„Независимая газета“: София ще стане новата „неудобна столица“ на ЕС?“
„ Седмица откакто стана ясно дали министър председателят Виктор Орбан ще резервира властта, България ще реши дали неговият „ аналог “ Румен Радев ще управлява държавното управление в София. Според множеството западни анализатори „ българският Орбан “, както го назовават, съставлява също толкоз огромна опасност за единството на Европейски Съюз, колкото и унгарският. Ако партията на Радев завоюва, външната политика на България евентуално ще се промени: София евентуално ще стане толкоз „ неуместна “ за Брюксел, колкото Будапеща. “ Това написа московският в. „ Независимая газета “ под заглавие „ Битката за България.
Ето и целия текст:
Политическите вести в България рядко притеглят вниманието на международната общност. Парламентарните избори, които би трябвало да се проведат на 19 април, не са изключение, макар че обстановката към тях доста прилича тази в Унгария и провокира медиен интерес. Седмица откакто стане ясно дали министър председателят Виктор Орбан ще резервира властта си, в България ще се реши въпросът дали неговият „ аналог “ Румен Радев ще оглави държавното управление.
Според множеството западни анализатори „ българският Орбан “, както го назовават, съставлява същата опасност за единството на Европейски Съюз, както унгарският водач. В случай на победа на партията, ръководена от Радев, външнополитическият курс на България най-вероятно ще се промени: София с огромна възможност ще стане също толкоз „ неуместна “ за Брюксел, колкото Будапеща.
Радев е някогашен президент. През януари 2026 година той напусна предварително поста си и скоро по-късно оглави малко известната партия „ Прогресивна България “, с цел да взе участие в изборите за Народно заседание. България е парламентарна република. Длъжността президент, която Радев заемаше от 2017 година, е по-скоро номинална. За да ръководи действително страната, той би трябвало да стане министър-председател – цел, към която се стреми.
Докато беше президент, Радев натрупа забележителен политически капитал, трансформирайки се в най-влиятелната и известна фигура. От 2021 година българската политическа система се намира в дълбока рецесия. Предстоящите парламентарни избори са осмите за последните пет години. Поради мощната разпокъсаност на партийната система и непримиримите несъгласия сред политиците, съдружните държавни управления в България се основават мъчно и са извънредно нестабилни. Радев съумя да се възползва от това, като укрепи позициите си посредством назначение на служебни кабинети, които на процедура управляваха страната през последните години. Неговата премерена и поредна политика в сложен за страната интервал се харесва на гласоподавателите. Рейтингите му устойчиво са най-високи измежду политиците (по разнообразни данни – към 40–45%), а отрицателният му рейтинг е най-нисък – доста достижение в страна, където доста жители са разочаровани от демокрацията и политиците. Радев беше избиран два пъти за президент и и в двата случая успеха му беше безапелационна – той получаваше доста повече гласове от противниците си и печелеше с безусловно болшинство на втори тур. Не на последно място за това способстваха и неговите „ проруски възгледи “.
През 2021 година, по време на предизборната акция, Радев на процедура призна Крим за руски; неведнъж наричаше Русия „ освободителка на българския народ “; заявяваше, че тя не може да бъде зложелател на България; и признаваше, че антируските наказания на Европейски Съюз са безсмислени и неефективни.
През май 2024 година той твърдеше, че Киев няма да може да победи, и неведнъж наблягаше нуждата от възобновяване на разговора с Москва, призовавайки за дипломатическо решение на спора в Украйна и намерено подкрепяйки миротворческите начинания на Доналд Тръмп.
Въпреки това, за разлика от същинския Орбан, който води предизборна акция под лозунга за отбрана на националните ползи на интернационалната сцена, Радев – сходно на Петер Мадяр, конкурент на унгарския министър председател – слага акцент върху вътрешнополитическите проблеми. Той се връща към остарялата тематика за битката с корупцията, която беше съществена в българската политика до 2022 година Според него ръководената от него партия „ Прогресивна България “ е отговор на публичния напън за ремонт на корупционната държавна система.
Бившият президент съобщи, че стартира най-важната борба в живота си – „ борбата за България “. Неговата цел е „ събаряне на олигархията “, подсилване на демокрацията и върховенството на закона. Речите му припомнят на изявленията на Бойко Борисов отпреди 20 години – през днешния ден негов главен противник, водач на най-популярната през последните години партия ГЕРБ и упрекван в корупция, а в предишното – гневен герой против нея. На вълната на антикорупционната изразителност на власт пристигнаха съвсем всички настоящи български политици, множеството от които след това се трансфораха в знак на корупцията в очите на обществото. Радев обаче съумя да резервира репутацията си. Освен това той вкара в политиката доста нови лица, които не са свързани с ръководещия хайлайф и надлежно не са забъркани в корупционни кавги.
Друг детайл от предизборната му стратегия е битката с обедняването на популацията, тъй че „ в европейска България да няма небогати хора “. В тази връзка той си слага цели като обезпечаване на обществена правдивост, налично обучение, възстановяване на изискванията на труд и отбрана на уязвимите групи. Левите му лозунги могат да се преглеждат освен като метод за привличане на по-широка социална поддръжка (последното държавно управление в България подаде оставка през декември 2025 година на фона на най-масовите митинги в постсоциалистическата история, провокирани от опит за понижаване на обществените разходи). Те могат да се поясняват и като блян дефинитивно да бъде изтласкана Българската социалистическа партия от Народното събрание, което би понижило фрагментацията в бъдещото Народно заседание.
В момента Радев също заобикаля всичко, което може да подсказва „ проруска ориентировка “. Според някои специалисти това се дължи на допустима сделка с Брюксел, с цел да не му се пречи да завоюва изборите – както се случи преди година в Румъния, когато европейските институции използваха ресурсите си, с цел да отстранят националиста Калин Джорджеску от присъединяване в президентската конкуренция. В момента главната задача в България – както схващат и в Европейски Съюз – е да се стабилизира изпълнителната власт и да се постави завършек на поредицата от предварителни избори.
Най-ефективният метод за това е да се получи безусловно болшинство и да се сформира еднопартийно държавно управление. Това обаче наподобява недостижимо за която и да е българска партия, в това число за най-популярната сега – „ Прогресивна България “, за която съгласно социологическите изследвания 10 дни преди изборите са подготвени да гласоподават едвам 27–30% от гласоподавателите. Затова, въпреки партията на Радев евентуално да завоюва, това няма да бъде задоволително за превъзмогване на политическата рецесия.
Още занапред е ясно, че някогашният президент ще би трябвало да направи сложен избор – сред коалиция с проевропейски (обвинявани в корупция) или проруски (антисистемни) сили. Съюз с първите би дискредитирал Радев в очите на обществото, а сделка с вторите би усложнила връзките с Европейски Съюз. Но без значение от избора му, в случай че стане министър-председател, съдейки по поредните му позиции в поддръжка на Москва и готовността му да не приема абсолютно самодейностите на Брюксел, външната политика на България евентуално ще стане по-малко отстъпчива по отношение на европейските условия.
Радев е традиционалист и песимист във връзка с евроинтеграцията. Неговото политическо кредо е да балансира сред международните центрове на мощ, с цел да пази ползите на дребна България. Трудно е да си представим какво би могло да го накара да промени тази позиция.
