Сирни Заговезни Е, Ето Какво Трябва Да Направите
Празникът Сирница или Сирни Заговезни, последната неделя преди началото на великденския пост, е претрупан с необикновен смисъл в българския национален календар. Денят е прочут още като Прошка, тъй като е признато тогава по-младите членове във всяко семейство да желаят от по-възрастните амнистия за волни и неволни прегрешения през миналата година.
Така с изчистени от скрупули души всички християни могат да стартират великия пост.
Седмицата сред Месопустна неделя и Сирни Заговезни е по-специално време и в църковния календар. Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, само че са позволени всевъзможни други скотски артикули – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната софра съгласно обичая включва баница със сирене, риба, разнообразни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттова идва и името на празника (от говея – заговявам, възпирам се).
Тези седем дни на прага сред зимата и пролетта са време, в което вярващите би трябвало да се настроят за дългия великопостнически интервал. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни директиви за самоограничение и рационално отношение към всевъзможни земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е съумяла да наложи напълно своите правила и от предхристиянската античност на европейските нации нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселба. Това е по този начин освен у нас, само че и в цялото европейско пространство.
У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове потеглят шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат големи огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези традиции нормално са ергените и момите. Ритуалите за здраве и изобилие постоянно са съпроводени с изричането на разнообразни римувани пожелания и неприлични стихчета.
В Русия сиропустната седмица се назовава масленица и тогава нормално се провеждат балагани – панаири навън с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, битки и така нататък Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на заедно и неистово забавление. В предишното постоянно се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви измежду съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е голямото количество изпита водка или холестеролът в черния и аления хайвер.
В Западна Европа в седмицата преди поста нормално са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като главен конгрес за националната просвета. Това е време за малко освобождение от открития от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички правила, условности и забрани, които в останалата част от годината дефинират ритъма и разпоредбите на живота. Хора от разнообразни обществени групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците потеглят пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и показват разнообразни, не всеки път благопристойни житейски подиуми. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всевъзможни меса, лее се вино и бира в обилие.
Често разиграван обред е борбата сред Поста и Карнавала. Първият нормално е представян като мършава бабичка, която държи сушена херинга, до момента в който Карнавала е пълен и удовлетворен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника нормално над Карнавала бива организиран съд и след пародийната присъда следва пародийно заравяне.
Нещо сходно се случва и с кукерския цар. След обредното „заораване“ и „засяване“ с впрегнати в рало кукери той бива символически погубен от тях, с цел да възкръсне още веднъж. Корените на този бит етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската античност, а като цяло етнографската непосредственост сред пролетните празници у другите европейски нации се таи в техния общ индоевропейски генезис.
Те всичките са братовчеди, без значение какво мислят по този въпрос европейските институции.
На Сирни заговезни – неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави софра с скотски артикули, само че без месо.
На трапезата участват ястия, направени от сирене и яйца, от масло и мляко. Традицията повелява на този ден да се направи баница със сирене и да има бяла халва с ядки.
Халвата се употребява за обичая хамкане – връзва се за конец и всички подред се пробват да я лапнат, без да употребяват ръцете си.
Панирани хапки
Освен обичайна баница пригответе забавни ястия на основата на яйца и сирене, с които да изненадате прелестно околните си. Великолепен ордьовър са шишчетата с пъдпъдъчи яйца. Необходими са ви двадесет пъдпъдъчи яйца, двадесет чери доматчета, три супени лъжици майонеза и малко за декорация, половин чаена чаша цедено кисело мляко, сол и къри на усет.
Тахан халва
Първо пригответе соса – загрейте кърито на изсъхнал тиган към минута на муден огън. Добавете го в цеденото кисело мляко, прибавете майонезата и солта, разбъркайте и оставете в хладилника за два часа.
Сирене с подправки
Сварете пъдпъдъчите яйца за пет минути. Охладете ги в студена вода, с цел да ги обелите по-лесно. Отрежете горната една трета от доматчетата, извадете с лъжичка месестата част, поръсете ги от вътрешната страна с малко сол и сложете алените шапчици върху яйцата.
Върху дървените шишчета нанижете по две гъбки от яйце с домат и украсете шапчиците на гъбките с точици от майонеза, с цел да са по-красиви.
Пригответе яйца със сметана. Необходими са ви четири кокоши яйца, половин чаена чаша сметана, една супена лъжица нарязан копър.
Сварете яйцата, нарежете ги на дебели кръгове, наредете ги в тавичка, посолете, залейте със сметаната и запечете за 10 минути на фурна. Поръсете с копър.
Всички ще харесат панирани сиренца. Необходими са ви половин кг сирене, две яйца, три супени лъжици газирана вода, три супени лъжици брашно, сол и черен пипер на усет.
Сиренето се нарязва на кубчета или правоъгълници. Разбиват се яйцата с газираната вода и се прибавя брашното. Тестото би трябвало да е като гъста сметана. Добавят се подправките.
Сиренето се потапя в панировката и се пържи до златисто в сгорещена лой. При предпочитание се поръсва с подправки при сервиране.
Яйца, пълнени със спанак
Продукти: 10 яйца, 500 г спанак, 150 г кашкавал, 100 г краве масло, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.
Яйцата се сваряват и се обелват. Отрязва се капаче откъм острата част и деликатно се изважда жълтъкът. В подсолена вода се сварява спанакът, отцежда се, нарязва се на ситно и се смесва със стритите жълтъци, настъргания кашкавал и черен пипер. Със сместа се пълнят яйцата, захлупват се с капачетата и се подреждат в тавичка, намазана с масло. Останалата плънка се смесва с прясното мляко и брашното и се разлива сред яйцата. Върху всяко яйце се слага бучка масло. Ястието се запича за към 10 минути в мощна фурна.
Кюфтета от яйца
Продукти: 10 яйца, 300 г кашкавал, 1 връзка магданоз, 200 г сухар, сол, черен пипер, растително масло за пържене.
Яйцата се разрушават и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от сместа в сгорещената лой и се изпържват кюфтета. Поднасят се с доматен сос или салата.
Така с изчистени от скрупули души всички християни могат да стартират великия пост.
Седмицата сред Месопустна неделя и Сирни Заговезни е по-специално време и в църковния календар. Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, само че са позволени всевъзможни други скотски артикули – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната софра съгласно обичая включва баница със сирене, риба, разнообразни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттова идва и името на празника (от говея – заговявам, възпирам се).
Тези седем дни на прага сред зимата и пролетта са време, в което вярващите би трябвало да се настроят за дългия великопостнически интервал. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни директиви за самоограничение и рационално отношение към всевъзможни земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е съумяла да наложи напълно своите правила и от предхристиянската античност на европейските нации нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселба. Това е по този начин освен у нас, само че и в цялото европейско пространство.
У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове потеглят шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат големи огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези традиции нормално са ергените и момите. Ритуалите за здраве и изобилие постоянно са съпроводени с изричането на разнообразни римувани пожелания и неприлични стихчета.
В Русия сиропустната седмица се назовава масленица и тогава нормално се провеждат балагани – панаири навън с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, битки и така нататък Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на заедно и неистово забавление. В предишното постоянно се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви измежду съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е голямото количество изпита водка или холестеролът в черния и аления хайвер.
В Западна Европа в седмицата преди поста нормално са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като главен конгрес за националната просвета. Това е време за малко освобождение от открития от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички правила, условности и забрани, които в останалата част от годината дефинират ритъма и разпоредбите на живота. Хора от разнообразни обществени групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците потеглят пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и показват разнообразни, не всеки път благопристойни житейски подиуми. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всевъзможни меса, лее се вино и бира в обилие.
Често разиграван обред е борбата сред Поста и Карнавала. Първият нормално е представян като мършава бабичка, която държи сушена херинга, до момента в който Карнавала е пълен и удовлетворен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника нормално над Карнавала бива организиран съд и след пародийната присъда следва пародийно заравяне.
Нещо сходно се случва и с кукерския цар. След обредното „заораване“ и „засяване“ с впрегнати в рало кукери той бива символически погубен от тях, с цел да възкръсне още веднъж. Корените на този бит етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската античност, а като цяло етнографската непосредственост сред пролетните празници у другите европейски нации се таи в техния общ индоевропейски генезис.
Те всичките са братовчеди, без значение какво мислят по този въпрос европейските институции.
На Сирни заговезни – неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави софра с скотски артикули, само че без месо.
На трапезата участват ястия, направени от сирене и яйца, от масло и мляко. Традицията повелява на този ден да се направи баница със сирене и да има бяла халва с ядки.
Халвата се употребява за обичая хамкане – връзва се за конец и всички подред се пробват да я лапнат, без да употребяват ръцете си.
Панирани хапки
Освен обичайна баница пригответе забавни ястия на основата на яйца и сирене, с които да изненадате прелестно околните си. Великолепен ордьовър са шишчетата с пъдпъдъчи яйца. Необходими са ви двадесет пъдпъдъчи яйца, двадесет чери доматчета, три супени лъжици майонеза и малко за декорация, половин чаена чаша цедено кисело мляко, сол и къри на усет.
Тахан халва
Първо пригответе соса – загрейте кърито на изсъхнал тиган към минута на муден огън. Добавете го в цеденото кисело мляко, прибавете майонезата и солта, разбъркайте и оставете в хладилника за два часа.
Сирене с подправки
Сварете пъдпъдъчите яйца за пет минути. Охладете ги в студена вода, с цел да ги обелите по-лесно. Отрежете горната една трета от доматчетата, извадете с лъжичка месестата част, поръсете ги от вътрешната страна с малко сол и сложете алените шапчици върху яйцата.
Върху дървените шишчета нанижете по две гъбки от яйце с домат и украсете шапчиците на гъбките с точици от майонеза, с цел да са по-красиви.
Пригответе яйца със сметана. Необходими са ви четири кокоши яйца, половин чаена чаша сметана, една супена лъжица нарязан копър.
Сварете яйцата, нарежете ги на дебели кръгове, наредете ги в тавичка, посолете, залейте със сметаната и запечете за 10 минути на фурна. Поръсете с копър.
Всички ще харесат панирани сиренца. Необходими са ви половин кг сирене, две яйца, три супени лъжици газирана вода, три супени лъжици брашно, сол и черен пипер на усет.
Сиренето се нарязва на кубчета или правоъгълници. Разбиват се яйцата с газираната вода и се прибавя брашното. Тестото би трябвало да е като гъста сметана. Добавят се подправките.
Сиренето се потапя в панировката и се пържи до златисто в сгорещена лой. При предпочитание се поръсва с подправки при сервиране.
Яйца, пълнени със спанак
Продукти: 10 яйца, 500 г спанак, 150 г кашкавал, 100 г краве масло, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.
Яйцата се сваряват и се обелват. Отрязва се капаче откъм острата част и деликатно се изважда жълтъкът. В подсолена вода се сварява спанакът, отцежда се, нарязва се на ситно и се смесва със стритите жълтъци, настъргания кашкавал и черен пипер. Със сместа се пълнят яйцата, захлупват се с капачетата и се подреждат в тавичка, намазана с масло. Останалата плънка се смесва с прясното мляко и брашното и се разлива сред яйцата. Върху всяко яйце се слага бучка масло. Ястието се запича за към 10 минути в мощна фурна.
Кюфтета от яйца
Продукти: 10 яйца, 300 г кашкавал, 1 връзка магданоз, 200 г сухар, сол, черен пипер, растително масло за пържене.
Яйцата се разрушават и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от сместа в сгорещената лой и се изпържват кюфтета. Поднасят се с доматен сос или салата.
Източник: secret.bg
КОМЕНТАРИ