Човек се учи, докато е жив: Най-често срещаните грешки при писане на родния език
Празникът на българската писменост е мотив да оценим благосъстоянието на нашия език - от думите, с които изричаме любовта си, до тези, с които колоритно описваме възприятията си по време на футболен мач. Разнообразието обаче се вижда най-добре на хартия, а там независимо се документират както дълбочината на писаното слово, по този начин и... превръщащите се в всекидневие многочислени неточности.
Виж още
Според изследване - част от взаимния план на Българска академия на науките и СУ " Св. Климент Охридски " " Изследване на езиковите настройки на днешните българи ", чийто началник е доцент доктор Руска Станчева, измежду най-често допусканите неточности при писане в българския език са използването на бройна форма, приложимост на формите който/когото, окончанието на глаголите в множествено число, членуването, изменчивото " я " в причастия, възвратните местоимения, учтивата форма, използването на основни букви и използването на деепричастия.
Един тест от три въпроса демонстрира, че за неграмотността граници няма - пол, обучение, обществен статус - българите, кой повече, кой по-малко, имаме пропуски в езиковите правила. Най-много не владеем деепричастията. Втора по компликация е бройната форма, а пустото членуване отива на трето място. Сериозен проблем има и с формите който/когото.
Трудно е да си признаем, само че данните сочат едно - бъркаме. Дали несъзнателно, дали от недовиждане, или сме били " заболели " в някой от часовете по български език - не е толкоз значимо. Важното е, че човек цялостен живот се учи, и малко припомняне на разпоредбите никому няма да навреди.
Бройна форма: Петима учителЯ или петима учителИ?
Правилно е да се напише петима учители
Тук става дума за едно предписание, което е част от граматичната езикова норма. Особеността е при съществителните имена от от мъжки жанр.
Тези, които посочват лица, постоянно имат окончание " и ": трима възпитаници , а не ученика, двама продавачи , а не продавача, осем инженери , а не инженера.
Съществителните имена, които посочват предмети, имат разлики при образуването на бройна форма. При числителните имена и окончанието е " а ": пет колета , а не пратки, два молива , а не моливи, 10 часовника , а не часовници.
При наречията няколко, какъв брой окончанието е " а ": няколко колета , а не пратки, няколко стола , а не столове, няколко компютъра , а не компютри.
При наречията доста, малко, толкоз окончанието е или " и ", или " ове ": доста столове , а не доста стола, малко тв приемници , а не малко тв приемника, толкоз ножове , а не толкоз ножа.
Относителните местоимения: " Който " или " който "?
Щом се отнася за подлога, постоянно е който
Всъщност " който " е релативно местоимение, а " който " е формата му във винителен падеж.
" Който " се използва, когато се отнася към подлога в изречението:
Той е индивидът, който ще реши казуса.
Който не работи, не би трябвало да яде.
Който се употребява и когато се отнася за разнообразни от подлога синтактични елементи на изречението, само че посочват предмети: Той се качи на влака, който постоянно закъснява.
Когато се отнася за директно или непряко допълнение в изречението, се употребява формата който: Той беше мъж, който сътрудниците описваха като работохолик.
Възможно е да се употребява и формата " комуто " като сурогат на " на който ": Тя се влюби в човек, комуто морето беше най-голямата пристрастеност.
Окончанието на глаголите в множествено число: ХодиМ или ХодиМЕ?
Правилно е да се напише вървим
Да слагаме окончание " ме " на глаголите в множествено число, е вярно единствено в устната тирада и то в някои избрани райони на България.
Според правилото, когато глаголът има окончание " а " или " я " в първо лице само число, то в множествено число окончанието е единствено " м ": аз пея - ние пеем, аз играя - ние играем, аз чета - ние четем.
Само в случай че глаголът в първо лице само число приключва на " м ", тогава в множествено число той приема окончание " ме ": аз рисувам - ние рисуваме, аз плагиатствам - ние преписваме, аз считам - ние считаме.
Членуването: На какво дава отговор - " той " или " него "?
Подлогът постоянно може да бъде заместен с той
Една от най-досадните неточности. За всички думи от мъжки жанр, без значение каква е тяхната работа в изречението, има цялостен член " ът/ят " или къс член " а/я ".
Думите, които са подлог в изречението, техните съгласувани избрания и приложения се членуват с цялостен член:
Небостъргачът има специфични противопожарни системи.
Иванов е най-хубавият преподавател по български език и литература.
Жокер: Думите след спомагателния глагол " съм ", след глагола " стана " и други, както и когато думата може да бъде заместена с " той " постоянно се членуват с цялостен член.
С къс член се членуват думите, които не са подлог в изречението:
Тя отиде в магазина , с цел да си купи самун.
Той е положително момче, тъй като оказва помощ на най-слабия възпитаник в класа.
Жокер: Когато думата може да бъде заместена с " него " или пред нея има претекст (на, с, до и др.), постоянно се членува с къс член.
Променливото " я ": пЯли или пЕли?
Правилно е да се напише пели
Това е моментът, в който " я " може да премине в " е ".
" Я " се резервира, когато по едно и също време са изпълнени следните условия: 1. Гласната е в ударена сричка; 2. Не се намира пред сричка, съдържаща " ж ", " ч ", " ш ", " й " ); 3. Не се намира пред сричка, съдържаща " е " или " и " ; 4. Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с " ю ", " я ", " ьо ": пял - пяла, цялостен - цяла, оживял - оживяла.
" Я " се трансформира в " е ", когато е налице най-малко едно от следните условия:
1. Гласната не е в ударена сричка: място - места, сняг - снегът, смях - смехове, коляно - колене;
2. Намира се пред сричка, която съдържа " ж ", " ч ", " ш ", " й ": сняг - снежна, мляко - млечна, грях - неточност, смях - хумореска, пях - пея;
3. Намира се пред сричка, съдържаща " е " или " и ": желязо - стоманен, бял - бели, видяло - видели, изпял - изпели;
4. Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с " ю ", " я ", " ьо ": място - местя, пяна - пеня се.
В правилото, несъмнено, има някои изключения: заставам - стояли, кафяв - кафяви, четях - четяхме и други
Възвратни притежателни местоимения: " Свой " или " техен "?
Употребата на формата на възвратното притежателно местоимение " собствен " (краткото " си " ) е наложителна, когато тя се отнася за подлога в изречението:
Съдружникът ми повече няма да работи в нашата компания, тъй като продаде своите акции (а не Съдружникът ми повече няма да работи в нашата компания, тъй като продаде неговите акции.)
Ако с местоимението се значи, че нещо е владеене на подлога в изречението, а подлогът е говорещият, пишещият (обикновено първо лице), е възможно да се употребяват и двете форми:
Аз обичам майка ми ./ Аз обичам майка си .
Ние чакаме гостите си ./ Ние чакаме гостите ни .
Учтивата форма: " Били " или " бил "?
В случая вярното е били
За да умеете да прилагате правилото за учтивата форма, е належащо да различавате деятелните причастия от страдателните. Най-простото пояснение е, че деятелните приключват на " л ", а страдателните на " н " или " т ".
Когато в изречението имаме минало деятелно причестяване, то не се съгласува по жанр и число с лицето, към което се обръщаме: Госпожо, бихте ли погледнали тези документи? (А не Бихте ли погледнала тези документи?)
Когато в изречението имаме минало страдателно причестяване, тогава то се съгласува по жанр и число с лицето, към което се обръщаме: Господине, Вие сте определен да участвате в нашата лотария. (А не Вие сте определени да участвате в нашата томбола).
Употребата на основни букви: Българско Възраждане или Българско възобновление?
Правилно е да се напише Българско възобновление
Правилото гласи, че когато втората дума от словосъчетанието е съществително нарицателно, то то се написа с дребна писмен знак : Света гора, а не Света Гора, Българско възобновление, а не Българско Възраждане, Народно заседание, а не Народно Събрание, Българска национална банка, а не Българска Народна Банка, Близкият изток, а не Близкият Изток.
Когато второто съществително от словосъчетанието е лично, то се написа също с основна писмен знак : Стара Загора, Южна Африка, Западна Европа.
Разбира се, всички лични имена , без значение дали са в фразеология, или не, се пишат с основна писмен знак .
Деепричастията
Това са тези форми, които приключват на " йки " - правейки, вървешком и така нататък
Особеността, за която би трябвало да внимаваме при деепричастията, е, че те се употребяват единствено когато се отнасят за едно и също лице в изречението.
Например можем да напишем: Вървейки , открих монета на земята. (вървенето и намирането на монетата се правят от едно и също лице).
Но не можем да напишем: Вървейки , стартира да вали. (вървенето и дъждът не се правят от едно и също лице).
Важно е да отбележим и правописа на деепричастията. При негативните форми частицата " не " постоянно е разграничена от него: не искайки, не виждайки, не мислейки .
С някои изключения: нехаейки, недовиждайки и други
Също по този начин деепричастията се отделят със запетая .
И още нещо...
Неин и боец се пишат с " и " , само че това са единствено изключения. Думите в само число се пишат с " й " , тези в множествено число - с " и " : герой/герои, трамвай/трамваи, който/които, мой/мои.
Числителните редни единствено до 4 се изписват по този начин: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. От 5 нагоре не се изписват по този начин, тъй като приключват на " т " или " м ", т.е. е неверно да напишем 5-ти (получава се пет-ти): 5-и, 6-и, 7-и. Най-лесно е да сложите точка след тях - в никакъв случай няма да сгрешите: 1., 2., 3. (чете се първи, втори, трети).
Когато има думи като изключително, единствено, в случай че, с изключение на и така нататък, запетая не се слага:
Ще ти купя шоколад единствено в случай че слушаш.
Англоговорящи и пишещи се навъдиха доста. Бъдете разнообразни. Бъдете грамотни на личния си език. Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност!
Виж още Според изследване - част от взаимния план на Българска академия на науките и СУ " Св. Климент Охридски " " Изследване на езиковите настройки на днешните българи ", чийто началник е доцент доктор Руска Станчева, измежду най-често допусканите неточности при писане в българския език са използването на бройна форма, приложимост на формите който/когото, окончанието на глаголите в множествено число, членуването, изменчивото " я " в причастия, възвратните местоимения, учтивата форма, използването на основни букви и използването на деепричастия.
Един тест от три въпроса демонстрира, че за неграмотността граници няма - пол, обучение, обществен статус - българите, кой повече, кой по-малко, имаме пропуски в езиковите правила. Най-много не владеем деепричастията. Втора по компликация е бройната форма, а пустото членуване отива на трето място. Сериозен проблем има и с формите който/когото.
Трудно е да си признаем, само че данните сочат едно - бъркаме. Дали несъзнателно, дали от недовиждане, или сме били " заболели " в някой от часовете по български език - не е толкоз значимо. Важното е, че човек цялостен живот се учи, и малко припомняне на разпоредбите никому няма да навреди.
Бройна форма: Петима учителЯ или петима учителИ?
Правилно е да се напише петима учители
Тук става дума за едно предписание, което е част от граматичната езикова норма. Особеността е при съществителните имена от от мъжки жанр.
Тези, които посочват лица, постоянно имат окончание " и ": трима възпитаници , а не ученика, двама продавачи , а не продавача, осем инженери , а не инженера.
Съществителните имена, които посочват предмети, имат разлики при образуването на бройна форма. При числителните имена и окончанието е " а ": пет колета , а не пратки, два молива , а не моливи, 10 часовника , а не часовници.
При наречията няколко, какъв брой окончанието е " а ": няколко колета , а не пратки, няколко стола , а не столове, няколко компютъра , а не компютри.
При наречията доста, малко, толкоз окончанието е или " и ", или " ове ": доста столове , а не доста стола, малко тв приемници , а не малко тв приемника, толкоз ножове , а не толкоз ножа.
Относителните местоимения: " Който " или " който "?
Щом се отнася за подлога, постоянно е който
Всъщност " който " е релативно местоимение, а " който " е формата му във винителен падеж.
" Който " се използва, когато се отнася към подлога в изречението:
Той е индивидът, който ще реши казуса.
Който не работи, не би трябвало да яде.
Който се употребява и когато се отнася за разнообразни от подлога синтактични елементи на изречението, само че посочват предмети: Той се качи на влака, който постоянно закъснява.
Когато се отнася за директно или непряко допълнение в изречението, се употребява формата който: Той беше мъж, който сътрудниците описваха като работохолик.
Възможно е да се употребява и формата " комуто " като сурогат на " на който ": Тя се влюби в човек, комуто морето беше най-голямата пристрастеност.
Окончанието на глаголите в множествено число: ХодиМ или ХодиМЕ?
Правилно е да се напише вървим
Да слагаме окончание " ме " на глаголите в множествено число, е вярно единствено в устната тирада и то в някои избрани райони на България.
Според правилото, когато глаголът има окончание " а " или " я " в първо лице само число, то в множествено число окончанието е единствено " м ": аз пея - ние пеем, аз играя - ние играем, аз чета - ние четем.
Само в случай че глаголът в първо лице само число приключва на " м ", тогава в множествено число той приема окончание " ме ": аз рисувам - ние рисуваме, аз плагиатствам - ние преписваме, аз считам - ние считаме.
Членуването: На какво дава отговор - " той " или " него "?
Подлогът постоянно може да бъде заместен с той
Една от най-досадните неточности. За всички думи от мъжки жанр, без значение каква е тяхната работа в изречението, има цялостен член " ът/ят " или къс член " а/я ".
Думите, които са подлог в изречението, техните съгласувани избрания и приложения се членуват с цялостен член:
Небостъргачът има специфични противопожарни системи.
Иванов е най-хубавият преподавател по български език и литература.
Жокер: Думите след спомагателния глагол " съм ", след глагола " стана " и други, както и когато думата може да бъде заместена с " той " постоянно се членуват с цялостен член.
С къс член се членуват думите, които не са подлог в изречението:
Тя отиде в магазина , с цел да си купи самун.
Той е положително момче, тъй като оказва помощ на най-слабия възпитаник в класа.
Жокер: Когато думата може да бъде заместена с " него " или пред нея има претекст (на, с, до и др.), постоянно се членува с къс член.
Променливото " я ": пЯли или пЕли?
Правилно е да се напише пели
Това е моментът, в който " я " може да премине в " е ".
" Я " се резервира, когато по едно и също време са изпълнени следните условия: 1. Гласната е в ударена сричка; 2. Не се намира пред сричка, съдържаща " ж ", " ч ", " ш ", " й " ); 3. Не се намира пред сричка, съдържаща " е " или " и " ; 4. Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с " ю ", " я ", " ьо ": пял - пяла, цялостен - цяла, оживял - оживяла.
" Я " се трансформира в " е ", когато е налице най-малко едно от следните условия:
1. Гласната не е в ударена сричка: място - места, сняг - снегът, смях - смехове, коляно - колене;
2. Намира се пред сричка, която съдържа " ж ", " ч ", " ш ", " й ": сняг - снежна, мляко - млечна, грях - неточност, смях - хумореска, пях - пея;
3. Намира се пред сричка, съдържаща " е " или " и ": желязо - стоманен, бял - бели, видяло - видели, изпял - изпели;
4. Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с " ю ", " я ", " ьо ": място - местя, пяна - пеня се.
В правилото, несъмнено, има някои изключения: заставам - стояли, кафяв - кафяви, четях - четяхме и други
Възвратни притежателни местоимения: " Свой " или " техен "?
Употребата на формата на възвратното притежателно местоимение " собствен " (краткото " си " ) е наложителна, когато тя се отнася за подлога в изречението:
Съдружникът ми повече няма да работи в нашата компания, тъй като продаде своите акции (а не Съдружникът ми повече няма да работи в нашата компания, тъй като продаде неговите акции.)
Ако с местоимението се значи, че нещо е владеене на подлога в изречението, а подлогът е говорещият, пишещият (обикновено първо лице), е възможно да се употребяват и двете форми:
Аз обичам майка ми ./ Аз обичам майка си .
Ние чакаме гостите си ./ Ние чакаме гостите ни .
Учтивата форма: " Били " или " бил "?
В случая вярното е били
За да умеете да прилагате правилото за учтивата форма, е належащо да различавате деятелните причастия от страдателните. Най-простото пояснение е, че деятелните приключват на " л ", а страдателните на " н " или " т ".
Когато в изречението имаме минало деятелно причестяване, то не се съгласува по жанр и число с лицето, към което се обръщаме: Госпожо, бихте ли погледнали тези документи? (А не Бихте ли погледнала тези документи?)
Когато в изречението имаме минало страдателно причестяване, тогава то се съгласува по жанр и число с лицето, към което се обръщаме: Господине, Вие сте определен да участвате в нашата лотария. (А не Вие сте определени да участвате в нашата томбола).
Употребата на основни букви: Българско Възраждане или Българско възобновление?
Правилно е да се напише Българско възобновление
Правилото гласи, че когато втората дума от словосъчетанието е съществително нарицателно, то то се написа с дребна писмен знак : Света гора, а не Света Гора, Българско възобновление, а не Българско Възраждане, Народно заседание, а не Народно Събрание, Българска национална банка, а не Българска Народна Банка, Близкият изток, а не Близкият Изток.
Когато второто съществително от словосъчетанието е лично, то се написа също с основна писмен знак : Стара Загора, Южна Африка, Западна Европа.
Разбира се, всички лични имена , без значение дали са в фразеология, или не, се пишат с основна писмен знак .
Деепричастията
Това са тези форми, които приключват на " йки " - правейки, вървешком и така нататък
Особеността, за която би трябвало да внимаваме при деепричастията, е, че те се употребяват единствено когато се отнасят за едно и също лице в изречението.
Например можем да напишем: Вървейки , открих монета на земята. (вървенето и намирането на монетата се правят от едно и също лице).
Но не можем да напишем: Вървейки , стартира да вали. (вървенето и дъждът не се правят от едно и също лице).
Важно е да отбележим и правописа на деепричастията. При негативните форми частицата " не " постоянно е разграничена от него: не искайки, не виждайки, не мислейки .
С някои изключения: нехаейки, недовиждайки и други
Също по този начин деепричастията се отделят със запетая .
И още нещо...
Неин и боец се пишат с " и " , само че това са единствено изключения. Думите в само число се пишат с " й " , тези в множествено число - с " и " : герой/герои, трамвай/трамваи, който/които, мой/мои.
Числителните редни единствено до 4 се изписват по този начин: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. От 5 нагоре не се изписват по този начин, тъй като приключват на " т " или " м ", т.е. е неверно да напишем 5-ти (получава се пет-ти): 5-и, 6-и, 7-и. Най-лесно е да сложите точка след тях - в никакъв случай няма да сгрешите: 1., 2., 3. (чете се първи, втори, трети).
Когато има думи като изключително, единствено, в случай че, с изключение на и така нататък, запетая не се слага:
Ще ти купя шоколад единствено в случай че слушаш.
Англоговорящи и пишещи се навъдиха доста. Бъдете разнообразни. Бъдете грамотни на личния си език. Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ