От единия джоб в другия. Как Теменужка Петкова отрече, че наливането на милиарди в ББР ще раздуе дефицита
Правителството усили с 4 милиарда лв. капитала на държавната Българска банка за развиване.
Парите са предопределени за финансиране на " обществени вложения и планове, които са цели за българската стопанска система ", като " създаване на индустриални зони, ВиК инфраструктура, защита и сигурност ", изясни финансовата министърка Теменужка Петкова. Но не даде повече конкретика.
Тя обаче побърза да " пресече в зародиш спекулациите ", че това ще докара до по-висок бюджетен недостиг от заложените 3%. С обясненията си обаче тя, че става въпрос за счетоводен трик, който може да бъде глобен от Брюксел с процедура по свръхдефицит директно след влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
" Това е интервенция, обвързвана с финансирането на бюджетното салдо и тя по никакъв метод не оказва влияние върху недостига. Това, което чакаме като резултат във връзка с фиска, е увеличение на приходите във фиска в следствие от увеличението на капитала и направените вложения в другите стопански браншове. Очакваме и увеличение на приходите от дивиденти от страна на ББР към държавния бюджет “, съобщи Теменужка Петкова - още веднъж без повече елементи.
И добави, че парите за увеличението на капитала на ББР, в действителност съставлява финансова интервенция и ще бъдат съхранявани по сметка за непознати средства на Министерството на финансите по реда на Закона за обществените финанси.
" Този метод ще даде опция парите да се обслужват от сметка в Българска народна банка, което пък от своя страна ще обезпечи гласност и бистрота на средствата, и ще подсигурява обществената автономия на банката, съобщи Петкова. И още веднъж няколко пъти повтори, че дейностите на кабинета няма да доведат до увеличение на недостига.
Последните данни за осъществяването на бюджета демонстрират възходящ недостиг, който в края на юни доближи над 3,4 милиарда лева, на фона на общо 6,4 милиарда лева заложени за цялата година.
За да покрие дупката в хазната, страната към този момент изиска и получи предплатено от банките малко над 500 млн. лева налог облага за 2026 година
Тази седмица финансовото министерство разгласи, че е изтеглен нов дълг от 300 млн. лв., като по този начин общият размер на новите заеми от началото на годината доближи близо 16,5 милиарда лв.. Той е в границите на заложеното в бюджета, като ръководещите заложиха рекордния размер до 18,9 милиарда лв. в закона.
Бившият министър председател Иван Костов обаче предизвести, че официално регистрираният недостиг към средата на годината е 3,45 милиарда лева, само че " под повърхността се открояват значими несъответствия ".
Отрицателното вътрешно финансиране е 4,54 милиарда лева, а огромна част от тези средства " са ориентирани към финансови прехвърляния и увеличение на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развиване ".
Според Костов - това съставлява единствено " техника ", с която обилни настоящи разноски се маскират като интервенции по финансиране на недостига, вместо да се прибавят към него.
Външното финансиране е 8,96 милиарда лева, което е двойно повече от настоящия недостиг. Новият дълг не е употребен само за покриване на касовия дефицит, а " в по-голямата си част е пренасочен с въпросните финансови прехвърляния ".
" Тези интервенции могат да се показват като вложения, само че действително съставляват консумиране на обществени средства, което прикрива по-голям недостиг ", споделя още той.
Проблеми има и с изоставането на събираемостта на Данък добавена стойност и акцизи, която към този момент се компенсира с приходите от корпоративни налози, само че няма гаранции, че годишният проект ще се извърши.Изразходването на плануваните финансови разноски се бави, което " допуска централизация на заплащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето ".
Всичко това съгласно Иван Костов значи, че отчетната касова позиция за юни 2025 година " не отразява действителното фискално положение ".
Той твърди, че при използването на европейската методология ESA 100 се вижда, че евентуалният недостиг за годината ще се измести " стабилно над 3% " и че може да доближи до 4-4,5% от Брутният вътрешен продукт.
Ако това се удостовери и в постоянните наблюдения на Европейска комисия и Евростат, " правдоподобният сюжет е разкриване на процедура по несъразмерен недостиг директно след присъединението " на България към еврозоната ".
Ако европейските институции откажат да одобряват " техниките за маскиране на касовия дефицит ", както Иван Костов допуска, " престижът на Министерството на финансите се слага под въпрос ".
" Въпросът към този момент не е дали фискалната цел за 2025 година ще бъде реализирана, а дали отчетността на обществените финанси ще остане задоволително надеждна, с цел да бъде призната от европейските сътрудници ", написа още той.
ББР не е единствената, към която държавното управление насочва държавни пари. С 1,5 милиарда се усилва и капиталът на Българския енергиен холдинг - още веднъж с обяснението, че задачата е вложения.
Парите са предопределени за финансиране на " обществени вложения и планове, които са цели за българската стопанска система ", като " създаване на индустриални зони, ВиК инфраструктура, защита и сигурност ", изясни финансовата министърка Теменужка Петкова. Но не даде повече конкретика.
Тя обаче побърза да " пресече в зародиш спекулациите ", че това ще докара до по-висок бюджетен недостиг от заложените 3%. С обясненията си обаче тя, че става въпрос за счетоводен трик, който може да бъде глобен от Брюксел с процедура по свръхдефицит директно след влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
" Това е интервенция, обвързвана с финансирането на бюджетното салдо и тя по никакъв метод не оказва влияние върху недостига. Това, което чакаме като резултат във връзка с фиска, е увеличение на приходите във фиска в следствие от увеличението на капитала и направените вложения в другите стопански браншове. Очакваме и увеличение на приходите от дивиденти от страна на ББР към държавния бюджет “, съобщи Теменужка Петкова - още веднъж без повече елементи.
И добави, че парите за увеличението на капитала на ББР, в действителност съставлява финансова интервенция и ще бъдат съхранявани по сметка за непознати средства на Министерството на финансите по реда на Закона за обществените финанси.
" Този метод ще даде опция парите да се обслужват от сметка в Българска народна банка, което пък от своя страна ще обезпечи гласност и бистрота на средствата, и ще подсигурява обществената автономия на банката, съобщи Петкова. И още веднъж няколко пъти повтори, че дейностите на кабинета няма да доведат до увеличение на недостига.
Последните данни за осъществяването на бюджета демонстрират възходящ недостиг, който в края на юни доближи над 3,4 милиарда лева, на фона на общо 6,4 милиарда лева заложени за цялата година.
За да покрие дупката в хазната, страната към този момент изиска и получи предплатено от банките малко над 500 млн. лева налог облага за 2026 година
Тази седмица финансовото министерство разгласи, че е изтеглен нов дълг от 300 млн. лв., като по този начин общият размер на новите заеми от началото на годината доближи близо 16,5 милиарда лв.. Той е в границите на заложеното в бюджета, като ръководещите заложиха рекордния размер до 18,9 милиарда лв. в закона.
Бившият министър председател Иван Костов обаче предизвести, че официално регистрираният недостиг към средата на годината е 3,45 милиарда лева, само че " под повърхността се открояват значими несъответствия ".
Отрицателното вътрешно финансиране е 4,54 милиарда лева, а огромна част от тези средства " са ориентирани към финансови прехвърляния и увеличение на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развиване ".
Според Костов - това съставлява единствено " техника ", с която обилни настоящи разноски се маскират като интервенции по финансиране на недостига, вместо да се прибавят към него.
Външното финансиране е 8,96 милиарда лева, което е двойно повече от настоящия недостиг. Новият дълг не е употребен само за покриване на касовия дефицит, а " в по-голямата си част е пренасочен с въпросните финансови прехвърляния ".
" Тези интервенции могат да се показват като вложения, само че действително съставляват консумиране на обществени средства, което прикрива по-голям недостиг ", споделя още той.
Проблеми има и с изоставането на събираемостта на Данък добавена стойност и акцизи, която към този момент се компенсира с приходите от корпоративни налози, само че няма гаранции, че годишният проект ще се извърши.Изразходването на плануваните финансови разноски се бави, което " допуска централизация на заплащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето ".
Всичко това съгласно Иван Костов значи, че отчетната касова позиция за юни 2025 година " не отразява действителното фискално положение ".
Той твърди, че при използването на европейската методология ESA 100 се вижда, че евентуалният недостиг за годината ще се измести " стабилно над 3% " и че може да доближи до 4-4,5% от Брутният вътрешен продукт.
Ако това се удостовери и в постоянните наблюдения на Европейска комисия и Евростат, " правдоподобният сюжет е разкриване на процедура по несъразмерен недостиг директно след присъединението " на България към еврозоната ".
Ако европейските институции откажат да одобряват " техниките за маскиране на касовия дефицит ", както Иван Костов допуска, " престижът на Министерството на финансите се слага под въпрос ".
" Въпросът към този момент не е дали фискалната цел за 2025 година ще бъде реализирана, а дали отчетността на обществените финанси ще остане задоволително надеждна, с цел да бъде призната от европейските сътрудници ", написа още той.
ББР не е единствената, към която държавното управление насочва държавни пари. С 1,5 милиарда се усилва и капиталът на Българския енергиен холдинг - още веднъж с обяснението, че задачата е вложения.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ