Православните християни празнуват Цветница, католиците - Великден
Православната черква чества през днешния ден огромния празник Вход Господен в Йерусалим, който се назовава още Цветница или Връбница. Католическата черква чества през днешния ден Възкресение Христово - Великден.
Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клончета от маслина и го популяризират като месиански цар с възгласи " Осанна ". Предния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттова събралите се в двора му продавачи и купувачи на всякакви артикули и прави голям брой изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на Страстна седмица. Затова на Цветница християнската черква напомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
" Пожелавам честита Цветница на целия български народ, който пази църковните традиции и националните традиции, и се радва на всички положителни достижения в своя живот ", сподели патриарх Неофит на влизане в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ", преди да отслужи празничната литургия на Цветница.
На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Народът назовава празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български традиции имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и от безплодие. Лазарувалите предходния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун (кукла) и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клончета от маслина и го популяризират като месиански цар с възгласи " Осанна ". Предния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттова събралите се в двора му продавачи и купувачи на всякакви артикули и прави голям брой изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на Страстна седмица. Затова на Цветница християнската черква напомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
" Пожелавам честита Цветница на целия български народ, който пази църковните традиции и националните традиции, и се радва на всички положителни достижения в своя живот ", сподели патриарх Неофит на влизане в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ", преди да отслужи празничната литургия на Цветница.
На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Народът назовава празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български традиции имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и от безплодие. Лазарувалите предходния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун (кукла) и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ