6 млн. аборта за 65 години у нас
Правото на дамата да взема решение дали да роди, или не, правото на зародиша да получи живот, правото на фамилията да възнамерява броя на децата си - в тези три измерения се завърта една тематика, която в последните месеци " подпали " Полша, а в този момент тресе Съединени американски щати. Кое натежава в това уравнение с три незнайни и едно известно - към този момент оплодената яйцеклетка? И къде е България в тази сфера?
Днес България, въпреки и в горните стойности, не се отличава изключително от Европа. Стряскащите обстоятелства идват от статистиката от предишното. Ако съберем всички аборти, осъществени от 1953 до 2018 година, ще установим с учудване, че съвсем една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този интервал са близо 6 милиона, а това се приближава до броя на днешното българско население, написа " Дойче веле ".
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са неразрешени. И лекарите, и дамите се санкционират със затвор. Колко са незаконните аборти и какъв брой дами са починали от престъпни опити за унищожаване на бременността, може единствено да се гадае.
През 1956, допустимо е и това да става по отношение на Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са позволени. Числата стартират да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в рецесия. И постанова ограничавания. Нямат право на аборт фамилни дами с едно дете. Тихомълком в тази рубрика влизат и дамите с две деца. Цифрите на абортите не престават да порастват.
" Много аборти имаше тогава ", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е почнала работа през 1961 и добре си спомня за обстановката от това време, както и за измененията. Трудовият ѝ стаж е минал и в селото, и в Пловдив.
" Жените премахваха плода най-много по обществени аргументи. Повечето към този момент имаха две деца и мъчно се справяха с развъждането. В тези години дамите работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много искащи да помятат бяха тъкмо такива дами. А като се прибави и мъж, който доста пие и тежи на фамилията, ясна е повода ".
В тези години урбанизацията е в ход. Жилищната рецесия по градовете е жестока. Властта пробва да компенсира със градеж на блокове с маломерни жилища, само че в един миг и те се оказват незадоволителни. Демографската рецесия пораства. В тези години ловджия номер 1 на Републиката - Пенчо Кубадински, излиза с апел към младите: Раждайте трето дете. Единствено то може да реалокира статистиката напред. Но няма по какъв начин с магическа пръчка да се реши жилищната рецесия и внезапно да се подобрят обществените придобивки. Затова се ражда следната концепция: абортите да се създадат непостижими - най-много за омъжените дами с едно и две деца. През 1980 година в България са родени 129 176 деца, а са абортирани 156 056. Голямата част от неродените са трети деца. И тогава... вкарват комисиите.
" В една комисия участваше доктор, акушерка и Отечествен фронт активистка ", споделя Василка Стойчева. " В началото бяха даже по две. Жената, която идва за аборт, би трябвало да опише цялата си история на комисията, с цел да ѝ позволи тя да отстрани плода. Някои от Отечествен фронт активистките бяха интелигентни дами, мълчаха си. Но постоянно имаше и такива, които единствено след ден разнасяха цялата тази история из квартала. Много мъчно им беше на дамите... Признавам, че съм пособия със съвет на някои, за които ми е било изключително жалост, тъй като съм познавала и фамилната им конюнктура ".
По това време абортът по медицински аргументи включва и съществуване на серпантина. Така че тайната малка врата е била тъкмо тази - да се постави противозачатъчна серпантина, да се направи рентгенова фотография и отново да се отиде на комисия.
Статистиката сочи, че макар тези усложнения, абортите в страната са или колкото родените деца или даже повече от тях. Пропагандата за третото дете се проваля. Комисиите не престават да работят до 1990, след което тихомълком се закриват.
Днес България, въпреки и в горните стойности, не се отличава изключително от Европа. Стряскащите обстоятелства идват от статистиката от предишното. Ако съберем всички аборти, осъществени от 1953 до 2018 година, ще установим с учудване, че съвсем една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този интервал са близо 6 милиона, а това се приближава до броя на днешното българско население, написа " Дойче веле ".
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са неразрешени. И лекарите, и дамите се санкционират със затвор. Колко са незаконните аборти и какъв брой дами са починали от престъпни опити за унищожаване на бременността, може единствено да се гадае.
През 1956, допустимо е и това да става по отношение на Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са позволени. Числата стартират да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в рецесия. И постанова ограничавания. Нямат право на аборт фамилни дами с едно дете. Тихомълком в тази рубрика влизат и дамите с две деца. Цифрите на абортите не престават да порастват.
" Много аборти имаше тогава ", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е почнала работа през 1961 и добре си спомня за обстановката от това време, както и за измененията. Трудовият ѝ стаж е минал и в селото, и в Пловдив.
" Жените премахваха плода най-много по обществени аргументи. Повечето към този момент имаха две деца и мъчно се справяха с развъждането. В тези години дамите работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много искащи да помятат бяха тъкмо такива дами. А като се прибави и мъж, който доста пие и тежи на фамилията, ясна е повода ".
В тези години урбанизацията е в ход. Жилищната рецесия по градовете е жестока. Властта пробва да компенсира със градеж на блокове с маломерни жилища, само че в един миг и те се оказват незадоволителни. Демографската рецесия пораства. В тези години ловджия номер 1 на Републиката - Пенчо Кубадински, излиза с апел към младите: Раждайте трето дете. Единствено то може да реалокира статистиката напред. Но няма по какъв начин с магическа пръчка да се реши жилищната рецесия и внезапно да се подобрят обществените придобивки. Затова се ражда следната концепция: абортите да се създадат непостижими - най-много за омъжените дами с едно и две деца. През 1980 година в България са родени 129 176 деца, а са абортирани 156 056. Голямата част от неродените са трети деца. И тогава... вкарват комисиите.
" В една комисия участваше доктор, акушерка и Отечествен фронт активистка ", споделя Василка Стойчева. " В началото бяха даже по две. Жената, която идва за аборт, би трябвало да опише цялата си история на комисията, с цел да ѝ позволи тя да отстрани плода. Някои от Отечествен фронт активистките бяха интелигентни дами, мълчаха си. Но постоянно имаше и такива, които единствено след ден разнасяха цялата тази история из квартала. Много мъчно им беше на дамите... Признавам, че съм пособия със съвет на някои, за които ми е било изключително жалост, тъй като съм познавала и фамилната им конюнктура ".
По това време абортът по медицински аргументи включва и съществуване на серпантина. Така че тайната малка врата е била тъкмо тази - да се постави противозачатъчна серпантина, да се направи рентгенова фотография и отново да се отиде на комисия.
Статистиката сочи, че макар тези усложнения, абортите в страната са или колкото родените деца или даже повече от тях. Пропагандата за третото дете се проваля. Комисиите не престават да работят до 1990, след което тихомълком се закриват.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ