Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди

Празникът постоянно е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета. Празнува се както от православните християни, по този начин и от католици и протестанти.

На Цветница се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди този момент той възкресява Лазар, който е бил към този момент четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “. Пристигайки Иисус Христос прави доста изцеления на заболели и страдащи хора.

По остарял бит още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена работа и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клончета, за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и безплодие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун (кукла) и извършват обичая „ кумичене “. Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за „ кумица “ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден не престават Лазаровите обреди и традиции. На този празник с кумиченето на лазарките приключва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано. Седмицата, която стартира в понеделник след Цветница, се назовава Страстната седмица. В нея християните съпреживяват тъгите на Христос.

Българите назовават празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Обичайно празникът продължава с нареждането на фамилна софра. Някъде се подготвя обредно ядене тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на площада, където играяг радостни несключени хора, известни като буенец.
Днес имен ден имат всички, които носят имена на цвета – Здравко, Здравка, Детелина, Детелин, Роза, Розалия, Лидия, Лилия, Цвета, Цветан, Цветелин, Цветелина, Трендафил, Флора, Флорина, Явор, Ясен, Ягода и др.