Празникът 24 май да носи в наименованието си имената на

Празникът 24 май да носи в наименованието си имената на светите братя Кирил и Методий. Тази концепция споделиха учени по време на публично разискване, проведено от парламентарната комисия по образованието, откакто Народното събрание одобри на първо четене преди седмица празникът да не е на славянската, а на българската книжовност и просвета.
Още по тематиката
Раздвоение сред учените има по въпроса дали въобще да се прекръсти празничният ден. Близо 30 учени, историци и учители взеха присъединяване в полемиката. На нея бяха поканени и министърът на образованието, както и културният министър, само че и двамата не участваха, заяви " 24 часа ".

24 май е първият български празник, който стартира да се чества с идването на учениците на Кирил и Методий, само че като празник на славянските братя, обявиха част от учените и означиха, че главен проблем е пропускът на имената на двамата братя в името на празника. Би се избегнал общоевропейският дух, в случай че празникът одобри названието " български ", показаха някои. И без това е един обичан български празник, който стартира да се постанова на ново с Възраждането.

Не единствено славянски нации са употребили кирилицата. 30 000 български думи са били изхвърлени от румънския и сменени с латински и френски, с цел да се обнови езикът, изясни Лиляна Симеонова от Института по Балканистика към Българска академия на науките. Доказателство е Трансилвания, където се пазят стъклени икони с надписи на български.

Преобладаваше мнението, че думата " славянски " би трябвало да остане в името на празника, тъй като в противоположен случай е допустимо празникът да бъде взет от другите славянски нации. " Като премахнем славянската книжовност от празника ни, ние ще дадем късмет на Русия и Сърбия да го узурпират ", счита Александър Николов - учител в СУ. Българска книжовност и славянската просвета и Българската писменост и славянската книжовност пък са други хрумвания, които се появиха по време на разискването.