Православната църква почита Света Анна
Православната черква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна - блажената й гибел.
Света Анна била потомка на Аароновия жанр и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Светицата се приема и уважава като един от главните християнски знаци на майчинството.
Българите назовават празника Лятна света Анна. Той е публикуван в региона на Западна България и Родопите, изключително в Асеновградско. Там одобряват, че Лятната Света Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Света Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на Света Анна , ще пометне ”. Вярва се, че светицата пазела децата от „ огън ” - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна Света Анна дами и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България преди празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна Света Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат Света Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия ”.
Имен ден честват: Анна , Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна, Вилиана.
Света Анна била потомка на Аароновия жанр и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Светицата се приема и уважава като един от главните християнски знаци на майчинството.
Българите назовават празника Лятна света Анна. Той е публикуван в региона на Западна България и Родопите, изключително в Асеновградско. Там одобряват, че Лятната Света Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Света Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на Света Анна , ще пометне ”. Вярва се, че светицата пазела децата от „ огън ” - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна Света Анна дами и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България преди празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна Света Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат Света Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия ”.
Имен ден честват: Анна , Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна, Вилиана.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ