Пребиха ни в ресторант, докато чакаме вечерята. Помогна ни готвачка,

" Пребиха ни в ресторант, до момента в който чакаме вечерята. Помогна ни готвачка, която излетя от кухнята като каубойка с еленски скок ", описа потърпевшият 
Коафьорът и коафьор Борислав Сапунджиев е атакуван и пребит пред очите на десетки клиенти в ресторант. Случката се разиграва на 10 декември, вторник, в един от влиятелните столични квартали " Лозенец ". Той не дочаква поръчаната си вечеря, към него и приятеля му летят столове, маси и юмруци.

" Буквално ми не си дочакахме храна, която бяхме поръчали. Ситуацията се разви скоротечно, не успяхме да разберем какво се случва и да реагираме. Цял живот съм упражнявал кик-бокс и смесени бойни изкуства, само че против такава експанзия, повярвайте ми, не успяхме да се защитим. Чупиха столове и маси в гърбовете ни. Беше същински призрачен сън. Хора, вземете ограничения, това общество е болно. Не е обикновено в сякаш прекрасен регион като " Лозенец " всеки ден да има по няколко преписки за нападнати и пребити почтени ", описа особено за " Труд news " Сапунджиев. 

През 90-те години мъжът е едно от емблематичните лица на клуба за хора с друга ориентировка " Спартакус ". Тогава Боби носи рокли и токчета и става по-известен с псевдонима Урсула. 

" Дори в най-мутренските години съм живял умерено, в мир със себе си и близките. Никога не съм плют, обичай, ритан. Някога с неспокойствие чаках демокрацията, с цел да мога да поема въздух. Идвам от по-малък град, където ме сочеха с пръст. От дребен съм друг и в никакъв случай не съм го крил. В Кюстендил не ме одобряваха изключително. Мечтаех за свободни времена, в които ще съжителстваме всички добродушно под едно небе. А какво стана - пребиват почтени деца, възрастни, разнообразни. Остават ненаказани. Това беше най-травматичното събитие в живота ми ", описа пред " Труд news " Сапунджиев. 

- Г-н Сапунджиев, какво тъкмо се случи, с какво ги провокирахте?

- С безусловно нищо. Ходим с моя другар постоянно в това заведение, дребен фамилен френски ресторант. Персоналът е напълно женски. Поръчахме и зачакахме. Облякохме си дебелите якета, с цел да идем в зимната градина да пушим по цигара. Тогава единият от двамата мъже с поучителен звук запита: Ти ли си Урсула? Казах да. Последва пердах със столове и маси. Беше кошмарно!

- Каква е степента на телесната ви щета?

- За благополучие имам единствено хематом по едната вежда. Дебелите якета ни избавиха. Чупиха столове по нас. 

- Подадохте ли тъжба?

- Да, има кореспонденция. Тук желая да изкажа своите безкрайни благодарности към чиновниците на 4 районно в София. Адекватни хора, които си схващат от работата. Подходиха почтително и професионално. Знаете ли, в това районно ръководство всеки ден има преписки за нападнати и пребити хора. Нашето общество се разболя. Бият наред деца, пенсионери, хора с друга полова ориентировка. Имам дори възприятието, че откогато се заприказва за джендъра още повече се озлобиха и още повече агресират по нас. Ние не сме сторили зло на никого, работим като всички останали. Наистина не разбирам с какво заслужихме този побой.

- Какъв е профилът на нападателите?

- Двама мъже. На този стадий не мога да кажа повече. Има следствена загадка и до момента в който тече инспекцията ще замълча.

- Мъжете споделиха ли ви нещо, личният състав оказа помощ ли ви?

- Нападателите изрекоха дузина прилагателни, които ще спестя. Казаха, че ще ми танцуват на гроба и други сходни. Имаше смъртни закани. А кой ми оказа помощ - не е за поверие, само че готвачката излетя от кухнята като каубойка и с еленски скок. В тая страна към този момент дамите са по-безстрашни от мъжете. Искам да благодаря и на останалите клиенти, които бяха напълно женски компании. Те останаха с нас до дребните часове на нощта, изчакаха полицията и дадоха показания. Напълно непознати дами. Всички бяха потресени от видяното. Едната даже сподели: Оставам компактно с вас, до момента в който пристигна полицията. Това на следващия ден може да се случи на моето дете!