Празникът бележи отминаването на дългата зима и лека по-лека отстъпва

Празникът бележи отминаването на дългата зима и лека по-лека отстъпва пред слънчевото време и идването на пролетта

Баба Марта остава един от най-обичаните български празници, който се чака с неспокойствие от дребни и огромни. Празникът бележи началото на дългата зима и лека по лека отстъпва пред топлината и слънчевото време. Съхранен от антични времена, той към момента носи в себе си част от магията на отминалите столетия.

Празникът и традицията за мартеницата се коренят още в езическите времена и се допуска, че тя е толкоз антична, колкото и нашата страна. Белият и аленият конец по времето на траките символизирали безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух. Тези цветове остават съществени знаци и до през днешния ден.

Легенди от по-ново време свързват мартеницата и с прабългарите. Когато те пристигнали в Дунавската низина, омагьосани от красивата природа, решили да се открият на това място. Хан Аспарух, който водел племето, направил жертвоприношение на господ Тангра. Традиционно огънят трябвало да бъде разпален със филиз пресъхнал копър, само че не могли да го намерят.

Сестрата на Аспарух, Хуба, сънувала сън, от който схванала за компликациите на брат си и му изпратила мечтаната билка, вързана за крайници на сокол. По време на полета връвта прорязала крайници на птицата и част от нея се обагрила в алено-червено. Когато соколът се приземил при Аспарух, той взел снопчето копър и запалил жертвения огън. Бяло-червената шнур той вързал на гърдите си за здраве и благоденствие. Според легендата, този ден – 1 март, бележи началото на традицията за мартеницата, която българите тачат и до през днешния ден.

Днес мартеницата носи същата съществена символика за здраве и шанс. Традиционно тя се създава от червен и бял конец, които въплъщават надлежно здраве и непорочност.

Червената боя се свързва с кръвта, слънцето и предотвратяване от уроки. Докато бялата носи знак, на непорочност, положителната и благополучие.

В разнообразни елементи на България, обаче, мартеницата може да включва и други алегорични детайли като мъниста, цветни конци, чесън, паричка и даже конски косъм. Всички те имат за цел да прогонват злите сили и заболяванията.

Традицията за мартеницата има доста нюанси и традиции, които варират според от района. В Родопите мартениците са направени от голям брой цветове, с цел да отразяват яркостта на пролетта, до момента в който в Софийско и Мелнишко главните нюанси са червен и наследник. Всеки цвят има своето значение: синият въплъщава небето и земята, а зеленият символизира изобилие и здраве.

В Разградско, да вземем за пример, рано заран на 1 март, всяка стопанка хвърля червен плат на едно от дърветата в градината, с цел да завоюва благоразположението на Баба Марта. В Троянско стопанката на дома връзва алена вълна на вратите, овошките и добитъка, с цел да обезпечи изобилие.

Интересен аспект на мартеницата са другите й наименования в България. В Благоевградско и Добричко я назовават „ марта “, в Централна Северна България - „ гадалушка “, а в Северозападна България тя постоянно се назовава „ китица “ или „ мартинка “.

Свалянето на мартеницата също е обвързвано с разнообразни вярвания. В Южна България хората имат вяра, че мартеницата би трябвало да се махне при типа на летящ щъркел. Ако първо се види кацнал щъркел, се счита, че лятото ще е мъчно. В други области, неомъжените моми слагат мартеницата си под камък и търсят предзнаменования за бъдещия си брачен партньор. Ако върху мартеницата има мравки, се има вяра, че избраникът им ще бъде богат.

В Пиринския край съществуват поверия, свързани с насекомите. Мравките на мартеницата символизират благосъстояние в отглеждането на животни, а калинката предсказва триумфи в развъждането на наедрял рогат добитък.

Днес доста от тези остарели ритуали не се практикуват интензивно, само че мартеницата остава значима част от българската просвета. Основното значение на празника през съвременността остава същото - да носи здраве, шанс и религия в пролетните промени. С всеки 1 март, българите по целия свят се закичват с мартеница, с вярата за положителни промени в живота си и като знак на продължаващите вековни обичаи.

Бялата и алената нишка е е част от българската душа, обвързвана със символика, вярвания и легенди, които носят обединяване и наслада в сърцата на народа.