Празникът на Варна винаги е необикновен. Необикновен е не само

Празникът на Варна постоянно е невероятен. Необикновен е освен за кореняк варненците, само че и за гостите, пък и за новодошлите в града - перла на Черно море. Варна лекува с хубостта си, с природата си, с необятната морска простор, само че и с още знаци, за които ни напомня кореняк варненецът, хаджи Ламбрин Сотиров:

" Варна е Царицата на Черно море. Тази купа тя придобива с помощта на Лигата за курорта Варна през 1925г. Онова, което мнозина не знаят е, че след Първата международна война ние излизаме освен с огромно проваляне, само че и с доста огромна духовна рана тъй като имаме доста жертви дадени в тази война. Това провокира така наречен национална меланхолия. Тя е обвързвана и с нищожни снабдявания с артикули, и с доста тежко душевно положение. И тогава през 1921г. тричленката, която ръководи града, отпред с Йордан Пекарев и пред варненската общност афишира Варна за специфичен морски курортен град. Варна потегля нагоре в най-голямата меланхолия. Представете си, това потегляне нагоре на Варна, издърпва цяла България от тази меланхолия. Варна постоянно е лекувала.И продължава да лекува освен с минералната си вода, Варна има изключително лъчение, което няма нито един различен град в България.

Варна има финес. Такъв финес има още и Русе. Това не е инцидентно. И неслучайно двата града са свързани с първата жп линия в България. По тази жп линия идва европесйкото образование, нотите, цилиндрите, фраковете, рединготите, ризите, обноските. Всичко това прави двата града доста, доста разнообразни от всички други в България. Много по-европейски са от всички останали. Защото високите равнища на европейската просвета се появяват първо в Русе, по-късно във Варна. Неслучайно двата града имат най-старите европейски музикални обичаи. В Русе това са " Русенските музикални дни ", а във Варна - именитото " Варненско лято ", сподели той пред БНР.