Православните християни честват Сретение Господне. Това е един от 12-те

Православните християни празнуват Сретение Господне. Това е един от 12-те огромни християнски празника и един от четирите отдадени на божията майка.

Празнува се 40-тия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнския бит майката да носи детето на 40-тия ден в църквата. В българските вярвания денят се назовава също Зимна Богородица.

По остаряла българска традиция в някои краища на страната на 2 февруари се отбелязва Петльовден или празникът на мъжката рожба.

Датата в националните обичаи се отбелязва като празник на оцеляването и съхраняването на мъжката мощ. На него народът ни отдава чест и прослава на мъжката челяд, на която се е крепяло фамилията и мирът.

По време на турското иго по това време на годината поробителите минавали да взимат български момчета за еничари. От която къща вземели момче, те поставяли кървясъл знак на портата. Според легендата, с цел да не даде момчето си за еничар, българска майка заклала петел и с кръвта му белязала външните порти на дома си, с цел да се заблудят поробителите.

И в действителност, щом те видели кръвта на вратата, подминали къщата, уверени, че детето към този момент е взето. В чест на петела празникът е наименуван от народа Петльовден.

Според традицията през днешния ден жертвената птица се заколва на прага, а с кръвта й по челата на момчетата се прави кръстен знак, с цел да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се резервират и употребяват при заболявания на децата. Закланият петел се сготвя, а от него се раздава на съседи за здравето на момчетата, които са продължителите на рода.

Днес също православната черква празнува Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне. Това е един от четирите празника, отдадени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

Четиридесет дни след раждането на Господа Исуса Христа Света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм съгласно Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било открито за спомен от избавянето на израилските първородни от гибелта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29). Затова всеки първороден като благосъстоятелност на Господа бил задължен с избрана от закона цена да бъде изплатен.

А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и Света Богородица.

Смята се, че Богородица закриля бременните дами, майките, раждаемостта и фамилията. През този ден не се работи, тъй като децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото самоограничение: по този начин ще се усили плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат самун, конци или дърва, с цел да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще пристигна в къщата, се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. Девойките имат вяра, че бъдещият им брачен партньор ще наподобява по външен тип и манталитет на оня мъж, който срещнат пръв.

В националните показа света Богородица е настойничка на бременността и родилките, само че също е „ вълча Богородица “, обвързвана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така по едно и също време се уважава християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото посредством житна жертва, полово самоограничение (своеобразен пост) и редица забрани, имащи вълшебен темперамент.

trud.bg