково. То се видя и какъв брой коства “, съобщи Корнелия Нинова в Би Ти Ви по адрес на обявата на немския ежедневик „ Ди Велт “, озаглавена „ България – страната, която скрито избави Украйна “. И продължи: „ Имаше изявления какъв брой коства да си поръчаш публикация в „ Ди Велт “ – 26 и нещо хиляди, нещо такова. “
Така лидерката на Българска социалистическа партия се причисли към президента Румен Радев, който в изявление за „ Дарик радио “ ден по-рано разгласи, че публикацията „ има явно поръчков темперамент “. Твърденията на Нинова за „ 26 и нещо хиляди “ в действителност препращат към изявления в съмнителни уеб сайтове, които цитират цените на „ Ди Велт “ за публикуването на така наречен адверториал или рекламна публикация. Публикации, които съгласно разпоредбите категорично се отбелязват като платени.
Стоят ли някакви доказателства зад думите на Нинова и Радев? Или те без съмнение, на база само на спекулации, упрекват водеща немска медия в нарушение на съществени журналистически и етични правила? Ето какво ни споделиха от „ Ди Велт “ и Германския съвет по печата.
„ Ди Велт “ изрично отхвърля
„ Не, в този текст не става въпрос за адверториал “, дават отговор от „ Ди Велт “ на запитане на Дойче Веле. Те изясняват претекстовете зад публикуването на публикацията сбито: „ За публицистите е естествено да търсят вълнуващи истории и да ги проверяват “. Самият създател Филип Фолкман-Шлук даде изявление за Би Ти Ви и съобщи, че дебатите към даването на оръжия на Украйна от страна на Германия са мотивът да опише българската история. „ Започнах да се интересувам каква е обстановката в другите страни и от кое място (Украйна) в действителност получава огромна част от оръжията по време на войната “, разгласи той. Фолкман-Шлук сподели още, че се е свързал с Кирил Петков, който му е разказал забавни неща и по тази причина се е обърнал към украинския външен министър Дмитро Кулеба, който да удостовери думите на някогашния български министър председател.
„ В основата на нашето определение за качествена публицистика е независимостта на нашите публицисти в публицистичната им работа. Това важи както за този случай, по този начин и за всички останали случаи “, акцентира представител на „ Ди Велт “ пред Дъждовни води.
„ Ди Велт “ е основан през 1946 година, а от 1953 е в групата на „ Аксел Шпрингер “ – дружно с учреденото в Съединени американски щати „ Политико “, икономическия портал „ Бизнес Инсайдър “, немския таблоид „ Билд “ и други. Тиражът на ежедневника е към 88 000 бройки всекидневно, а welt.de е измежду петте най-посещавани уеб сайтове на медии в Германия.
Какво споделят от Германският съвет по печата
В изданието на „ Ди Велт “ от 18 януари, където се появява текстът за България, обявата не е маркирана като платена. В точка 7 от Етичния кодекс на печатните медии в Германия, спазван от Германски съвет по печата, категорично се споделя: „ Платените изявления би трябвало да бъдат завършени по подобен метод, че да бъдат разпознаваеми като реклама за читателя. Разграничението от публицистичната част може да се направи посредством обозначаване и/или дизайн. “
Германският съвет по печата е основан през 1956 година. Той действа на правилото на саморегулацията. Всеки жител, без значение дали живее в Германия, или не, може да се обърне с недоволство към него, в случай че счита, че някоя медия нарушава кодекса – недоволството може да бъде подадено онлайн (https://www.presserat.de/beschwerde.html). Съветът преглежда случаите и има право да накаже медията в това число с обществено неодобрение, което би трябвало наложително да бъде оповестено. Последно неделното издание на „ Ди Велт “ е порицано през 2022 година за това, че е цитирало своя събеседничка, макар че ѝ дало обещание, че няма да я цитира без категорично нейно единодушие.
„ Медиите от групата на „ Ди Велт “ в последните години не са порицавани за нарушение на точка 7″, прецизират от немски Съвет по печата пред Дъждовни води. Справка на уеб страницата на Съвета показва, че санкции по тази точка не са налагани на групата на „ Ди Велт “ от над 10 години. „ За въпросната публикация („ България – страната, която скрито избави Украйна “ – б.а.) не са получававани недоволства при нас “, показват от медийния регулатор пред Дъждовни води.
Къде могат да изпратят питане Радев и Нинова
Ако президентът Радев или лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова имат доказателства, че публикацията в „ Ди Велт “ е платена, те могат да изискат неодобрение за „ Ди Велт “ от Германския съвет по печата. Това се прави онлайн, става бързо и елементарно.
Дъждовни води изпрати питане до пресцентъра на Българска социалистическа партия дали Корнелия Нинова има съответни доказателства за изявленията си. До публикуването на този текст отговор не беше получен.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
„ Съгласна съм, че е безусловно поръчково. То се видя и какъв брой коства “, съобщи Корнелия Нинова в Би Ти Ви по адрес на обявата на немския ежедневик „ Ди Велт “, озаглавена „ България – страната, която скрито избави Украйна “. И продължи: „ Имаше изявления какъв брой коства да си поръчаш публикация в „ Ди Велт “ – 26 и нещо хиляди, нещо такова. “
Така лидерката на Българска социалистическа партия се причисли към президента Румен Радев, който в изявление за „ Дарик радио “ ден по-рано разгласи, че публикацията „ има явно поръчков темперамент “. Твърденията на Нинова за „ 26 и нещо хиляди “ в действителност препращат към изявления в съмнителни уеб сайтове, които цитират цените на „ Ди Велт “ за публикуването на така наречен адверториал или рекламна публикация. Публикации, които съгласно разпоредбите категорично се отбелязват като платени.
Стоят ли някакви доказателства зад думите на Нинова и Радев? Или те без съмнение, на база само на спекулации, упрекват водеща немска медия в нарушение на съществени журналистически и етични правила? Ето какво ни споделиха от „ Ди Велт “ и Германския съвет по печата.
„ Ди Велт “ изрично отхвърля
„ Не, в този текст не става въпрос за адверториал “, дават отговор от „ Ди Велт “ на запитане на Дойче Веле. Те изясняват претекстовете зад публикуването на публикацията сбито: „ За публицистите е естествено да търсят вълнуващи истории и да ги проверяват “. Самият създател Филип Фолкман-Шлук даде изявление за Би Ти Ви и съобщи, че дебатите към даването на оръжия на Украйна от страна на Германия са мотивът да опише българската история. „ Започнах да се интересувам каква е обстановката в другите страни и от кое място (Украйна) в действителност получава огромна част от оръжията по време на войната “, разгласи той. Фолкман-Шлук сподели още, че се е свързал с Кирил Петков, който му е разказал забавни неща и по тази причина се е обърнал към украинския външен министър Дмитро Кулеба, който да удостовери думите на някогашния български министър председател.
„ В основата на нашето определение за качествена публицистика е независимостта на нашите публицисти в публицистичната им работа. Това важи както за този случай, по този начин и за всички останали случаи “, акцентира представител на „ Ди Велт “ пред Дъждовни води.
„ Ди Велт “ е основан през 1946 година, а от 1953 е в групата на „ Аксел Шпрингер “ – дружно с учреденото в Съединени американски щати „ Политико “, икономическия портал „ Бизнес Инсайдър “, немския таблоид „ Билд “ и други. Тиражът на ежедневника е към 88 000 бройки всекидневно, а welt.de е измежду петте най-посещавани уеб сайтове на медии в Германия.
Какво споделят от Германският съвет по печата
В изданието на „ Ди Велт “ от 18 януари, където се появява текстът за България, обявата не е маркирана като платена. В точка 7 от Етичния кодекс на печатните медии в Германия, спазван от Германски съвет по печата, категорично се споделя: „ Платените изявления би трябвало да бъдат завършени по подобен метод, че да бъдат разпознаваеми като реклама за читателя. Разграничението от публицистичната част може да се направи посредством обозначаване и/или дизайн. “
Германският съвет по печата е основан през 1956 година. Той действа на правилото на саморегулацията. Всеки жител, без значение дали живее в Германия, или не, може да се обърне с недоволство към него, в случай че счита, че някоя медия нарушава кодекса – недоволството може да бъде подадено онлайн (https://www.presserat.de/beschwerde.html). Съветът преглежда случаите и има право да накаже медията в това число с обществено неодобрение, което би трябвало наложително да бъде оповестено. Последно неделното издание на „ Ди Велт “ е порицано през 2022 година за това, че е цитирало своя събеседничка, макар че ѝ дало обещание, че няма да я цитира без категорично нейно единодушие.
„ Медиите от групата на „ Ди Велт “ в последните години не са порицавани за нарушение на точка 7″, прецизират от немски Съвет по печата пред Дъждовни води. Справка на уеб страницата на Съвета показва, че санкции по тази точка не са налагани на групата на „ Ди Велт “ от над 10 години. „ За въпросната публикация („ България – страната, която скрито избави Украйна “ – б.а.) не са получававани недоволства при нас “, показват от медийния регулатор пред Дъждовни води.
Къде могат да изпратят питане Радев и Нинова
Ако президентът Радев или лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова имат доказателства, че публикацията в „ Ди Велт “ е платена, те могат да изискат неодобрение за „ Ди Велт “ от Германския съвет по печата. Това се прави онлайн, става бързо и елементарно.
Дъждовни води изпрати питане до пресцентъра на Българска социалистическа партия дали Корнелия Нинова има съответни доказателства за изявленията си. До публикуването на този текст отговор не беше получен.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ