Празнуван на 15 юни (28 юни по стар стил), Видовден

Празнуван на 15 юни (28 юни по остарял стил), Видовден е непокътнат най-много в Западна България – към Трън, Брезник, Кюстендил. В сърцето на традицията стои не светец, а принцип: каквото е било прикрито, ще излезе нескрито. Лъжи, закононарушения, измами – всичко си намира мястото. Не е инцидентно, че хората вярвали, че в случай че работиш на този ден, можеш да си навлечеш гнева на природата – с градушки, заболявания или несгоди.

 

Произходът на Видовден се корени в езически обреди, в култа към слънцето и светлината. Според фолклорни проучвания, името идва от " тип ", т.е. " виждане " – просветление, осветляване. Денят е отбелязван с ритуали за предотвратяване от естествени бедствия, изключително градушки – в някои села са се правели шествия, преливания на вода, песни с апотропейна (предпазваща) мощ.

 

Но най-силно остава чувството за честен закон, неподвластен на институции и съдилища. Видовден е фолклорното правораздаване – ден, в който Господ вижда всичко, когато и човешките очи се отварят за истината. Оттам и вярата – някой ден въпреки всичко ще пристигна Видовден.

 

Днес празникът все по-често се появява в журналистически текстове, следствия, цивилен митинги. Като знак на упованието – че справедливостта, въпреки и мудна, ще се прояви. Че ще се види кой какво е правил, скривал, откраднал. Видовден се трансформира от чисто фолклорен белег в културен код: вярата, че истината излиза – рано или късно, само че наложително.

 

И в случай че се чудите какво да вършиме през днешния ден – просто не лъжете. Може и да е спокоен ден с лек североизточен вятър, само че помнете: Видовден вижда всичко.

 

ФрогНюз