Днес отбелязваме Свети Дух! Вижте какво трябва да направите в дома си!
Православната черква отбелязва през днешния ден Свети Дух. Празникът се празнува в понеделник след Петдесетница, когато на петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във тип на огнени езици и ги обдарил с плодородните блага.
Днес църквата популяризира Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достолепие. Светият Дух не е основан от Отца, не е сътворен, не е роден, само че произлиза от Него. Тази Божествена загадка Православната черква не се взема решение да подложи на размишление, тъй като счита, че Господ открива на индивида единствено толкоз, колкото му е належащо за неговото избавление и доста секрети остават за нас зад непроницаема завеса.
Според Евангелието на Матей Светият Дух обогатява индивида с духовни блага и плодове духовни, украсява индивида и с многообразни добродетели, прави го дърво положително, плодоносно, създаващо положителни плодове. Плодовете на Духа, по думите на деятел Павел, са: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, благосклонност, състрадание, честност, благост, себеобуздание.
В визиите на християнската религия Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните фрески и книги.
А в националните поверия се споделя, че от този ден стартира т. нар Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат измежду хората. Затова се организират разнообразни обреди за да бъдат омилостивени и прогонени. Според вярване от Северна България русалийките са душите на млади удавници, които прелитали оттатък Дунав във тип на бели и жълти пеперуди.
През тази седмица домовете би трябвало да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, с цел да се обезпечи изобилие, здраве и фамилно благоденствие през лятото, а злото да стои далеко и да се предпазят хората от заболявания през лятото. Вярва се, че който се разболее, мъчно ще оздравее. Жените през днешния ден не би трябвало да перат или предат. Забранено е и спането навън, с цел да са задави хората през летните месеци.
За множеството българи Свети Дух е следващият църковен празник и малко на брой си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на славянската книжовност и просвета 24 май и Деня на националните будители 1 ноември.
В интервала от 1912 до 1918 година България взе участие в три войни, които имат за цел обединяването на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и Първата Световна (1914-1918) приключват с национални произшествия. Идеалът за обединяване е загубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, обитаеми с плътно българско население, попадат надлежно под сръбско и гръцко господство. Затворени са българските учебни заведения и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите лимити на България.
В отговор Вътрешна македонска революционна организация се подвига на въоръжена битка с окупаторите. В тази напрегната конюнктура българите стартират да празнуват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете международни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които вземат участие както елитът на македонските българи, по този начин и бежанците, прокудени от своите родни домове.
Днес църквата популяризира Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достолепие. Светият Дух не е основан от Отца, не е сътворен, не е роден, само че произлиза от Него. Тази Божествена загадка Православната черква не се взема решение да подложи на размишление, тъй като счита, че Господ открива на индивида единствено толкоз, колкото му е належащо за неговото избавление и доста секрети остават за нас зад непроницаема завеса.
Според Евангелието на Матей Светият Дух обогатява индивида с духовни блага и плодове духовни, украсява индивида и с многообразни добродетели, прави го дърво положително, плодоносно, създаващо положителни плодове. Плодовете на Духа, по думите на деятел Павел, са: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, благосклонност, състрадание, честност, благост, себеобуздание.
В визиите на християнската религия Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните фрески и книги.
А в националните поверия се споделя, че от този ден стартира т. нар Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат измежду хората. Затова се организират разнообразни обреди за да бъдат омилостивени и прогонени. Според вярване от Северна България русалийките са душите на млади удавници, които прелитали оттатък Дунав във тип на бели и жълти пеперуди.
През тази седмица домовете би трябвало да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, с цел да се обезпечи изобилие, здраве и фамилно благоденствие през лятото, а злото да стои далеко и да се предпазят хората от заболявания през лятото. Вярва се, че който се разболее, мъчно ще оздравее. Жените през днешния ден не би трябвало да перат или предат. Забранено е и спането навън, с цел да са задави хората през летните месеци.
За множеството българи Свети Дух е следващият църковен празник и малко на брой си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на славянската книжовност и просвета 24 май и Деня на националните будители 1 ноември.
В интервала от 1912 до 1918 година България взе участие в три войни, които имат за цел обединяването на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и Първата Световна (1914-1918) приключват с национални произшествия. Идеалът за обединяване е загубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, обитаеми с плътно българско население, попадат надлежно под сръбско и гръцко господство. Затворени са българските учебни заведения и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите лимити на България.
В отговор Вътрешна македонска революционна организация се подвига на въоръжена битка с окупаторите. В тази напрегната конюнктура българите стартират да празнуват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете международни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които вземат участие както елитът на македонските българи, по този начин и бежанците, прокудени от своите родни домове.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ