Днес е Антоновден, раздават се содени питки за здраве
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е именуван от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден към 251 година след Христа, в Египет, в фамилията на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му умряли и му оставили благосъстоянието си. Антоний раздал своето имущество и почнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а по-късно прекарал 20 години при цялостно уединение в изоставена сграда в пустинята. Антоний бил почетен с дара на чудотворството и на прозорливостта, само че като лекувал заболели, той постоянно внушавал на излекуваните да благодарят единствено на Бога.
При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството. На идната година - на 17 януари 356 година, светецът умира. Погребан е по негова молба на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската национална традиция Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана " за белята, за лелята ", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е прочут още и като Лелинден.
В националните показа живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден честват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
Антоний Велики е роден към 251 година след Христа, в Египет, в фамилията на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му умряли и му оставили благосъстоянието си. Антоний раздал своето имущество и почнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а по-късно прекарал 20 години при цялостно уединение в изоставена сграда в пустинята. Антоний бил почетен с дара на чудотворството и на прозорливостта, само че като лекувал заболели, той постоянно внушавал на излекуваните да благодарят единствено на Бога.
При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството. На идната година - на 17 януари 356 година, светецът умира. Погребан е по негова молба на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската национална традиция Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана " за белята, за лелята ", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е прочут още и като Лелинден.
В националните показа живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден честват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ