Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който е с

Православната черква отбелязва през днешния ден църковния празник Лазаровден, който е с преносима дата и постоянно е в предпоследната събота преди Великден.
Празникът е обвързван с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - с възкресението на Лазар, живял в град Витания, покрай Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите оттатък река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото заравяне в символ на признателност за проявеното от него гостолюбие.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в непоколебим пост и самоограничение и е провъзгласен за първи свещеник на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети страдалец Лазар Български, малтретиран и погубен поради вярата си на 23 април 1802 година
Според българската национална традиция Лазаровден, или "Лазарица ", "Лазарова събота ", е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите девойки в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични облекла или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Като пеят обредни песни за всеки член от фамилията, те възхваляват деца, остарели, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги подаряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезнали и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С ария навлизат в нивите и пожелават богата годишна продукция от раззеленилото се жито.