Православната църква чества днес Сретение Господне. На четиридесетия ден след

Православната черква празнува през днешния ден Сретение Господне. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведния дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа - „ Утехата Израилева”. Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света. Там благочестивият дъртак Симеон поема от ръцете детето и споделя: "Ето, Той лежи за рухване и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на несъгласия, и на сама тебе меч да прониже душата, с цел да се открият мислите на доста сърца ". С тези думи в действителност той осмисля целия предстоящ живот на Иисус. А страданията и кръстната гибел на обичания наследник, довеждат Богородица до тъга. На 2 и 3 февруари, съгласно националния календар, се празнуват Трифонци, Света Богородица, Симеон Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници двата дни след Трифоновден, които в националния календар са празници с по-особен, характерен темперамент. От националното поверие, че през този интервал "се бесуват вълците ", произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, съблюдават се доста строго някои забрани, които засягат основно дамите. Хубаво ли е времето на втори Трифонец, по този начин ще е 40 дни. Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре. Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, в случай че дадеш, все ще плащаш. Третият Трифонец (Симеон) се счита за хаталия (лош) ден, един от най-лошите през годината. Особено строга е възбраната за всякаква работа за бременните и неродилите дами. Вярва се, че нейното нарушение ще докара до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои региони на трети Трифонец удрят основните, с цел да бягат змии и гущери. 2 февруари е също и български национален празник - Петльовден, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. празник Сретение Господне.