Как омразата към жалбоподателя се превръща в закон
ПРАВНА КОМИСИЯДАНАИЛ КИРИЛОВ
© Надежда Чипева Адвокат Александър Кашъмов е началник е на правния екип на фондация " Програма Достъп до Информация ". Текстът е писан особено за " Капитал ", заглавието е на редакцията Още по тематиката
Закон за отбрана на корупцията и за принуда на неуместните
Антикорупционният закон е проблематичен за приложение и неефикасен по отношение на главните си цели
31 дек 2017
Неправителствени организации пишат до трима еврокомисари за законопроекти, ограничаващи достъп до съд
4 сеп 2017
Промушен без разискване законопроект накърнява правата на жителите
Парламентът незабавно придвижи плана за промени в административния развой, с който таксите за касационно обжалване за жители скачат 18 пъти, за Неправителствени организации - 90 пъти
27 юни 2017
Парламентът одобри на първо четене по-високи такси за административно обжалване
Проектът планува и ограничения за въвеждане на е-правосъдие с акцент върху електронно приканване.
23 юни 2017
Реформаторите отдръпнаха проектa за промени административния развой
13 окт 2015
Дебат за Административно-процесуалния кодекс: Иван Тодоров за рецензиите към измененията
5 окт 2015
Противоречивата промяна на административното правосъдие
Проектът за промени в Административнопроцесуален кодекс има положителни хрумвания, само че съдържа редица текстове, които опонират на конституцията
1 окт 2015
Какво се трансформира в административното правораздаване
Много по-бързо, с по-уеднаквена процедура и съвременно административно правораздаване посредством препоръчан от Реформаторския блок законопроект
28 сеп 2015 Свидетели сме на форсирано приемане в Народното събрание на огромни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), елементи от които се придвижват на конвейр в правната комисия и пленарната зала в една необикновена процедура. Много опасения бяха изказани против този законопроект, който е извънредно значим за осъществяване на отбраната на съществени права на жителите. За жал тези опасения към този момент са неразбираеми за необятната аудитория, само че се багра, че те ще бъдат мъчително почувствани от хората, когато законът влезе в действие.
Административнопроцесуален кодекс е един от най-хубавите и качествени закони, с които разполагаме сега. Същевременно, той е комплициран закон, за подобряването на който би трябвало да бъде отделено доста време, запас, аргументация, както и спор сред другите групи специалисти, тъй като при използването му се демонстрират разнопосочни проблеми. От една страна, това са проблемите, с които всекидневно се сблъскват съдиите в административното правосъдие, от друга са проблемите, с които се сблъскват юристите и жителите, само че имаме проблеми и на компаниите, на администрацията, и в по-малка степен, може би - на административната прокуратура, която от време на време също взе участие интензивно в тези каузи. Всички тези гледни точки трябваше да бъдат съответно застъпени, редом с ясна фактологична аргументация, с цел да се слагат измененията на точното им място, тъй че къщичката да не се унищожи. Вместо това в Народното събрание бе импортиран законопроект от група депутати, без сериозна аргументация, без публично разискване, а от претекстовете излиза наяве, че в действителност този план не писан от тях, а от група адвокати по неразбираемо задание. Този план преседя в Народното събрание повече от година и когато изглеждаше, че няма да бъде придвижен, той внезапно възкръсна и бе вкаран устремно в дневния ред на депутатите. В препоръчаните промени не са съобразени годишните отчети на административните съдилища и на Върховния административен съд (ВАС), макар че те съдържат извънредно значима фактология.
Много са измененията, които заслужават да бъдат коментирани, само че има няколко, които залагат изключително съществени проблеми. На първо място са две оферти, които са свързани, само че би трябвало да бъдат прегледани поотделно – увеличение на таксите в касационното произвеждане и въвеждане на опция за осъществяване на закрити за страните съвещания, на които делото да се взема решение единствено по показаните документи и писмени мнения. Тези нови текстове видимо се обосновават като ограничения за възстановяване на административното правораздаване и за неговото ускорение, само че у мен се постанова усещането, че те са подбудени, да не споделям от ненавист, само че главно от някакъв тип злост към жителите и тяхното изконно конституционно право да търсят отбрана на свои съществени права в административния развой. По време на разискването в правната комисия дори бе упоменат изразът " постоянни жалбоподатели ". Прозира желанието да се " цензурира " правото на достъп до съд и тази цел в действителност, е искрено декларирана в претекстовете към законопроекта за промени в Административнопроцесуален кодекс. Единствената аргументация в претекстовете на предлаганото фрапантно увеличение на таксите е изказванието за нужда от секване на злоупотребите с тъжби. Такава директна офанзива против правото на жителите на достъп до съд слага въпроса какви хора пишат българските закони и кой ще поеме политическата отговорност да даде гориво на омразата към жалбоподателя и да му попречи да отбрани правата си в съда.
Как да спрем жителите да се обръщат към съда
Таксата за жители за касационната инстанция би трябвало да стане 70 лева, вместо сегашната такса от 5 лева (таксата за касация по административни каузи е 50 % от таксата за първа инстанция). Простата сметка демонстрира, че нарастването е 14 пъти и то е несъизмеримо с повишаването на приходите на популацията от 90-те години до момента, които не са се вдигнали 14 пъти. Същата такса ще дължат едноличните търговци и обществените институции, които ще бъдат към този момент задължени да внасят такса по касационното обжалване. Таксата скача на 370 лева за " организациите ", в което неразбираемо разбиране явно се включват както комерсиалните сдружения, по този начин и по-голямата част от юридическите лица с нестопанска цел, без значение дали са избрани за активност в социална или частна изгода. Т.е. неправителствените организации, които по формулировка пазят публичния интерес, като се изключи предоставящите " публични услуги ", ще бъдат финансово цензурирани при опита да апелират правосъдно решение. Особено притеснително е предлагането при касационни тъжби по каузи с веществен интерес таксите да са в размер от % от този интерес (0,8 %, само че не по-малко от 1700 лева.), а при веществен интерес над 10 млн. лева – 4500 лева Така излиза, че за касация по дело против законността да вземем за пример на оценка въздействието върху околната среда на подозрителен и непрогледен план като АЕЦ " Белене " жителите и неправителствените организации ще би трябвало да извадят от джоба си такива несъобразени с имуществото им суми, с цел да потърсят отбрана на живота и здравето на популацията.
Това нарастване на таксите по никакъв метод не е обосновано в отчета към законопроекта. Очакванията бяха планът да е съпроводен с финансов разбор на изгодите и разноските, какъв брой пари са влезнали в административното правораздаване, какъв брой се харчат, има ли неоснователни тъжби, както се твърди, какво въобще значи " неоснователна тъжба " (защото при всеки правосъден спор нормално едната от двете тези се отхвърля), какво значи корист с право на тъжба, и - откакто имаме критерии за това – да се уточни има ли такива злоупотреби и какъв брой са тези случаи. Само след подобен разбор, комбиниран с публични данни за повишаването на приходите на популацията през последните 20 години, може да се стигне до рационални промени.
Вместо това сме изправени пред едно предложение явно генерирано като концепция за разтоварване на Върховен административен съд като касационна инстанция. Това в действителност е една гилотина, която ще попречи на доста хора да защитят правата си по правосъден ред. И дано никой не се заблуждава, че административното правосъдие опира единствено до концесии и публични поръчки. То е също по този начин за достъп до социална информация, отбрана на персоналните данни, права на деца по Закона за протекция на детето, отбрана от дискриминация, права по Закона за устройството на територията, свързани със строителство и инфраструктура, околна среда и Оценка на въздействието върху околната среда – както на огромни планове като АЕЦ, складове за боклуци, автомагистрали, по този начин и за локални като непорочност на водата, сметища и други, пенсии, уволняване на държавни чиновници и така нататък Всички съществени човешки права, без изключение, планувани в Европейската спогодба по правата на индивида, попадат в обсега на административното правораздаване, в това число и делата на пандизчиите за нарушавания на права, 24-часовото задържане и така нататък
Привидно равнене на правата на страната и жителите
Проектът вкарва обвързване и за обществените институции (държавата и общините) към този момент да заплащат правосъдни такси по тези каузи, защото те досега не плащаха нищо. Те ще заплащат такса в размер на 70 лева, като жителите и едноличните търговци.
Действително, когато единствено едната страна по делото заплаща такси, а другата не заплаща нищо, това е едно безусловно неприемливо неравноправие. Но с въвеждането на обвързване за държавните институции и общините също да заплащат такси, единствено видимо се обезпечава някакво тъждество на страните в процеса. В реалност тези средства отиват от единия джоб в другия – това са все пари на данъкоплатеца, които в тази ситуация просто се трансферират от републиканския в правосъдния бюджет. От тази позиция те няма да генерират някаква по-голяма дисциплинираност в администрацията, само че залагат ново натоварване на жалбоподателя. Ако най-после той не е съумял да завоюва делото, само че на касационната инстанция е платена такса от другата страна – обществена институция, той ще бъде наказан да заплаща с изключение на адвокатски хонорар и разноските, в това число и таксата на другата страна.
Така, че това " изобретение ", с изключение на, че е безсмислено и натоварващо системата – прехвърлянето на пари от един джоб в различен би трябвало да се документира и осчетоводи, само че то е и средство за прилепяне на жителите.
Правораздаване в закрити съвещания
Възмутителна е концепцията да се сътвори опция делата пред касационната инстанция да се вземат решение по предписание на закрити за страните съвещания единствено по документи.
При дебатите в правната комисия стана пределно ясно, че Върховен административен съд изрично не стои зад това предложение. Нещо повече, има мнение на пленума на Върховен административен съд, гласувано с 67 гласа, че съдът не желае да бъдат въвеждани закрити съвещания, тъй като те освен ще накърнят правото на обективен развой, само че и ще попречат на естествената работа на съда. Тогава, разумният въпрос, който изниква, е: в чий интерес и с каква цел това предложение се прокарва и дори откри поддръжка в правната комисия на два пъти. Съдиите ясно обясниха, че съдията докладчик по този начин или другояче се среща с разпределеното му дело едвам в седмиците преди съвещанието. В този смисъл, със закритите съвещания правосъдният развой няма да се забърза, само че за докладчиците по делата ще възникне една спомагателна тежест – те ще би трябвало да вършат една спомагателна преценка дали процесът да е закрит за страните или в намерено съвещание, което изисква авансово да се прочете цялото дело. С други думи, това ще докара до в допълнение закъснение на делата, вместо ускоряването им, каквато е декларираната цел. Същевременно, главният негатив на тази смяна е, че съдът ще се ограничи да чуе причините на страните и по този начин да реши вярно делото. Защото няма никакво подозрение, че живият спор е в основата на концепцията за обективен развой, по тази причина и процесите по света са спортни с присъединяване на страните спортни. А в тази ситуация закритото съвещание значи, че откакто се показа касационната тъжба и отговора, нещата завършват, няма алтернатива да отговориш на причините на последния в поредицата. Това е главният недостиг при писмените процеси.
В правната комисия се чу даже и мотив, че страните нямали интерес към тези съвещания. Очевидно някой от тези, които са писали законопроекта, не си прави труда постоянно да върви пред залите на съда, тъй като другояче щеше да види, че там се тълпят повече хора, в сравнение с пред залите на Върховен касационен съд. И това не е чудно, в случай, че по тези каузи са сложени за гледане насъщни права права на жителите, обезпечени с Конституцията.
Илюзия е, че закритите съвещания ще оказват помощ на административните органи, които са страни по делата. Тези администрации, които гледат добросъвестно на своите отговорности да защитят ползите на институцията и публичния интерес, държат на откритите съвещания – забелязал съм го по държанието на юрисконсултите, които считат, че по този начин ще имат по-голяма опция да осъществят правото си на отбрана. За мен, като юрист, е незаменима опцията да погледнеш съдиите в очите, тъй като когато приказваш и излагаш причини, ти можеш да прецениш по погледа дали си се изразил задоволително тъкмо, дали аргументът е явен или се постанова да го поясниш. Виждал съм в правосъдна зала по какъв начин съдията си трансформира позицията по даден въпрос в края на пледирането на юристи. Хора, които не се занимават всекидневно с правораздавателна активност не могат да си показват какъв брой е значимо това, изключително когато залогът са човешки ориси.
И съм изцяло склонен се една имитация, която чух в комисията - къде отива доверието в съда, откакто хората хем са принуждавани да заплащат по-високи такси, хем няма да могат да отидат в съда, да видят с очите си по какъв начин се реализира правораздаването.
Как не би трябвало да наподобява електронното правораздаване
Въвеждането на електронното правораздаване е един от значимите механизми за възстановяване на правораздаването. Практически това значи да се уголемява опцията дейностите в границите на правосъдния развой да бъдат осъществявани по електронен път – призоваването, изпращането на правосъдни актове и така нататък Силно стеснителен обаче е методът, по който се промотира това в законопроекта. Той планува наложителна регистрация на юристите в електронна платформа към Висшия правосъден съвет (ВСС) посредством имейл адрес. За задачата всички юристи, които пазят страни по каузи, би трябвало да изпратят на Висш съдебен съвет своя имейл адрес.
Действително, регистрацията посредством имейл адреси е позволена единствено когато е в електронна платформа. Но в случай че призоваването става посредством имейл адреси, каквито хрумвания прозират в част от препоръчаните разпореждания на законопроекта, би трябвало да се има поради, че това е една извънредно несигурна форма на приканване и регистрацията с нищо не оказва помощ в тази ситуация. Имейлите се поддържат от снабдители, без да има осведомителна сигурност. Един имейл може да не бъде доставен, може да попадне в спама, да изчезне, да бъде заличен при хакерска офанзива и други, иначе казано - това не е сигурна електронна връзка.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е основал лична платформа, на която кани (подчертавам – кани!) , юристите, които практикуват в тази област, в случай че желаят, да се включат към такава електронна връзка. Но това е едно приятелско отношение, каквото би трябвало постоянно да е отношението сред институцията и гражданина/адвокатите му, а не форма на принуда. В метода, който се предлага със законопроекта, прозира принуда, присъща за източния вид страни, до момента в който демокрацията и кооперативното отношение към жителите е особено за западните демокрации.
Действително, при работата по законопроекта в правната комисия, първичното предложение закупи по-умерен вид, само че ние не знаем по какъв начин ще бъде гласувано в пленарна зала.
Първоначално се оферираше освен всички юристи да бъдат задължени да вземат участие в регистрация с имейл адрес, само че и тяхното безучастие да бъде превърнато в последствия за страната – когато юристът не е регистриран, книжата се ползват към делото и се счита, че страната е известена, призована и така нататък Този парадокс води до такава степен, че страната ще бъде лишена от процесуалните си права. Аргументите за това, които чух в комисията – че имало професионални застраховки на юристите и застрахователи, които да покрият вредите от такова държание, ми си костват неуместни. Как неимуществените права и главните човешки права ще бъдат овъзмездени, застрахователите ли ще платят наранените усеща на деца, лишени от правораздаване в произвеждане, което да вземем за пример единият родител е стартирал по Закона за протекция на детето. Ако разсъждаваме по този начин, по-добре да въобще да закрием правосъдната система и да оставим нашия живот в ръцете на застрахователите.
Призоваването по електронен път е нещо доста положително, само че то би трябвало да бъде функционалност от доброволното присъединяване на страните и техните юристи в тази обмяна на бумаги. Все още има висок % от популацията, които нямат достъп до интернет, има и юристи, които не могат и не желаят да работят в интернет – те може би ще би трябвало да се трансформират, само че това не е нужно да става с вилката на врата и за сметка на правата на жителите.
В последна сметка, след тежки диспути, в правната комисия беше утвърдено предложение да няма последствия за клиентите, в случай че юристите не са се записали в платформата. Остава обаче опцията юристите да бъдат глобени, макар ангажимента, че липсвала глоба, такава евентуално може да се търси и наложи по общите правила.
Съвсем различен е въпросът до каква степен е възможно юристите да бъдат задължавани да се записват в платформа към Висш съдебен съвет, в случай, че Висш съдебен съвет е орган на магистратурата, не на адвокатурата, и от позиция на конституцията няма причина да влиза във взаимоотношения с юристите. Взаимоотношенията сред съд и юрист са естествени и разумни, когато са надлежно по покана на съда или по самодейност на юриста даже, само че не и когато са превърнати в едно жандармско обвързване, това е нахлуване на полицейщината в правосъдната система.
Законопроект на парче
Много може да се приказва за пороците в законотворческия развой на Народното събрание и опитите да се избягнат кардинални условия като публично разискване, обосноваване и така нататък Процедурата, по която се работи този законопроект е чудовищна илюстрация на тези пороци. Бях очевидец по какъв начин доста текстове се изковаха безусловно в самата комисия на момента. Това може би е възможно по изключение, само че при този законопроект е предписание. Решенията на парче се разграничават съдържателно от метода, по който текстовете са били импортирани. На всеки половин час до 40 минути минават чиновници, които раздават нови текстове, направени в това време от някого. Работи се една част от плана и се внася в пленарна зала, а в това време други елементи не престават да се работят в комисията, което е порочно тъй като няма никаква опция да се преценя съотношението и връзките сред обособените текстове.
Това е безусловно излишно бързане и съгласно мен няма да докара до добър край. Може би не всички недостатъци ще са противоконституционни, с цел да се разчита на Конституционен съд, само че те ще тегнат върху жителите години наред и това е по-важното, за което би трябвало да се замислим. Надявам се политиците да отделят нужното внимание, тъй като на следващия ден гласоподавателите ще са тези, които ще му извърнат внимание.
© Надежда Чипева Адвокат Александър Кашъмов е началник е на правния екип на фондация " Програма Достъп до Информация ". Текстът е писан особено за " Капитал ", заглавието е на редакцията Още по тематиката
Закон за отбрана на корупцията и за принуда на неуместните
Антикорупционният закон е проблематичен за приложение и неефикасен по отношение на главните си цели
31 дек 2017
Неправителствени организации пишат до трима еврокомисари за законопроекти, ограничаващи достъп до съд
4 сеп 2017
Промушен без разискване законопроект накърнява правата на жителите
Парламентът незабавно придвижи плана за промени в административния развой, с който таксите за касационно обжалване за жители скачат 18 пъти, за Неправителствени организации - 90 пъти
27 юни 2017
Парламентът одобри на първо четене по-високи такси за административно обжалване
Проектът планува и ограничения за въвеждане на е-правосъдие с акцент върху електронно приканване.
23 юни 2017
Реформаторите отдръпнаха проектa за промени административния развой
13 окт 2015
Дебат за Административно-процесуалния кодекс: Иван Тодоров за рецензиите към измененията
5 окт 2015
Противоречивата промяна на административното правосъдие
Проектът за промени в Административнопроцесуален кодекс има положителни хрумвания, само че съдържа редица текстове, които опонират на конституцията
1 окт 2015
Какво се трансформира в административното правораздаване
Много по-бързо, с по-уеднаквена процедура и съвременно административно правораздаване посредством препоръчан от Реформаторския блок законопроект
28 сеп 2015 Свидетели сме на форсирано приемане в Народното събрание на огромни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), елементи от които се придвижват на конвейр в правната комисия и пленарната зала в една необикновена процедура. Много опасения бяха изказани против този законопроект, който е извънредно значим за осъществяване на отбраната на съществени права на жителите. За жал тези опасения към този момент са неразбираеми за необятната аудитория, само че се багра, че те ще бъдат мъчително почувствани от хората, когато законът влезе в действие.
Административнопроцесуален кодекс е един от най-хубавите и качествени закони, с които разполагаме сега. Същевременно, той е комплициран закон, за подобряването на който би трябвало да бъде отделено доста време, запас, аргументация, както и спор сред другите групи специалисти, тъй като при използването му се демонстрират разнопосочни проблеми. От една страна, това са проблемите, с които всекидневно се сблъскват съдиите в административното правосъдие, от друга са проблемите, с които се сблъскват юристите и жителите, само че имаме проблеми и на компаниите, на администрацията, и в по-малка степен, може би - на административната прокуратура, която от време на време също взе участие интензивно в тези каузи. Всички тези гледни точки трябваше да бъдат съответно застъпени, редом с ясна фактологична аргументация, с цел да се слагат измененията на точното им място, тъй че къщичката да не се унищожи. Вместо това в Народното събрание бе импортиран законопроект от група депутати, без сериозна аргументация, без публично разискване, а от претекстовете излиза наяве, че в действителност този план не писан от тях, а от група адвокати по неразбираемо задание. Този план преседя в Народното събрание повече от година и когато изглеждаше, че няма да бъде придвижен, той внезапно възкръсна и бе вкаран устремно в дневния ред на депутатите. В препоръчаните промени не са съобразени годишните отчети на административните съдилища и на Върховния административен съд (ВАС), макар че те съдържат извънредно значима фактология.
Много са измененията, които заслужават да бъдат коментирани, само че има няколко, които залагат изключително съществени проблеми. На първо място са две оферти, които са свързани, само че би трябвало да бъдат прегледани поотделно – увеличение на таксите в касационното произвеждане и въвеждане на опция за осъществяване на закрити за страните съвещания, на които делото да се взема решение единствено по показаните документи и писмени мнения. Тези нови текстове видимо се обосновават като ограничения за възстановяване на административното правораздаване и за неговото ускорение, само че у мен се постанова усещането, че те са подбудени, да не споделям от ненавист, само че главно от някакъв тип злост към жителите и тяхното изконно конституционно право да търсят отбрана на свои съществени права в административния развой. По време на разискването в правната комисия дори бе упоменат изразът " постоянни жалбоподатели ". Прозира желанието да се " цензурира " правото на достъп до съд и тази цел в действителност, е искрено декларирана в претекстовете към законопроекта за промени в Административнопроцесуален кодекс. Единствената аргументация в претекстовете на предлаганото фрапантно увеличение на таксите е изказванието за нужда от секване на злоупотребите с тъжби. Такава директна офанзива против правото на жителите на достъп до съд слага въпроса какви хора пишат българските закони и кой ще поеме политическата отговорност да даде гориво на омразата към жалбоподателя и да му попречи да отбрани правата си в съда.
Как да спрем жителите да се обръщат към съда
Таксата за жители за касационната инстанция би трябвало да стане 70 лева, вместо сегашната такса от 5 лева (таксата за касация по административни каузи е 50 % от таксата за първа инстанция). Простата сметка демонстрира, че нарастването е 14 пъти и то е несъизмеримо с повишаването на приходите на популацията от 90-те години до момента, които не са се вдигнали 14 пъти. Същата такса ще дължат едноличните търговци и обществените институции, които ще бъдат към този момент задължени да внасят такса по касационното обжалване. Таксата скача на 370 лева за " организациите ", в което неразбираемо разбиране явно се включват както комерсиалните сдружения, по този начин и по-голямата част от юридическите лица с нестопанска цел, без значение дали са избрани за активност в социална или частна изгода. Т.е. неправителствените организации, които по формулировка пазят публичния интерес, като се изключи предоставящите " публични услуги ", ще бъдат финансово цензурирани при опита да апелират правосъдно решение. Особено притеснително е предлагането при касационни тъжби по каузи с веществен интерес таксите да са в размер от % от този интерес (0,8 %, само че не по-малко от 1700 лева.), а при веществен интерес над 10 млн. лева – 4500 лева Така излиза, че за касация по дело против законността да вземем за пример на оценка въздействието върху околната среда на подозрителен и непрогледен план като АЕЦ " Белене " жителите и неправителствените организации ще би трябвало да извадят от джоба си такива несъобразени с имуществото им суми, с цел да потърсят отбрана на живота и здравето на популацията.
Това нарастване на таксите по никакъв метод не е обосновано в отчета към законопроекта. Очакванията бяха планът да е съпроводен с финансов разбор на изгодите и разноските, какъв брой пари са влезнали в административното правораздаване, какъв брой се харчат, има ли неоснователни тъжби, както се твърди, какво въобще значи " неоснователна тъжба " (защото при всеки правосъден спор нормално едната от двете тези се отхвърля), какво значи корист с право на тъжба, и - откакто имаме критерии за това – да се уточни има ли такива злоупотреби и какъв брой са тези случаи. Само след подобен разбор, комбиниран с публични данни за повишаването на приходите на популацията през последните 20 години, може да се стигне до рационални промени.
Вместо това сме изправени пред едно предложение явно генерирано като концепция за разтоварване на Върховен административен съд като касационна инстанция. Това в действителност е една гилотина, която ще попречи на доста хора да защитят правата си по правосъден ред. И дано никой не се заблуждава, че административното правосъдие опира единствено до концесии и публични поръчки. То е също по този начин за достъп до социална информация, отбрана на персоналните данни, права на деца по Закона за протекция на детето, отбрана от дискриминация, права по Закона за устройството на територията, свързани със строителство и инфраструктура, околна среда и Оценка на въздействието върху околната среда – както на огромни планове като АЕЦ, складове за боклуци, автомагистрали, по този начин и за локални като непорочност на водата, сметища и други, пенсии, уволняване на държавни чиновници и така нататък Всички съществени човешки права, без изключение, планувани в Европейската спогодба по правата на индивида, попадат в обсега на административното правораздаване, в това число и делата на пандизчиите за нарушавания на права, 24-часовото задържане и така нататък
Привидно равнене на правата на страната и жителите
Проектът вкарва обвързване и за обществените институции (държавата и общините) към този момент да заплащат правосъдни такси по тези каузи, защото те досега не плащаха нищо. Те ще заплащат такса в размер на 70 лева, като жителите и едноличните търговци.
Действително, когато единствено едната страна по делото заплаща такси, а другата не заплаща нищо, това е едно безусловно неприемливо неравноправие. Но с въвеждането на обвързване за държавните институции и общините също да заплащат такси, единствено видимо се обезпечава някакво тъждество на страните в процеса. В реалност тези средства отиват от единия джоб в другия – това са все пари на данъкоплатеца, които в тази ситуация просто се трансферират от републиканския в правосъдния бюджет. От тази позиция те няма да генерират някаква по-голяма дисциплинираност в администрацията, само че залагат ново натоварване на жалбоподателя. Ако най-после той не е съумял да завоюва делото, само че на касационната инстанция е платена такса от другата страна – обществена институция, той ще бъде наказан да заплаща с изключение на адвокатски хонорар и разноските, в това число и таксата на другата страна.
Така, че това " изобретение ", с изключение на, че е безсмислено и натоварващо системата – прехвърлянето на пари от един джоб в различен би трябвало да се документира и осчетоводи, само че то е и средство за прилепяне на жителите.
Правораздаване в закрити съвещания
Възмутителна е концепцията да се сътвори опция делата пред касационната инстанция да се вземат решение по предписание на закрити за страните съвещания единствено по документи.
При дебатите в правната комисия стана пределно ясно, че Върховен административен съд изрично не стои зад това предложение. Нещо повече, има мнение на пленума на Върховен административен съд, гласувано с 67 гласа, че съдът не желае да бъдат въвеждани закрити съвещания, тъй като те освен ще накърнят правото на обективен развой, само че и ще попречат на естествената работа на съда. Тогава, разумният въпрос, който изниква, е: в чий интерес и с каква цел това предложение се прокарва и дори откри поддръжка в правната комисия на два пъти. Съдиите ясно обясниха, че съдията докладчик по този начин или другояче се среща с разпределеното му дело едвам в седмиците преди съвещанието. В този смисъл, със закритите съвещания правосъдният развой няма да се забърза, само че за докладчиците по делата ще възникне една спомагателна тежест – те ще би трябвало да вършат една спомагателна преценка дали процесът да е закрит за страните или в намерено съвещание, което изисква авансово да се прочете цялото дело. С други думи, това ще докара до в допълнение закъснение на делата, вместо ускоряването им, каквато е декларираната цел. Същевременно, главният негатив на тази смяна е, че съдът ще се ограничи да чуе причините на страните и по този начин да реши вярно делото. Защото няма никакво подозрение, че живият спор е в основата на концепцията за обективен развой, по тази причина и процесите по света са спортни с присъединяване на страните спортни. А в тази ситуация закритото съвещание значи, че откакто се показа касационната тъжба и отговора, нещата завършват, няма алтернатива да отговориш на причините на последния в поредицата. Това е главният недостиг при писмените процеси.
В правната комисия се чу даже и мотив, че страните нямали интерес към тези съвещания. Очевидно някой от тези, които са писали законопроекта, не си прави труда постоянно да върви пред залите на съда, тъй като другояче щеше да види, че там се тълпят повече хора, в сравнение с пред залите на Върховен касационен съд. И това не е чудно, в случай, че по тези каузи са сложени за гледане насъщни права права на жителите, обезпечени с Конституцията.
Илюзия е, че закритите съвещания ще оказват помощ на административните органи, които са страни по делата. Тези администрации, които гледат добросъвестно на своите отговорности да защитят ползите на институцията и публичния интерес, държат на откритите съвещания – забелязал съм го по държанието на юрисконсултите, които считат, че по този начин ще имат по-голяма опция да осъществят правото си на отбрана. За мен, като юрист, е незаменима опцията да погледнеш съдиите в очите, тъй като когато приказваш и излагаш причини, ти можеш да прецениш по погледа дали си се изразил задоволително тъкмо, дали аргументът е явен или се постанова да го поясниш. Виждал съм в правосъдна зала по какъв начин съдията си трансформира позицията по даден въпрос в края на пледирането на юристи. Хора, които не се занимават всекидневно с правораздавателна активност не могат да си показват какъв брой е значимо това, изключително когато залогът са човешки ориси.
И съм изцяло склонен се една имитация, която чух в комисията - къде отива доверието в съда, откакто хората хем са принуждавани да заплащат по-високи такси, хем няма да могат да отидат в съда, да видят с очите си по какъв начин се реализира правораздаването.
Как не би трябвало да наподобява електронното правораздаване
Въвеждането на електронното правораздаване е един от значимите механизми за възстановяване на правораздаването. Практически това значи да се уголемява опцията дейностите в границите на правосъдния развой да бъдат осъществявани по електронен път – призоваването, изпращането на правосъдни актове и така нататък Силно стеснителен обаче е методът, по който се промотира това в законопроекта. Той планува наложителна регистрация на юристите в електронна платформа към Висшия правосъден съвет (ВСС) посредством имейл адрес. За задачата всички юристи, които пазят страни по каузи, би трябвало да изпратят на Висш съдебен съвет своя имейл адрес.
Действително, регистрацията посредством имейл адреси е позволена единствено когато е в електронна платформа. Но в случай че призоваването става посредством имейл адреси, каквито хрумвания прозират в част от препоръчаните разпореждания на законопроекта, би трябвало да се има поради, че това е една извънредно несигурна форма на приканване и регистрацията с нищо не оказва помощ в тази ситуация. Имейлите се поддържат от снабдители, без да има осведомителна сигурност. Един имейл може да не бъде доставен, може да попадне в спама, да изчезне, да бъде заличен при хакерска офанзива и други, иначе казано - това не е сигурна електронна връзка.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е основал лична платформа, на която кани (подчертавам – кани!) , юристите, които практикуват в тази област, в случай че желаят, да се включат към такава електронна връзка. Но това е едно приятелско отношение, каквото би трябвало постоянно да е отношението сред институцията и гражданина/адвокатите му, а не форма на принуда. В метода, който се предлага със законопроекта, прозира принуда, присъща за източния вид страни, до момента в който демокрацията и кооперативното отношение към жителите е особено за западните демокрации.
Действително, при работата по законопроекта в правната комисия, първичното предложение закупи по-умерен вид, само че ние не знаем по какъв начин ще бъде гласувано в пленарна зала.
Първоначално се оферираше освен всички юристи да бъдат задължени да вземат участие в регистрация с имейл адрес, само че и тяхното безучастие да бъде превърнато в последствия за страната – когато юристът не е регистриран, книжата се ползват към делото и се счита, че страната е известена, призована и така нататък Този парадокс води до такава степен, че страната ще бъде лишена от процесуалните си права. Аргументите за това, които чух в комисията – че имало професионални застраховки на юристите и застрахователи, които да покрият вредите от такова държание, ми си костват неуместни. Как неимуществените права и главните човешки права ще бъдат овъзмездени, застрахователите ли ще платят наранените усеща на деца, лишени от правораздаване в произвеждане, което да вземем за пример единият родител е стартирал по Закона за протекция на детето. Ако разсъждаваме по този начин, по-добре да въобще да закрием правосъдната система и да оставим нашия живот в ръцете на застрахователите.
Призоваването по електронен път е нещо доста положително, само че то би трябвало да бъде функционалност от доброволното присъединяване на страните и техните юристи в тази обмяна на бумаги. Все още има висок % от популацията, които нямат достъп до интернет, има и юристи, които не могат и не желаят да работят в интернет – те може би ще би трябвало да се трансформират, само че това не е нужно да става с вилката на врата и за сметка на правата на жителите.
В последна сметка, след тежки диспути, в правната комисия беше утвърдено предложение да няма последствия за клиентите, в случай че юристите не са се записали в платформата. Остава обаче опцията юристите да бъдат глобени, макар ангажимента, че липсвала глоба, такава евентуално може да се търси и наложи по общите правила.
Съвсем различен е въпросът до каква степен е възможно юристите да бъдат задължавани да се записват в платформа към Висш съдебен съвет, в случай, че Висш съдебен съвет е орган на магистратурата, не на адвокатурата, и от позиция на конституцията няма причина да влиза във взаимоотношения с юристите. Взаимоотношенията сред съд и юрист са естествени и разумни, когато са надлежно по покана на съда или по самодейност на юриста даже, само че не и когато са превърнати в едно жандармско обвързване, това е нахлуване на полицейщината в правосъдната система.
Законопроект на парче
Много може да се приказва за пороците в законотворческия развой на Народното събрание и опитите да се избягнат кардинални условия като публично разискване, обосноваване и така нататък Процедурата, по която се работи този законопроект е чудовищна илюстрация на тези пороци. Бях очевидец по какъв начин доста текстове се изковаха безусловно в самата комисия на момента. Това може би е възможно по изключение, само че при този законопроект е предписание. Решенията на парче се разграничават съдържателно от метода, по който текстовете са били импортирани. На всеки половин час до 40 минути минават чиновници, които раздават нови текстове, направени в това време от някого. Работи се една част от плана и се внася в пленарна зала, а в това време други елементи не престават да се работят в комисията, което е порочно тъй като няма никаква опция да се преценя съотношението и връзките сред обособените текстове.
Това е безусловно излишно бързане и съгласно мен няма да докара до добър край. Може би не всички недостатъци ще са противоконституционни, с цел да се разчита на Конституционен съд, само че те ще тегнат върху жителите години наред и това е по-важното, за което би трябвало да се замислим. Надявам се политиците да отделят нужното внимание, тъй като на следващия ден гласоподавателите ще са тези, които ще му извърнат внимание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ