Правителството се зае с един от най-горещите картофи в държавата,

Правителството се зае с един от най-горещите картофи в страната, който предходните Териториалните проекти за обективен преход най-накрая са създадени и оповестени.

Забавянето беше огромно, появиха се подозрения дали въобще ще се появят, само че в последна сметка –! 

Това, което прави усещане е, че са много амбициозни, залага се на нови технологии, на търсене на вложители, а най-важното е, че цялата страна се е заела с това. Особено за район Стара Загора, тъй като там заетите във въглищната промишленост са най-вече. 

Всъщност въглищните райони имат страховит капацитет, изключително при съществуването на толкоз доста пари, които чакат да бъдат изхарчени през  Фонда за обективен преход, НПВУ, RePowerEU, Restore. И тук даже не изброяваме оперативните стратегии на Европейски Съюз, които също са разполагаем. Воля от страната има, направиха се няколко доста значими стъпки в последните два месеца. Нужно е единствено хората да повярват в капацитета на бъдещето и да одобряват концепцията за смяна.

Да, най-важни са хората, които са същинският капацитет. Попитайте работодателите, бизнеса - кое е най-важното изискване за огромните вложители, които могат да основат работни места и вериги с висока добавена стойност? 

Единодушно ще ви отговорят, че най-съществен е човешкият капитал. Той е преди всичко, следван от терените, енергийната и транспортна съгласуваност, както и положителното партньорство с страната (разбирай и подготвеност да се предложат преференциални условия към евентуалните инвеститори). Оказва се, че имаме всички условия вкупом, заедно и с големи финансови принадлежности, които единствено чакат планове, с цел да бъдат задвижени. Затова можем да бъдем оптимисти за тези райони. 

И ролята на страната, дали с ограничения, подкрепящи вложителите – създаване на инфраструктура, избрани облекчения; дали с интензивно търсене на частни сътрудници, ще бъде огромна. Най-хубавото е, че има воля и тя сплотява всички институции, както и локалните общности. 

Какво съставляват проектите?

Колкото до самите проекти, те показват избрана визия – визията за декарбонизация на изброените райони, включваща и построяването на нови промишлености, свързани в една екосистема. Изграждането на нови технологии за предпазване на сила, редом с произвеждане на фотоволтаици, привличането на вложения от високотехнологични промишлености от химическата и транспортна индустрия, планът за атомна котловина - всичко това, когато стартира да се извършва, ще изисква служащи. 

И тук е огромното преимущество особено на район Стара Загора, който разполага с високообразована работна мощ – машинни оператори и монтажници, квалифицирани индустриални служащи, умения за работа в промишлена среда. Всички те могат да захранят един нов вид промишленост, който да трансформира въглищното сърце на България в нейното ново „ зелено “ икономическо сърце. 

Работниците в Кюстендил и Перник ще бъдат ангажирани както в рекултивация на мините, по този начин и през поддръжка за дребни и междинни предприятия в произвеждане на уреди за ВЕИ. Това още веднъж дава отговор на уменията, които локалните хора имат, настрана се предлага поддръжка за подсекторите с максимален локален капацитет – от ВЕИ, лека индустрия, туризъм, до произвеждане на хранителни артикули и питиета и така нататък Част от предложенията включват и основаване на нов промишлен парк. Специално за област Кюстендил се възнамеряват и вложения за оползотворяване на геотермална сила за търговски цели и централно отопление. 

Изготвилите Териториалните проекти са водени от европейската политика „ никой да не бъде зарязан “, точно по тази причина са подхванали и хода за основаването на локални комисии за обективен преход. Защото, с цел да не изоставиш един район, не би трябвало просто да казваш на хората там какво да вършат, не можеш да ги изведеш за ръка от едно работно място и да ги „ сложиш “ в идващото, би трябвало да ги попиташ, да ги направиш част от процеса. Тепърва ще следим по какъв начин тъкмо ще наподобяват тези локални комисии, какви пълномощия ще имат, тъй като все още Териториалните проекти са точно проекти, а не планове. 

Изцяло без въглища?

Прави усещане в проектите, че се възнамерява опазване на избрани мощности, което значи, че не можем току-тъй да се откажем от въглищата. Сигурността на електроенергийната система на България зависи от тях, виждаме го и в последно време с увеличеното произвеждане на електричество от въглища, което пък балансира увеличеното произвеждане от ВЕИ. Затова е и значимо ръководещите да не поемат ангажимент за затваряне на мощности. 

Енергийните специалисти пък настояват, че няма да имаме проблем да покрием условието за 40-те % ограничение на излъчванията и то по натурален път. Просто ТЕЦ-овете работят когато е стопански преференциално. И може би в близкото десетилетие ще забележим тъкмо това – ще има заети в мините и ТЕЦ-овете, които ще се грижат за салдото на енергийната система. Част от тях пък ще рекултивират излезлите от приложимост земи и ще преминат в плануваното държавно дружество за преработка. А в това време към тях ще се основават и построяват новаторски производства, зелени мощности, системи за предпазване на сила, цели нови промишлености.