Православната църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени

Православната черква отбелязва през днешния ден един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото и принадлежността към християнството.
На Кръстовден се съблюдава непоколебим пост
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики, се смятала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници.
За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва " над главите на присъстващите. От това "въздвижение " получава своето име и празникът.
Смята се, че в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание.
Народът има вяра, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват ", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба; с празника стартира и гроздоберът.
В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
Хиляди вярващи се събраха и тази нощ край манастира „ Света Троица” в Кръстова гора, с цел да се помолят за здраве. Вярва се, че там има парченце от Кръста Господен и всяка молитва ще бъде чута.
Според поверието Господ слиза на Земята един път в годината и това е точно в нощта на 13 против 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.
Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярно като Кръстовден е един от дванадесетте велики християнски празника. Българската православна черква прави поклонение на Кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. За да се улесни пътуването до Къстова гора от през вчерашния ден до 15 септември се стопира ремонтът на пътя Югово - Лъки, част от който е и трасето за Кръстова гора.
Имен ден честват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.