Днес е голям празник! Почитаме паметта на знаменит деец на Българското възраждане
Православната черква популяризира Светия и Животворящ Кръст господен - Кръстопоклонна неделя “. В този ден се празнува паметта на Св. Софроний патриарх Йерусалимски.
Българската православна черква уважава и нашия роден сетител - св. Софроний свещеник Врачански. Знаменитият деятел на Българското възобновление е роден в Котел през 1739 година и получил кръщелното име Стойко Владиславов. Останал кръговиден сирак на единадесет години, той израснал в недостиг и учил в локалното килийно учебно заведение. Отличавал се с вродени качества и високи нравствени качества. Оженил се едвам 18-годишен, а на 1 септември 1762 година бил ръкоположен за духовник.
През 1765 година се срещнал с Паисий Хилендарски и преписал неговата „ История славянобългарска ". През 1774 година прекарал шест месеца на Света гора, а след това много се скитал несретник из поробеното си родно място. През 1794 година, към този момент овдовял, той се замонашил в Арбанаси и два месеца бил свещеник на Капиновския манастир „ Св. Никола ".
На 17 септември с. година бил хиротонисан и изпратен за свещеник във Враца. Прекарал десетгодишна архипастирска активност в бурни и смутни времена, постоянно ревнив и старателен измежду своите пасоми. Бил безупречен национален църковен овчар с високо схващане за дълг и отговорност.
Още като духовник в Котел той се оформил като кадърен църковен публицист - преписвач на богослужебна книжнина и на дамаскини, създател на истински нравоучителни творби („ Житие и премеждия грешнаго Софроний ", „ Кириакодромион тоест Неделник " ) и други Починал на 13 септември 1813 година в Букурещ. Канонизиран от Светия синод на Българската православна черква на 31 декември 1964 година с Протокол N 23 с календарна възхвала на именния му ден (денят на неговия патрон - св. Софроний Иерусалимски) - 11 март.
Българската православна черква уважава и нашия роден сетител - св. Софроний свещеник Врачански. Знаменитият деятел на Българското възобновление е роден в Котел през 1739 година и получил кръщелното име Стойко Владиславов. Останал кръговиден сирак на единадесет години, той израснал в недостиг и учил в локалното килийно учебно заведение. Отличавал се с вродени качества и високи нравствени качества. Оженил се едвам 18-годишен, а на 1 септември 1762 година бил ръкоположен за духовник.
През 1765 година се срещнал с Паисий Хилендарски и преписал неговата „ История славянобългарска ". През 1774 година прекарал шест месеца на Света гора, а след това много се скитал несретник из поробеното си родно място. През 1794 година, към този момент овдовял, той се замонашил в Арбанаси и два месеца бил свещеник на Капиновския манастир „ Св. Никола ".
На 17 септември с. година бил хиротонисан и изпратен за свещеник във Враца. Прекарал десетгодишна архипастирска активност в бурни и смутни времена, постоянно ревнив и старателен измежду своите пасоми. Бил безупречен национален църковен овчар с високо схващане за дълг и отговорност.
Още като духовник в Котел той се оформил като кадърен църковен публицист - преписвач на богослужебна книжнина и на дамаскини, създател на истински нравоучителни творби („ Житие и премеждия грешнаго Софроний ", „ Кириакодромион тоест Неделник " ) и други Починал на 13 септември 1813 година в Букурещ. Канонизиран от Светия синод на Българската православна черква на 31 декември 1964 година с Протокол N 23 с календарна възхвала на именния му ден (денят на неговия патрон - св. Софроний Иерусалимски) - 11 март.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ