Правителството се готви да увеличи плащанията, които компаниите правят за

...
Правителството се готви да увеличи плащанията, които компаниите правят за
Коментари Харесай

Промени в минните концесии със съмнителен ефект за бюджета

Правителството се готви да усили заплащанията, които фирмите вършат за рандеман на подземни благосъстояния. С смяна в наредбата към закона възнагражденията ще се вдигнат от два до пет пъти. Ефектът за бюджета ще е стеснен, само че покачването може да откаже нови вложители.
Концесиите за рандеман на подземни благосъстояния обичайно са част от предизборната изразителност. Сега обаче, близо половин година след последния избор, те попадат във фокуса на държавното управление, а задачата е фирмите да заплащат повече. Това плануват промени в наредбата, определяща концесионните заплащания по Закона за подземните благосъстояния, които следва да влязат за гласоподаване в Министерския съвет, откакто при започване на седмицата завърши публичното разискване.

Повишението на процедура е сред два и пет пъти за другите типове запаси и ще засегне бъдещите концесионери, въпреки че държавното управление се надява да реализира смяна и на съществуващите контракти. Според специалисти обаче резултатът за бюджета в най-хубавия случай ще е стеснен и е доста по-вероятно по-високата тежест да откаже бъдещи вложители. Това ще се отрази и на възродения интерес към добива на петрол и газ, и то в миг, когато страната се пробва да диверсифицира източниците си на горива. Сметки Размерът на концесионните хонорари в България зависи както от типа на подземното благосъстояние - железни потребни изкопаеми, въглища, петрол и газ, индустриални минерали и строителни и скалнооблицовъчни материали, по този начин и от изискванията за рандеман. Рудите като цяло са с ниско наличие, което значи, че фирмите получават по-малко метал при същите разноски като съперниците си с богати залежи. Самото пресмятане става по комплицирана формула, която регистрира приходите и разноските, както и рентабилността на предприятията.

В момента в страната са настоящи 528 концесионни контракта за рандеман, като множеството от тях са за така наречен общоразпространени (строителни) материали. През годините като цяло приходите от концесии порастват, което е резултат най-много от повишаването на суровините. За 2021 година заплащанията са малко под 93 млн. лева, като към 46 млн. лева от тях са отишли в 179 общини, където се намират находищата.
Реклама 93 млн. лева са концесионните заплащания за 2021 година, като половината от тях са отишли в общините, където са находищата.
Промените в наредбата в този момент са импортирани от финансовия министър Асен Василев и отрасловия енергиен министър Александър Николов. Заявената цел е размерът на концесионното заплащане да бъде приспособен към " динамичните стопански условия, свързани с интензивното развиване на миннодобивния бранш ", и да се реализира " по-справедливо систематизиране " на икономическите изгоди от добива сред концедент и концесионер.

По пресмятане на Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ) нарастването на концесионното заплащане варира сред два и пет пъти: за петрол и газ то е 2 пъти, за твърдите горива - 2.5 пъти, за металите - от 3 до 5 пъти, за индустриалните минерали и строителните и скалнооблицовъчните материали - 2 пъти. Печеливши и не напълно Въпреки това фискалният резултат не наподобява да е забележителен. " Концесиите имат доста по-малък резултат върху бюджета от всички съществени налози. Така че каквато и политика да възприемем по отношение на тях, те мъчно могат да стартират да играят водеща роля ", разяснява Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система.

По думите му концесиите имат доста по-важно значение в три други стопански посоки. Едното е огромният им районен резултат, като в някои райони те носят половината от трудовите приходи. Друго основно влияние е по веригата на добавената стойност, защото добивът на запаси разрешава да се развиват свързани промишлености. Такъв да вземем за пример е казусът с медодобивния цех " Аурубис " в Пирдоп, който преработва рудите на предприятията в Средногорието. По-значим резултат ще има за локалните бюджети на общините, където работят добивни компании, защото в общия случай те получават половината от заплащанията. " Понеже това са дребни общини с дребни бюджети, тези средства оказват позитивно въздействие ", сподели Ганев.
"По-значим резултат ще има за локалните бюджети на общините, където работят добивни компании, защото в общия случай те получават половината от заплащанията. " Петър Ганев, ИПИ Реклама
Очаквана реакция Очаквано от бранша не са въодушевени от измененията. От минната камара разясниха сбито за " Капитал ", че не са съгласни с предложенията и ще търсят среща с Министерството на стопанската система, каквато до момента не е известно да е провеждана.

Становище беше оповестено от Американската комерсиална камара (AmCham), където членува " Дънди прешъс металс ", която оперира златните залежи в Челопеч и Крумовград. От камарата акцентират, че неналичието на обосновка за измененията оставя чувство за административен метод, който не регистрира особеностите на промишлеността в България. Това ще има отрицателно влияние върху бизнес климата, защото ще обезкуражи както дългогодишни вложители в страната, по този начин и такива, които възнамеряват вложения.

Точно такова отрицателно отражение върху работата чака " Асарел-Медет ", която добива медни руди край Панагюрище, а друга компания от групата следва да стартира рандеман на златни руди край Брезник. От " Асарел-Медет " показаха, че нарастването на концесионните такси неизбежно ще повлияе на вложенията в техники и технологии. " Именно директната обязаност, от една страна, сред пълноценното изземване на подземни благосъстояния при употребата на находищата и добиване на потребните съставни елементи от добитите подземни благосъстояния и от друга, непрекъснатото вложение в стратегии за развиване е една от спецификите на минния отрасъл ", прецизираха от компанията. Недомислица или бойкот С позиция за новата разпоредба излезе и БЕМФ, който обръща особено внимание на енергийните първични материали. " Двукратното нарастване на концесионното заплащане за рандеман на петрол и газ неизбежно ще докара до отлив и прекъсване на вложения в търсенето, изследването и добива на петрол и газ. И това на фона на задълбочаваща се енергийна рецесия в България, района на Балканите и страните от Европейски Съюз ", показват от там.
По-високата тежест може да се отрази на интереса към изследване на петрол и газ и да попречи на локалния рандеман. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Имена 3 Войната в Украйна 1 Политика 2 Свят 3 Транспорт 1 Имена 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама
Експертът от БЕМФ и някогашен шеф на " Природни запаси и концесии " в енергийното министерство Христо Казанджиев разяснява за " Капитал ", че приема новата разпоредба като опит да се саботират бъдещи изследвания за петрол и газ. " В рамките на Европа България е в златната среда във връзка с размера на концесионните хонорари. Освен това те са строго характерни от позиция на капацитета за подземни благосъстояния, а България не се слави като страна с огромни благоприятни условия ", сподели той. И добави: " През последните години има цялостен отлив на вложения в бранша и в този момент, когато има деклариран интерес, едно нарастване на концесионното заплащане сигурно може да откаже вложители. " А планове към този момент се приготвят в Североизточна България, обещаващи резултати от изследвания има и в северозападната част на страната.

Подобен случай имаше преди няколко години в Румъния, където тогавашното държавно управление подвигна налозите и вкара ограничавания за експорт за компаниите, които се готвеха да добиват природен газ в Черно море, в това число в огромното находище Neptun, което е прилежащо на българското " Хан Аспарух ". В резултат фирмите стопираха развиването на плановете и едвам откакто преди месец изискванията бяха изменени, добивът към този момент се чака да стартира. " Това е образец до каква степен може да докара една такава недомислица ", сподели Казанджиев. Промяна в модела Основният проблем е, че новата разпоредба трансформира изоснови самите правила на ръководство на добивната промишленост в България, счита Боян Рашев, съветник по стабилно развиване и ръководещ сътрудник в " Денкщат - България ". " Целта на тази промишленост е да обезпечава материали за останалите промишлености, да основава претовареност с високи заплати и така нататък Сега се минава на правилото директно да се цялостни бюджетът, което е африканският метод ", сподели той. В същото време развитите добивни стопански системи по принцип залагат на ниски директни доходи от концесии за сметка на косвените резултати. " В Норвегия и Финландия да вземем за пример концесионна такса за рандеман на железни руди въобще няма, а в Швеция е 0.2% от цената на металите ", разяснява Рашев.
"Основният проблем е, че новата разпоредба трансформира изоснови самите правила на ръководство на добивната промишленост в България. " Боян Рашев, "Денкщат-България "
Според него смяната в концесионните заплащания е сигнал към евентуални вложители да не се пробват да развиват планове тук. Специално за металните потребни изкопаеми новите планове съгласно него ще станат нерентабилни поради ниското наличие на метал в рудите. В същото време минният бранш може да работи единствено при висока оперативна доходност, защото изисква обилни предварителни вложения, преди да стартира действителният рандеман. А приходите покриват и риска при търсенето и изследването на потребни изкопаеми.

При всички положения измененията в наредбата не могат да бъдат прилагани за съществуващите концесионери, в случай че те самите не се съгласят да предоговорят изискванията. И защото действителният финансов резултат в този момент ще е нулев, съгласно Рашев смяната е предизвикана само от популизъм.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Реклама
Евентуална проверка на сегашните контракти може да има като част от диалог сред промишлеността и държавното управление, на който да се обсъдят в дълготраен проект разпоредбите, периодите и концесионните заплащания, счита Ганев. " Най-вероятно може да бъде реализиран някакъв баланс, само че той би трябвало да е за двете страни. Ако, от една страна, страната споделя, че може да има повече доходи от концесии, от другата страна има друго обръщение - че може много по-бързо да се случват тези концесии, а не да лишават 15 години ", сподели той.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Иглика Филипова
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР