Страхотен български празник! Ето какви поверия задължително се спазват и кои имена черпят
Православната черква отбелязва през днешния ден, 11 април, църковния празник Лазаровден, който постоянно е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница). Тази година поради противоепидемичните ограничения в църквите в цялата страна няма да бъдат раздавани върбови клончета.
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар . В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват . Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница). Тази година поради противоепидемичните ограничения в църквите в цялата страна няма да бъдат раздавани върбови клончета.
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар . В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват . Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ