Ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата
Православната черква празнува Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва постоянно в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Тази година празникът се пада на 17 май и по всичко проличава, че дъждове, въпреки и местни, ще има.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.
В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.
Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Безплодната жена би трябвало да преспи тогава под растението росен.
Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата – изобилна. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари. /БГНЕС
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.
В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.
Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Безплодната жена би трябвало да преспи тогава под растението росен.
Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата – изобилна. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ