Свети Григорий, епископ Нисийски
Православната черква уважава свети Григорий, свещеник Нисийски. Той е християнски светец, богослов, мъдрец, един от отците на Църквата, свещеник на град Ниса (Nyssa), в този момент Невшехир, на територията на днешна Турция. по-млад брат на свети Василий Велики, другар на Григорий Богослов.
Григорий Нисийки е роден е към 335 година в Кесария или Севастия. За детските и юношеските му години не са непокътнати сведения. Младият Григорий приема длъжността читател (анагностос) при църковното свещенодействие. Впоследствие напуща църковното служение и става преподавател по сладкодумство. Поради недоволството и упреците от страна на неговите другари Григорий се отхвърля от светското занятие и постъпва в учредения от Василий Велики манастир на брега на р.Ирис, където в продължение на към 10 години се отдава на задълбочени богословски занимания: проучване на Свещеното Писание и светоотеческите съчинения и литературно -богословско творчество. Тук написва първото си съчинение „ За девството “.
През 372 година Григорий е ръкоположен за свещеник на дребния град Ниса в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като свещеник Григорий е ревнив бранител на православието и съперник на арианите, които се употребили от поддръжката на император Валент. През 375 година по разпореждане на Демостен, заместител - шеф на Понт, в Анкира се привиква събор от лоялни на властта епископи-ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за свещеник и му е отправено обвиняване за заграбване на църковни средства. Григорий е арестуван, с цел да бъде изпратен под стража в Анкира, само че съумява да избяга по пътя. През пролетта на 376 година в Ниса е призован нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е наказан на заточение.
Едва след гибелта на император Валент в 378 година, Григорий е възобновен от православния император Йовиан на своята катедра. След завръщането си от заточение Григорий още веднъж се отдава на проповедническа и литературно - богословска активност. Участва в поместния събор през 379 година в Антиохия, а през 380 година е определен за малко за Севастийски архиепископ. През 381 година взе участие във Втория космополитен събор в Константинопол, като един от най-авторитетните и най-влиятелни богослови. В осъществяване на решението на събора император Теодосий с декрет от 30 юли 381 година афишира за пазители на православието в Понт - Еладий Кесарийски, Отрий Мелитински и Григорий Нисийски. След Втория космополитен събор Григорий няколко пъти посещава Константинопол. През 382, 383 година и 394 година взема присъединяване на свиканите там събори и продължава битката срещу арианите. От 394 година е последното уведомление за живота му. Вероятно неотдавна по-късно умира.
Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.
Григорий Нисийки е роден е към 335 година в Кесария или Севастия. За детските и юношеските му години не са непокътнати сведения. Младият Григорий приема длъжността читател (анагностос) при църковното свещенодействие. Впоследствие напуща църковното служение и става преподавател по сладкодумство. Поради недоволството и упреците от страна на неговите другари Григорий се отхвърля от светското занятие и постъпва в учредения от Василий Велики манастир на брега на р.Ирис, където в продължение на към 10 години се отдава на задълбочени богословски занимания: проучване на Свещеното Писание и светоотеческите съчинения и литературно -богословско творчество. Тук написва първото си съчинение „ За девството “.
През 372 година Григорий е ръкоположен за свещеник на дребния град Ниса в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като свещеник Григорий е ревнив бранител на православието и съперник на арианите, които се употребили от поддръжката на император Валент. През 375 година по разпореждане на Демостен, заместител - шеф на Понт, в Анкира се привиква събор от лоялни на властта епископи-ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за свещеник и му е отправено обвиняване за заграбване на църковни средства. Григорий е арестуван, с цел да бъде изпратен под стража в Анкира, само че съумява да избяга по пътя. През пролетта на 376 година в Ниса е призован нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е наказан на заточение.
Едва след гибелта на император Валент в 378 година, Григорий е възобновен от православния император Йовиан на своята катедра. След завръщането си от заточение Григорий още веднъж се отдава на проповедническа и литературно - богословска активност. Участва в поместния събор през 379 година в Антиохия, а през 380 година е определен за малко за Севастийски архиепископ. През 381 година взе участие във Втория космополитен събор в Константинопол, като един от най-авторитетните и най-влиятелни богослови. В осъществяване на решението на събора император Теодосий с декрет от 30 юли 381 година афишира за пазители на православието в Понт - Еладий Кесарийски, Отрий Мелитински и Григорий Нисийски. След Втория космополитен събор Григорий няколко пъти посещава Константинопол. През 382, 383 година и 394 година взема присъединяване на свиканите там събори и продължава битката срещу арианите. От 394 година е последното уведомление за живота му. Вероятно неотдавна по-късно умира.
Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ