Православните християни и католиците много скоро може да се радват

Православните християни и католиците доста скоро може да се радват на общ Великден. Източните християни, представяни от Вселенската патриаршия със седалище в Истанбул (Константинопол), и западните християни, водени от Ватикана, са все по-близо до намиране на решение за общо празнуване на най-големия християнски празник. 

В момента е в ход подобен проект сред Вартоломей и папа Франциск и някои други от православните поместни църкви, тръбят осведомени в италиански религиозни конгреси. Гръцкото държавно управление е застанало зад концепцията, написа вестник " Телеграф ".

Неслучайно тази година се състоя и първото посещаване на гръцки министър на образованието и религиозните въпроси във Ватикана, отбелязва и гръцката медия „ Прототема “ в публикация по въпроса. Малцина подозират, само че

2025 година е знаменателна, тъй като тогава ще съвпаднат датите на православния и католическия Великден – на 20 април. Идеята обаче била от този миг нататък Пасхата да се закове и да важи за всички християни на планетата.

Или както проповядва папа Франциск: „ Великден принадлежи на Христос, а не на нас и на смъртните ни календари “.

Броженията против това идват от разнообразни страни: от църкви, близки до Руската патриаршия, от редиците на атонски монаси, само че и от политици и поддръжници на ултраконсервативни фракции и даже на крайната десница. Всички тези сили кардинално се опълчват на всеки опит да се сближат „ чистите православни “ със „ схизматиците, еретиците “ и така нататък, както нормално се очернят католиците.

Все повече се постанова изводът, че желанието, споделено неведнъж от Негово Светейшество патриарх Вартоломей с примаса на Ватикана Франциск за непрекъснато взаимно празнуване на Великден и общение на милиони вярващи в Христос, е въпрос, който не визира единствено литургични или доктринални въпроси, а политически.

Някои обвързват общия Великден с продължаващите геополитически разтърсвания, изключително във връзка с Руско-украинската война. Други разясняват, че процесът на сплотяване сред Константинопол и Рим би улеснил образуването на обединен християнски фронт против рисковата радикализация на част от ислямистите.