Учат отците да работят с Туитър
Православна черква в Америка е основала специфичен документ, в който са изброени главните насоки за свещениците, работещи със обществените медии. Целта им е не да попречват свободното потребление, а по-скоро да защитят църквата и крайните консуматори от злоупотребата с тези платформи, написа религиозният блог Добротолюбие. Ако се упражняват главните правила за благовъзпитание, вежливост и разцвет, обществените медии могат доста да подобрят връзките на Църквата, се споделя в документа.
Указанията обрисуват най-хубавите практики в обществените медии, насоки към духовенството за използването им и насоки за обществените медии, когато се занимават с младежта.
Ето и някои от тях:
1. Духовниците се предизвикват да задават настройки за дискретност на всеки профил в обществените мрежи, с цел да защитят както възрастните, по този начин и младежите от преглеждането на неуместно наличие.
2. Социалните медии са подобаващи за съобщаване на съществена фактологична информация, като времето на събитието, дневния ред за срещи, текстове на документи и така нататък, само че не са подобаващи за въпроси, които са овчарски или правно чувствителни, прочувствено заредени или изискват обширни диалози и пояснения.
3. Индивидуалните персонални профили на духовенството би трябвало да се употребяват за връзки с същински другари, семейство и връстници. Свещениците не би трябвало да изпращат „ предложения за другарство “ на енориаши. Позицията на духовника може да не даде на другото лице опцията да отхвърли такова искане.
4. На духовниците се предлага да не одобряват „ другарство “ от лице, с което нямат предходни връзки. „ Приятелите “ в уеб страниците за обществени контакти би трябвало да бъдат лимитирани до хората, които преди този момент са срещали персонално.
5. Свещениците, които желаят да се свързват посредством уеб страница за обществени мрежи с енориаши, се предизвикват да основат групи, към които всички енориаши могат да се причислят. Целта на персоналния профил и енорийската група е да се сътвори контакт и да се поддържат здрави граници с енориашите и същинското семейство, другари и сътрудници.
6. Духовниците би трябвало да обмислят въздействието на отхвърлянето на „ приятелско “ искане от енориашите. Тези срещи могат да основат напрежение в връзките в „ действителния свят “. Духовенството може да насочи настояванията на „ другар “ от енориашите към групата на енорийската група.
7. Свещениците, които работят непосредствено с младежите, се предизвикват да основават групи за връзки, спонсорирани от църквата, с цел да поддържат контакт с тях.
8. Свещениците би трябвало да ръководят свои лични профили и ако делегират права, деликатно наблюдават профилите си за евентуално проблематично наличие.
9. Духовниците би трябвало да се въздържат да вършат политически изказвания, да се причисляват към политическите групи или " да се трансформират във почитатели “ на съответни политически претенденти или политически обвързани уеб сайтове в обществените мрежи.
10. Свещениците, изключително новите, би трябвало да преглеждат снимките/видеоклиповете, които са разгласили за себе си, с цел да се уверят, че са подобаващи за шерване с необятната общност.
Указанията обрисуват най-хубавите практики в обществените медии, насоки към духовенството за използването им и насоки за обществените медии, когато се занимават с младежта.
Ето и някои от тях:
1. Духовниците се предизвикват да задават настройки за дискретност на всеки профил в обществените мрежи, с цел да защитят както възрастните, по този начин и младежите от преглеждането на неуместно наличие.
2. Социалните медии са подобаващи за съобщаване на съществена фактологична информация, като времето на събитието, дневния ред за срещи, текстове на документи и така нататък, само че не са подобаващи за въпроси, които са овчарски или правно чувствителни, прочувствено заредени или изискват обширни диалози и пояснения.
3. Индивидуалните персонални профили на духовенството би трябвало да се употребяват за връзки с същински другари, семейство и връстници. Свещениците не би трябвало да изпращат „ предложения за другарство “ на енориаши. Позицията на духовника може да не даде на другото лице опцията да отхвърли такова искане.
4. На духовниците се предлага да не одобряват „ другарство “ от лице, с което нямат предходни връзки. „ Приятелите “ в уеб страниците за обществени контакти би трябвало да бъдат лимитирани до хората, които преди този момент са срещали персонално.
5. Свещениците, които желаят да се свързват посредством уеб страница за обществени мрежи с енориаши, се предизвикват да основат групи, към които всички енориаши могат да се причислят. Целта на персоналния профил и енорийската група е да се сътвори контакт и да се поддържат здрави граници с енориашите и същинското семейство, другари и сътрудници.
6. Духовниците би трябвало да обмислят въздействието на отхвърлянето на „ приятелско “ искане от енориашите. Тези срещи могат да основат напрежение в връзките в „ действителния свят “. Духовенството може да насочи настояванията на „ другар “ от енориашите към групата на енорийската група.
7. Свещениците, които работят непосредствено с младежите, се предизвикват да основават групи за връзки, спонсорирани от църквата, с цел да поддържат контакт с тях.
8. Свещениците би трябвало да ръководят свои лични профили и ако делегират права, деликатно наблюдават профилите си за евентуално проблематично наличие.
9. Духовниците би трябвало да се въздържат да вършат политически изказвания, да се причисляват към политическите групи или " да се трансформират във почитатели “ на съответни политически претенденти или политически обвързани уеб сайтове в обществените мрежи.
10. Свещениците, изключително новите, би трябвало да преглеждат снимките/видеоклиповете, които са разгласили за себе си, с цел да се уверят, че са подобаващи за шерване с необятната общност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ