Как гласуваме?
Право да гласоподават имат всички български жители, навършили 18 години към изборния ден, без поставените под забраняване и изтърпяващите наказване отнемане от независимост.
Трудноподвижните гласоподаватели гласоподават посредством мобилна урна.
Според описите над 6 600 000 българи имат право да гласоподават. Избирателните секции в страната са 11 818. След измененията в Изборния кодекс от края на предходната година, в множеството секции гласоподавателите ще избират дали да гласоподават с хартиена бюлетина, или с машина.
В 9366 секции, с изключение на хартиено, ще има и машинно гласоподаване. В секциите с повече гласоподаватели машината ще бъде една, а не както на предходните избори – две. Само с хартиени бюлетини ще се гласоподава в секциите с по-малко от 300 гласоподаватели.
Машинният избор ще бъде по-различен от този на предходните избори. Когато влезе в секцията, гласоподавателят получава чип карта, която би трябвало да вкара в устройството, а по-късно да означи вота си на екрана. Разликата е, че вместо контролна квитанция, този път машината отпечатва така наречен бюлетина от машинно гласоподаване. Тя би трябвало да бъде сгъната с текста във вътрешността, след което комисията ще я подпечата изотзад. Тогава гласоподавателят я пуска в специфичната урна за машинни бюлетини и връща чип картата. За разлика от хартиената, машинната бюлетина постоянно носи автентичен глас.
Ако гласоподавателят избере да гласоподава с хартия би трябвало да получи бюлетина, която се сгъва пред него от секционната комисия, а на гърба й се поставя щемпел. Гласува се зад заслон, със наследник химикал. След това комисията слага втори щемпел и къса отрязъка с номера ѝ. След това гласоподавателят я пуска в урната.
Новост на тези избори ще е видеонаблюдението. След края на изборния ден на 2 април членовете на секционните комисии ще би трябвало да снимат в действително време преброяването на бюлетините и попълването на протокола. Процесът ще се предава онлайн в интернет.
Трудноподвижните гласоподаватели гласоподават посредством мобилна урна.
Според описите над 6 600 000 българи имат право да гласоподават. Избирателните секции в страната са 11 818. След измененията в Изборния кодекс от края на предходната година, в множеството секции гласоподавателите ще избират дали да гласоподават с хартиена бюлетина, или с машина.
В 9366 секции, с изключение на хартиено, ще има и машинно гласоподаване. В секциите с повече гласоподаватели машината ще бъде една, а не както на предходните избори – две. Само с хартиени бюлетини ще се гласоподава в секциите с по-малко от 300 гласоподаватели.
Машинният избор ще бъде по-различен от този на предходните избори. Когато влезе в секцията, гласоподавателят получава чип карта, която би трябвало да вкара в устройството, а по-късно да означи вота си на екрана. Разликата е, че вместо контролна квитанция, този път машината отпечатва така наречен бюлетина от машинно гласоподаване. Тя би трябвало да бъде сгъната с текста във вътрешността, след което комисията ще я подпечата изотзад. Тогава гласоподавателят я пуска в специфичната урна за машинни бюлетини и връща чип картата. За разлика от хартиената, машинната бюлетина постоянно носи автентичен глас.
Ако гласоподавателят избере да гласоподава с хартия би трябвало да получи бюлетина, която се сгъва пред него от секционната комисия, а на гърба й се поставя щемпел. Гласува се зад заслон, със наследник химикал. След това комисията слага втори щемпел и къса отрязъка с номера ѝ. След това гласоподавателят я пуска в урната.
Новост на тези избори ще е видеонаблюдението. След края на изборния ден на 2 април членовете на секционните комисии ще би трябвало да снимат в действително време преброяването на бюлетините и попълването на протокола. Процесът ще се предава онлайн в интернет.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ