Православната църква е посветила вчерашния ден на Свети Димитър Солунски

Православната черква е посветила вчерашния ден на Свети Димитър Солунски Чудотворец.

Дали тъй като приживе светецът произлиза от балканския град или поради нещо друго, само че е реалност, че във всяка страна на полуострова  се описват митове и предания за неговите чудеса. Навсякъде националният врач сочи Димитровден като начало на зимата, когато майсторите строители и дюлгери се прибират по родните места. Поради тази причина Димитровден е и техен празник.

„ Георги носи лято, Димитър – зима “, гласи националната сентенция за двамата светци, които легендата показва като братя близнаци. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги споделил на брат си Димитър, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи той е починал. След време Димитър видял от една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги.

После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по приятелски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове, сочи още националният календар.

В прилежаща Гърция се споделя по какъв начин преди епохи префектът на Илирия Мариан, който живеел в Солун, страдал от парализа на цялото тяло. Заболяването му било толкоз тежко, че не му било допустимо даже да се храни самичък. Един ден властникът получил привидение – явил му се свети Димитър, който му споделил да има религия в Божия промисъл и че всяка болест, която Бог е позволил да сполети индивида, е в интерес на оня, който страда от нея.

Светецът уверил Мариан, че той ще получи излекуване. „ Но ела в моя дом и там ще видиш славата Божия, която ще ти бъде засвидетелствана посредством мене “, споделил най-после свети Димитър. След това привидение префектът заръчал на двама от прислужниците си да го пренесат на ръце до солунския храм на светеца. За миг те оставили своя стопанин на пода на храма, преди да го вдигнат отначало, с цел да го реалокират на меката постеля, която донесли.

Тогава Мариан още веднъж получил привидение, пред него още веднъж се появил свети Димитър и му споделил: „ Христос ще ти даде сили ”. Миг по-късно префектът със сълзи в очите самичък се вдигнал на крайници и отишъл да се поклони пред мощите на светеца. Завърнал се у дома пешком, взел блага от злато и сребро, раздал ги на бедните поданици на града в символ на признателност за чудотворното си излекуване.

Съвсем неотдавна е друго удостоверение за чудесата на свети Димитър. Веднъж в църквата на светеца в Солун пристигнала една измъчена майка дружно с 8-годишната си дъщеричка. Детето от известно време не виждало с лявото си око. И двете дълго се молили на свети Димитър за излекуване. Свещеникът прочел канона на светеца и молитва за излекуване на детето. Двете си тръгнали от църквата, като си взели и по едно памуче, стояло до мощите на светеца. Три дни по- късно майката, както всеки работен ден, изпращала щерка си до учебния рейс. Момиченцето се качило в рейса, както нормално, оставило чантата си на пода и за кой ли път си затворило здравото око, с цел да опитва дали вижда нещо с болното.

И тогава се чул щастлив възклик: „ Виждам “, извикало детето и подскочило от наслада. Шофьорът незабавно спрял рейса и повикал майката на детето, която към момента гледала след рейса. По-късно, още в същия ден, цялото семейство, мощно разгорещено, отишло в църквата на светеца, с цел да изрази огромната си признателност и респект към свети Димитър Чудотвореца и Лечителя.

В България има няколко скални манастира, само че само този, който е на 15-тина километра от Русе край село Басарбово, е настоящ. Негов патрон е свети Димитър Басарбовски, чийто празник се отбелязва на 27 октомври.

Първите свидетелства за излекуване тук са придобили именит темперамент.Имало един пастир, от който всички стопани били доста удовлетворени. Живял си Димитър като безпаричен и непретенциозен селяндур от близкото Басарбово. Пасял селските говеда и овце. Заселил се в манастира, който бил зарязан. Съградил си стая в позабравената пустота. Веднъж настъпил гнездо с дребни птиченца. Станало му доста мъчително, че умъртвил дребните създания, и решил да се самонакаже. Три години ходил необут и зиме, и лете. Когато не можел да се катери към този момент по стръмната пътека до килията си, съградил една барака долу, недалеко от кладенеца. Дошло огромно наводняване. Помело колибата и притежателя й.

Така липсващ Димитър. Съселяните му се почудили,  почудили, пък си прибрали животните – всички били там. Нито едно не липсвало. Значи Димитър не бил  откраднал нищо, споделили си удовлетворени те.

Минало се повече от месец и на едно сляпо момиче от село Червена вода му се присънил сън, че в случай че си измие лицето с водата от кладенеца край реката, ще прогледне. Казало момичето на татко си и той запрегнал колата. Дошли хората късно вечерта. Разпрегнали каруцата и легнали да спят. По едно време на девойката й се допило вода. С напипване стигнало момичето до кладенеца.

Пило от водата му. Слепите му очи го болни. Наплискало ги с водата от кладенеца и се случило знамение – детето прогледало. Гледало невярващо и внезапно видяло по какъв начин в реката светят кандила. Повикало баща си и му споделило какво вижда. Само че той нищо не виждал. Детето упорствало и бащата навлязъл в реката. Там намерил тяло на човек. Нетленно било тялото, на никое място по него не се виждали следи от гниене. Дошли и хора от селото. Разбрали, че това е техният пастир Димитър. Толкова праведно живял индивидът, че след повече от месец под водата тялото му останало нетленно. Хората пренесли светите мощи в родното село на Димитър – Басарбово.

Скоро се разнесъл слухът за това събитие и стигнал даже до Букурещ, до ушите на угро-влашкия държател, който поискал да придвижи нетленното тяло на свети Димитър в своите владения. Той незабавно изпратил свещеници и боляри, с цел да извършат преместването. Пристигайки в Басарбово, пратениците взели светите мощи и ги отнесли към Влашко. Но когато стигнали до Русе, шествието спряло, тъй като мощите не могли да се помръднат по-нататък. От това схванали, че светецът не желае мощите му да се отделят от родното му място и да се отнесат в друга страна.

Свещениците и болярите като видели това знамение, недоумявали какво да вършат и най-сетне се събрали на заседание. Взели две млади кончета, още невпрягани, впрегнали ги в колата със светите мощи и ги оставили свободно да тръгнат, в която посока изберат, като посредством това очаквали да се прояви волята на светеца.

Кончетата били с лице към Румъния, само че се върнали обратно, отишли в родното село на светеца Басарбово и спрели посред селото.

Румънските свещеници и боляри се убедили от станалото, че на светеца не е угодно да остави родните лимити, върнали се в родината си и разказали на пратилия ги държател за станалото. Той, като разбрал за случилото се, изпратил пари да се построи черква на името на свети Димитър на мястото, където са се спрели конете с мощите.

Инфо: Уикенд