Еньовден - денят когато билките стават най-лековити
Празникът съответствува с лятното слънцестоене и има корени в античните славянски обичаи
Еньовден се отбелязва през днешния ден, 24 юни, като един от най-важните български национални празници. На същата дата православната черква празнува рождението на свети Йоан Кръстител, като постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В другите географски области името се произнася по друг метод - в Софийска област празникът се назовава Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, а във Великотърновско - Иван бильобер или Драгийка. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
Слънцето " играе " на изгрев
Според националните вярвания, на Еньовден стартира далечното начало на зимата - споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Хората имат вяра, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то " трепти " и " играе ", а който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки би трябвало да се обърне с лице към слънцето и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува. Поверието гласи, че преди да " тръгне към зима ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита.
Магическата мощ на росата
След като слънцето се отърсва, росата която пада има особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Това е една от най-популярните обичаи, непокътнати и до през днешния ден.
Ритуалното " грабене " на плодородието
За Еньовден е особено " грабенето " и " маменето " на плодородието от нивите и добитъка. Според поверията, жени-баятелки и магьосници отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят, като прав остава единствено един филиз - царят на равнищата.
Магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал " краденето ". Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова " открадване ", стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри " житомамницата " към този момент " обрана ".
Забраната за беритба
Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от " мамници ". Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили ритуала - възбраната да се жъне на Еньовден.
Според поверието този ден е " хаталия " или " аталия " - неприятен ден, и се има вяра, че свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Лечебната мощ на билките
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев. Жените-баячки и магьосници вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства.
Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " - за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Еньовските венци за здраве
В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве.
Различие с гергьовденските билки
Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Еньовден се отбелязва през днешния ден, 24 юни, като един от най-важните български национални празници. На същата дата православната черква празнува рождението на свети Йоан Кръстител, като постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В другите географски области името се произнася по друг метод - в Софийска област празникът се назовава Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, а във Великотърновско - Иван бильобер или Драгийка. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
Слънцето " играе " на изгрев
Според националните вярвания, на Еньовден стартира далечното начало на зимата - споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Хората имат вяра, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то " трепти " и " играе ", а който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки би трябвало да се обърне с лице към слънцето и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува. Поверието гласи, че преди да " тръгне към зима ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита.
Магическата мощ на росата
След като слънцето се отърсва, росата която пада има особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Това е една от най-популярните обичаи, непокътнати и до през днешния ден.
Ритуалното " грабене " на плодородието
За Еньовден е особено " грабенето " и " маменето " на плодородието от нивите и добитъка. Според поверията, жени-баятелки и магьосници отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят, като прав остава единствено един филиз - царят на равнищата.
Магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал " краденето ". Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова " открадване ", стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри " житомамницата " към този момент " обрана ".
Забраната за беритба
Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от " мамници ". Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили ритуала - възбраната да се жъне на Еньовден.
Според поверието този ден е " хаталия " или " аталия " - неприятен ден, и се има вяра, че свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Лечебната мощ на билките
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев. Жените-баячки и магьосници вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства.
Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " - за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Еньовските венци за здраве
В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве.
Различие с гергьовденските билки
Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ