Православната църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол

Православната черква уважава на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, а слънцето да помръдва „ както пиле в яйце ”. Всеки ден по-малко денят се усилва, колкото с просено зърно. Макар и нищожна, вярата за светлина внася прохлада и ведрина в душите на хората.
Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил „ Който тебе не чества, да го язди твоя кон ”. Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: „ На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ”.
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена респект на този ден са младите булки, а точно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, така и булките да пълнеят с новите чеда. На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други