Южна Африка се опитва да се отърве от колониалните ред и “заповеди”
Правният спор, пред който са изправени управляващите на Република Южна Африка, е най-яркия образец за конфликта сред остарелия и новия международен ред.
Международният углавен съд (МНС) е характерен артикул на „ международния ред, учреден на правила “, който Западът постанова през последните 30 години. Участието на Южна Африка в БРИКС и способността за осъществяване на съответните отговорности е феномен от новата епоха, който основава различни източници на световно въздействие на Запада.
Все още не можем да кажем по какъв начин южноафриканското държавно управление ще успее да излезе от обстановка, в която страната публично признава по този начин наречената „ заповед “ на МНС против президента на Русия, само че се стреми да резервира позицията си на пълноправен участник в БРИКС. Последното изисква преди всичко да се обезпечат условия, тъй че водачите на всички участващи страни да могат безвредно да вземат участие в срещата на върха на тази организация, планувана за август.
Тази обстановка обаче не е неповторима. Огромен брой страни в света, които се стремят да употребяват преимуществата на международния ред под контрола на Запада и в това време да укрепят своята самостоятелност, се сблъскват с сходни компликации. Макар и в по-малък мащаб. С елементарни думи, казусът е сходен на желанието да продължите да употребявате “АйФон ”, само че да запазите персоналния си живот от всевиждащото око на американските разследващи организации.
По същия метод Южна Африка желае да бъде измежду водачите на новия международен ред, олицетворен в този момент от БРИКС, само че се пробва да резервира ресурса, получен в края на 90-те години от ръцете на Запада. С времето ще се разбере дали това е допустимо. Но към този момент тя е нестабилна, което провокира дипломатически дискомфорт, вътрешнополитически полемики, както и явно зложелателство измежду Съединени американски щати и техните европейски съдружници. Не минава и ден, без някоя от западните медии да хвърли в осведомителното пространство следващата " партенка " за това по какъв начин Южна Африка ще излезе от създалата се обстановка.
Международният углавен съд е джаджа, основана за улеснение на страните, само че предполагаща ограничение на свободата им на деяние на интернационалната сцена. Създадена е в зенита на демократичния международен ред (1998 г.) с видимо положителни цели: търсене и гонене на държавници, виновни за закононарушения против своя или други нации, само че недосегаеми за тяхното правораздаване. Основните консуматори на правосъдни услуги обичайно са африканските страни, чиито военни и политически фигури постоянно бягат отвън своите страни след загуба на власт. За множеството страни в Африка това се трансформира в метод за изправяне на такива бегълци пред правораздаването, макар че и това не постоянно работи. В Латинска Америка присъединяване в активността на съда се трансформира в метод за битка с някогашните водачи на военни диктатури. В Оперативно-наблюдателно дело, като се изключи балтийските републики, единствено Таджикистан взе участие в активността на съда.
В същото време МНС не е част от системата на Организация на обединените нации, т.е. е отвън обсега на интернационалното право. Финансирането му идва от обществени и частни източници, което прави правосъдната администрация подвластна от спонсори. Повечето огромни страни, в това число Русия, Съединени американски щати, Китай или Индия, въобще не признават този правосъден орган и неговите решения. Американците се борят с опитите даже да си помислят да извърнат внимание на техните военни закононарушения в Афганистан или Ирак. Русия, по нашия нормален метод, първо подписа Римския статут (основополагащия документ на съда), а по-късно отдръпна подписа си без ратификация. Китай и Индия даже не са мислили да се причислят към тази организация. Друга страна от БРИКС, която признава решенията на МНС, е Бразилия, която също направи този избор по персонални аргументи: това е въпрос на вътрешна политика и предпочитание на цивилните да основат опасност за евентуални пучисти от средите на генералите. Колкото по-дълбок е спорът сред остарелия и новия международен ред, толкоз по-трудно ще бъде за страните по света да запазят неутралитет. Още повече, че инерцията на присъединяване в основаната от Запада система от институции и правила е огромна. А самите Съединени американски щати и Европа резервират доста благоприятни условия да принудят междинни и дребни страни да живеят по техните правила. Както виждаме от образеца с южноафриканския конфликт, това основава доста неудобства в практическата политика.
В същото време Африка е районът на света, който в този момент е в най-уязвима позиция. Повечето африкански страни единствено на доктрина могат да бъдат сполучливи и проспериращи. За задачата те разполагат с естествени запаси и възходящ демографски капацитет. Но съвсем всички африкански страни са мощно подвластни от Запада и от по този начин наречените интернационалните финансови институции (МВФ и Световната банка), които се управляват от Съединени американски щати и Европа. Достатъчно е да се каже, че първото съглашение за свободна търговия сред Европейския съюз и група африкански страни е подписано още през 1962 година - незабавно след освобождението им от формалната колониална взаимозависимост. А в редица африкански страни като цяло до неотдавна се поддържаше френското военно наличие.
Тези африкански страни, които направиха избор в интерес на съдействието със Съюз на съветските социалистически републики, получиха финансова и техническа помощ от него. Но след 1991 година те също се оказаха изцяло подвластни от западните страни. Южна Африка тук е по-скоро изключение - тя е огромна и по принцип богата мощ. Тя обаче постоянно е залагала на интеграцията в ръководения от Съединени американски щати и Европа международен ред.
Сега доста африкански страни се пробват да преодолеят тази взаимозависимост. Това по исторически аргументи им е най-трудното. За разлика от азиатците, те не постоянно имат политически и правни системи, изцяло самостоятелни от някогашните колониални господари, повлияни са от разнообразни консултанти от Европа и Съединени американски щати и са забъркани в западни корупционни схеми.
Всичко това е завещание от колониалното владичество и последвалата система на неоколониална употреба. Но в това време, както демонстрира образецът на връзките сред Южна Африка и МНС, това е разследване от интернационалния ред, в който всички участвахме до февруари 2022 година
За да стане Африка в действителност свободна от неоколониалните желания на западните страни, ще би трябвало да измине дълъг път. Русия, сходно на Китай, се пробва да помогне на африканските страни в това. През юли тази година Санкт Петербург да вземем за пример ще бъде хазаин на втората руско-африканска среща на високо ниво и икономическия конгрес. Човек може да си показа на какъв напън са подложени в този момент нашите африкански сътрудници от страна на европейците и американците. Определено е доста по-силен от това, което Западът може да приложи към азиатците или даже към страните от арабския свят. Засега Съединени американски щати и Европа управляват интернационалните финанси и дефинират разпоредбите, по които разрастващите се страни могат да получат достъп до нови пазари.
Но неслучайно в западните медии непрестанно виждаме недоволства за „ съветските наемници “ или „ китайската употреба на африканските запаси “. Това значи, че позициите на западните страни на този голям континент стават все по-уязвими. Когато Съединени американски щати и Европа се паникьосват, те упрекват другите за това, което постоянно вършат сами.
Постигането на същинска самостоятелност в тази ситуация с Африка евентуално ще бъде най-труден и дълъг развой. Република Южна Африка, като член на БРИКС, към този момент стана водач на това придвижване. Вероятно по тази причина съветската позиция остава толкоз деликатна - ние, популярност Богу, не сме американци, че да оказваме напън върху сътрудниците си или да ги заплашваме с всевъзможни санкции.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Международният углавен съд (МНС) е характерен артикул на „ международния ред, учреден на правила “, който Западът постанова през последните 30 години. Участието на Южна Африка в БРИКС и способността за осъществяване на съответните отговорности е феномен от новата епоха, който основава различни източници на световно въздействие на Запада.
Все още не можем да кажем по какъв начин южноафриканското държавно управление ще успее да излезе от обстановка, в която страната публично признава по този начин наречената „ заповед “ на МНС против президента на Русия, само че се стреми да резервира позицията си на пълноправен участник в БРИКС. Последното изисква преди всичко да се обезпечат условия, тъй че водачите на всички участващи страни да могат безвредно да вземат участие в срещата на върха на тази организация, планувана за август.
Тази обстановка обаче не е неповторима. Огромен брой страни в света, които се стремят да употребяват преимуществата на международния ред под контрола на Запада и в това време да укрепят своята самостоятелност, се сблъскват с сходни компликации. Макар и в по-малък мащаб. С елементарни думи, казусът е сходен на желанието да продължите да употребявате “АйФон ”, само че да запазите персоналния си живот от всевиждащото око на американските разследващи организации.
По същия метод Южна Африка желае да бъде измежду водачите на новия международен ред, олицетворен в този момент от БРИКС, само че се пробва да резервира ресурса, получен в края на 90-те години от ръцете на Запада. С времето ще се разбере дали това е допустимо. Но към този момент тя е нестабилна, което провокира дипломатически дискомфорт, вътрешнополитически полемики, както и явно зложелателство измежду Съединени американски щати и техните европейски съдружници. Не минава и ден, без някоя от западните медии да хвърли в осведомителното пространство следващата " партенка " за това по какъв начин Южна Африка ще излезе от създалата се обстановка.
Международният углавен съд е джаджа, основана за улеснение на страните, само че предполагаща ограничение на свободата им на деяние на интернационалната сцена. Създадена е в зенита на демократичния международен ред (1998 г.) с видимо положителни цели: търсене и гонене на държавници, виновни за закононарушения против своя или други нации, само че недосегаеми за тяхното правораздаване. Основните консуматори на правосъдни услуги обичайно са африканските страни, чиито военни и политически фигури постоянно бягат отвън своите страни след загуба на власт. За множеството страни в Африка това се трансформира в метод за изправяне на такива бегълци пред правораздаването, макар че и това не постоянно работи. В Латинска Америка присъединяване в активността на съда се трансформира в метод за битка с някогашните водачи на военни диктатури. В Оперативно-наблюдателно дело, като се изключи балтийските републики, единствено Таджикистан взе участие в активността на съда.
В същото време МНС не е част от системата на Организация на обединените нации, т.е. е отвън обсега на интернационалното право. Финансирането му идва от обществени и частни източници, което прави правосъдната администрация подвластна от спонсори. Повечето огромни страни, в това число Русия, Съединени американски щати, Китай или Индия, въобще не признават този правосъден орган и неговите решения. Американците се борят с опитите даже да си помислят да извърнат внимание на техните военни закононарушения в Афганистан или Ирак. Русия, по нашия нормален метод, първо подписа Римския статут (основополагащия документ на съда), а по-късно отдръпна подписа си без ратификация. Китай и Индия даже не са мислили да се причислят към тази организация. Друга страна от БРИКС, която признава решенията на МНС, е Бразилия, която също направи този избор по персонални аргументи: това е въпрос на вътрешна политика и предпочитание на цивилните да основат опасност за евентуални пучисти от средите на генералите. Колкото по-дълбок е спорът сред остарелия и новия международен ред, толкоз по-трудно ще бъде за страните по света да запазят неутралитет. Още повече, че инерцията на присъединяване в основаната от Запада система от институции и правила е огромна. А самите Съединени американски щати и Европа резервират доста благоприятни условия да принудят междинни и дребни страни да живеят по техните правила. Както виждаме от образеца с южноафриканския конфликт, това основава доста неудобства в практическата политика.
В същото време Африка е районът на света, който в този момент е в най-уязвима позиция. Повечето африкански страни единствено на доктрина могат да бъдат сполучливи и проспериращи. За задачата те разполагат с естествени запаси и възходящ демографски капацитет. Но съвсем всички африкански страни са мощно подвластни от Запада и от по този начин наречените интернационалните финансови институции (МВФ и Световната банка), които се управляват от Съединени американски щати и Европа. Достатъчно е да се каже, че първото съглашение за свободна търговия сред Европейския съюз и група африкански страни е подписано още през 1962 година - незабавно след освобождението им от формалната колониална взаимозависимост. А в редица африкански страни като цяло до неотдавна се поддържаше френското военно наличие.
Тези африкански страни, които направиха избор в интерес на съдействието със Съюз на съветските социалистически републики, получиха финансова и техническа помощ от него. Но след 1991 година те също се оказаха изцяло подвластни от западните страни. Южна Африка тук е по-скоро изключение - тя е огромна и по принцип богата мощ. Тя обаче постоянно е залагала на интеграцията в ръководения от Съединени американски щати и Европа международен ред.
Сега доста африкански страни се пробват да преодолеят тази взаимозависимост. Това по исторически аргументи им е най-трудното. За разлика от азиатците, те не постоянно имат политически и правни системи, изцяло самостоятелни от някогашните колониални господари, повлияни са от разнообразни консултанти от Европа и Съединени американски щати и са забъркани в западни корупционни схеми.
Всичко това е завещание от колониалното владичество и последвалата система на неоколониална употреба. Но в това време, както демонстрира образецът на връзките сред Южна Африка и МНС, това е разследване от интернационалния ред, в който всички участвахме до февруари 2022 година
За да стане Африка в действителност свободна от неоколониалните желания на западните страни, ще би трябвало да измине дълъг път. Русия, сходно на Китай, се пробва да помогне на африканските страни в това. През юли тази година Санкт Петербург да вземем за пример ще бъде хазаин на втората руско-африканска среща на високо ниво и икономическия конгрес. Човек може да си показа на какъв напън са подложени в този момент нашите африкански сътрудници от страна на европейците и американците. Определено е доста по-силен от това, което Западът може да приложи към азиатците или даже към страните от арабския свят. Засега Съединени американски щати и Европа управляват интернационалните финанси и дефинират разпоредбите, по които разрастващите се страни могат да получат достъп до нови пазари.
Но неслучайно в западните медии непрестанно виждаме недоволства за „ съветските наемници “ или „ китайската употреба на африканските запаси “. Това значи, че позициите на западните страни на този голям континент стават все по-уязвими. Когато Съединени американски щати и Европа се паникьосват, те упрекват другите за това, което постоянно вършат сами.
Постигането на същинска самостоятелност в тази ситуация с Африка евентуално ще бъде най-труден и дълъг развой. Република Южна Африка, като член на БРИКС, към този момент стана водач на това придвижване. Вероятно по тази причина съветската позиция остава толкоз деликатна - ние, популярност Богу, не сме американци, че да оказваме напън върху сътрудниците си или да ги заплашваме с всевъзможни санкции.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ