Православната църква чества великомъченик Димитър Мироточиви Солунски - Димитровден. Той

Православната черква празнува великомъченик Димитър Мироточиви Солунски - Димитровден. Той е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди още да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го умъртвили с копие по време на молитва. Християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града. Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев. В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна. Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца. Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. На този ден е хубаво да се яде: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква. Имен ден честват: Димитър, Димитрана, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.