Празник на зетьовете честваха във видинското село Сланотрън
Празник на зетьовете честваха в събота във видинското село Сланотрън.
Традицията датира от 1972 година. Тогава в селото имало 110 зетя, които образували Клуб на зетьовете, а при едно от своите събирания решили, че е редно да имат и собствен празник, описа Жасмина Костова, секретар на Народно читалище „ Светлина-1926 “, село Сланотрън. Тя разказа по какъв начин се е чествал празникът в предишното.
„ Начело с Траил Христов, който беше една емблематична фигура за времето, зетьовете, техните тъщи и техните невести, облечени с пъстроцветни носии и окичени със златни пендари, идват на площада, където играят кръшни хора под звуците на сланотрънската духова музика “, описа Жасмина Костова. След това по-старите зетьове, натоварени в каручка, теглена от магаре, тръгвали към дома на последно пристигналия шурей в селото, който ги посрещал с софра. След закачки, песни и танци, натоварвали и него в каручката и се прибирали на площада, където веселието продължавало до зори.
През 1986 година традицията е прекратена, изясни секретарят на сланотрънското читалище. Празникът е съживен през 2018 година по самодейност на младежите в Сланотрън и благодарение на читалището, описа Жасмина Костова.
Тя изясни, че в Сланотрън зетьовете, оженили се за девойки от селото и преместили се да живеят в обитаемото място, са на респект. „ Сланотрънските зетьове са доста уважавани – отношението към тях е не като към шурей, а като към наследник “, уточни секретарят на читалището.
Днес традицията е претърпяла някои промени. В началото в празника взели участие единствено зетьовете и техните тъщи и невести – през днешния ден той не е единствено на зетьовете, а и на техните другари, тъй че се трансформира в общоселско празненство. Другата смяна е, че вместо с каручка, теглена от магаре, в този момент към дома на зетя се отива с трактор, след който върви радостното и шарено шествие.
Тази година то се насочи към дома на Асен Асенов, който се преселил в Сланотрън преди 40 години, харесало му и останал, а през днешния ден посрещна с богата софра своите съселяни. „ Да си шурей в Сланотрън е възприятие, което би трябвало да се изпита – не може да се опише. Селото е хубаво, хората са положителни, могат да се веселят, както и демонстрират “, сподели Асен Асенов. /БТА
Традицията датира от 1972 година. Тогава в селото имало 110 зетя, които образували Клуб на зетьовете, а при едно от своите събирания решили, че е редно да имат и собствен празник, описа Жасмина Костова, секретар на Народно читалище „ Светлина-1926 “, село Сланотрън. Тя разказа по какъв начин се е чествал празникът в предишното.
„ Начело с Траил Христов, който беше една емблематична фигура за времето, зетьовете, техните тъщи и техните невести, облечени с пъстроцветни носии и окичени със златни пендари, идват на площада, където играят кръшни хора под звуците на сланотрънската духова музика “, описа Жасмина Костова. След това по-старите зетьове, натоварени в каручка, теглена от магаре, тръгвали към дома на последно пристигналия шурей в селото, който ги посрещал с софра. След закачки, песни и танци, натоварвали и него в каручката и се прибирали на площада, където веселието продължавало до зори.
През 1986 година традицията е прекратена, изясни секретарят на сланотрънското читалище. Празникът е съживен през 2018 година по самодейност на младежите в Сланотрън и благодарение на читалището, описа Жасмина Костова.
Тя изясни, че в Сланотрън зетьовете, оженили се за девойки от селото и преместили се да живеят в обитаемото място, са на респект. „ Сланотрънските зетьове са доста уважавани – отношението към тях е не като към шурей, а като към наследник “, уточни секретарят на читалището.
Днес традицията е претърпяла някои промени. В началото в празника взели участие единствено зетьовете и техните тъщи и невести – през днешния ден той не е единствено на зетьовете, а и на техните другари, тъй че се трансформира в общоселско празненство. Другата смяна е, че вместо с каручка, теглена от магаре, в този момент към дома на зетя се отива с трактор, след който върви радостното и шарено шествие.
Тази година то се насочи към дома на Асен Асенов, който се преселил в Сланотрън преди 40 години, харесало му и останал, а през днешния ден посрещна с богата софра своите съселяни. „ Да си шурей в Сланотрън е възприятие, което би трябвало да се изпита – не може да се опише. Селото е хубаво, хората са положителни, могат да се веселят, както и демонстрират “, сподели Асен Асенов. /БТА
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ