Празникът е посветен на християнските светци мъченици. В народна среда

Празникът е отдаден на християнските светци мъченици. В национална среда обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август съгласно традицията подхожда на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето денем, такова ще бъде и през месеца. Така се дефинира удобна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на посетители, носят блага и целуват ръка (затова някъде назовават празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей стартират Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.

Народните схващания за празника са по отношение на общата визия за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските действия. Това обредно врачуване не е нищо друго, с изключение на инициален вид магия: нещо, което се случва през избран интервал ще се случи през цялата година. Така се планува бъдещото благоденствие. За удобен излаз е ритуалното вървене на посетители, изразяващо респект и почитание (по-млади към по-стари, т.е. към предците).

Раздаването на пити и вино също има ритуален темперамент - на жертвоприношение. В езическия проект на обредността започващият пост (лишаване) е негативна магия, призоваваща плодородието. Тя е учредена на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е еднакъв на краткотрайна гибел, която ще провокира новото раждане. Така вълшебен се обезпечава богата годишна продукция и триумф в аграрната активност през бъдещия цикъл.

Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка