Православен календар: Почитаме паметта на Св. Пимен Зографски
Православната черква празнува паметта на Пимен Зографски, разгласен за светец, на 3 ноември е и ден на българските художници. Денят се отбелязва от 1993 година по концепция на сдружението за възобновление на Софийското Светогорие (манастирите към столицата) " Св. Пимен Зографски ". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.
Преподобният Пимен Зографски бил родом от София, подвизавал се в Зографския манастир, след това в България построил - обновил към 300 църкви и 15 манастири и собственоръчно ги украсявал със фрески. В края на живота си се открил в Черепишкия манастир, дето умрял в 1620 година. При гроба му ставали чудеса.
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наименуван Павел.
Когато навършил 30 години, духовник Пимен – срещу волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира дохождал единствено с цел да се причасти.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган преподобни Пимен се посъветвал с един проникновен дъртак и единствено като получил неговото единодушие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Постороил, обновил към 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.
Преподобният Пимен Зографски бил родом от София, подвизавал се в Зографския манастир, след това в България построил - обновил към 300 църкви и 15 манастири и собственоръчно ги украсявал със фрески. В края на живота си се открил в Черепишкия манастир, дето умрял в 1620 година. При гроба му ставали чудеса.
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наименуван Павел.
Когато навършил 30 години, духовник Пимен – срещу волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира дохождал единствено с цел да се причасти.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган преподобни Пимен се посъветвал с един проникновен дъртак и единствено като получил неговото единодушие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Постороил, обновил към 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ