Кабинетът подготвя облекчения за купуването на земеделска земя от чужденци
Правителството се готви да отслаби рестриктивните мерки върху продажбата на българска земеделска земя на чужденци . Министерството на стопанската система възнамерява законодателни промени, с които да се позволи на компании от Европейски Съюз, получили документи за вложител от родната организация по вложенията, да купуват ниви.
Условието е авансово да дадат единодушието си, че могат да ги изгубят, в случай че не изпълнят поетите капиталови задължения в 3-годишен период. Това стана ясно от чуване на икономическия министър Емил Караниколов, извикан в Народното събрание по искане на депутатите от ГЕРБ. Като част от акцията за разпространение на триумфите на кабинета в първата година на ръководството му, той трябваше да дава отговор на въпроси за настоящото положение на бизнес климата в България, написа в. " Сега ".
Продажбата на земя е една от ограниченията, които съгласно Караниколов ще засилят интереса на задграничните вложители към нашата страна . Министърът се аргументира с опита на прилежащи страни, само че не уточни съответни образци. " Трябва да забележим прилежащите ни страни. Някои от тях, несъмнено, не са в Европейски Съюз, само че дават даже гратис земя за евентуални вложители. Земеделската земя, ще кажете, е заплашителен проблем. Добре, за какво да не даваме земеделска земя, да продаваме " сподели министърът. Той акцентира, че съответното законодателно предложение ще бъде импортирано напълно скоро . Идеята чужденците да връщат земите, в случай че не изпълнят капиталовите си обещания, може да бъде приложена единствено в случай че те купуват общински или държавни земи. Това няма по какъв начин да се случи при покупко-продажби с частни лица.
Спорът за продажба на земеделска земя у нас върви още от приемането на страната ни в Европейски Съюз. В момента за придобиването ѝ се изисква уседналост от 5 години. Правилото беше въведено през 2014 година През предходната година земеделското министерство изиска това условие да отпадне. Причината беше, че Европейската комисия откри наказателна процедура против България поради нарушаване на разпоредбите за свободно придвижване на артикули, капитали и хора в Европейски Съюз. Предложението предизвика остри политически реакции и правилото за уседналост остана макар опасността от съществени финансови наказания. В края на предходната година от Земеделското министерство оповестиха, че ще предложат напълно нов кодекс за поземлените връзки в страната, който би трябвало да бъде подготвен до есента на тази година.
Въпросът за привличане на повече задгранични вложения беше издигнат от депутати от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които показаха, че размерът им спада, и желаеха да схванат какви ограничения взема държавното управление. Караниколов отхвърли да признае, че вложенията трайно понижават. По думите му имало " разнообразни информации " - преди два месеца данните показвали, че през 2017 година имало растеж с над 35% спрямо 2016 година, но преди 3 седмици излязла друга информация - към 5% по-малко, в сравнение с през 2016 година Той прикани да се изчакат окончателните данни.
Караниколов се опита да изкара спадащите вложения като добра вест. Потокът на вложенията отразявал оперативни финансови преводи, в това число отвън България - да вземем за пример парите, с които локалните предприятия изплащали заеми в чужбина или дивиденти на компанията майка. " В този смисъл даже при по-висок размер на директните задгранични вложения, може да се следи негативен размер на индикатора ", заключи министърът. И се похвали, че " отчитаме трендове на повишение на инвеститорския интерес, изключително в производството и високотехнологичните услуги ". По негови данни общо плануваните вложения през първата година от мандата на държавното управление били за 800 милиона евро и щели да доведат до откриването на 3500 работни места.
Отговорите на Караниколов не задоволиха опозицията, съгласно която държавното управление не прави задоволително, с цел да понижи разликата в икономическото развиване сред България и останалите членове на Европейски Съюз. " Седнете основните министри и направете една капиталова стратегия посредством публично-частно партньорство. Може да се движим вярно, само че това придвижване е толкоз постепенно, че в края на мандата ще отчетете по-голяма разлика спрямо Румъния и другите страни ", предизвести соцдепутатът Румен Гечев.
От ГЕРБ обаче установяваха, че министърът показал " много обнадеждаваща картина ". " Не слушайте опозицията. Те са способни на бялото да кажат черно. Не разбирам по какъв начин може при най-голям стопански напредък в Централна и Източна Европа да кажеш от тази естрада, че нещата са покруса ", съобщи Делян Добрев, който оглавяваше Икономическото ведомство в първия кабинет " Борисов ". Но предложи, че " тези отлични индикатори не трябва да успокояват ", и изиска ограничения за ускорение на растежа.
През 2017 година в българската стопанска система са привлечени 901.9 млн. евро непознати капитали, което спрямо 2016 година е с 241.7 млн. евро повече, сочат предварителните данни на Българска народна банка. Въпреки позитивния тренд, размерът на непознатите вложения е надалеч от равнището им през 2014 и 2015 година, когато бяха регистрирани надлежно над 1.1 милиарда и 2.4 милиарда евро.
При това растежът през 2017 година се дължи главно на множеството заеми, които са поели българските подразделения на непознатите вложители - такива са над половината от привлечените капитали - 482 млн. евро. 2018 година също стартира едва за директните непознати вложения. За първите два месеца те са 204 млн. евро. Това е със 148 млн. евро по-малко от същия интервал на предходната година. По-голямата част от тях - 191.6 млн. евро, са заеми, предоставени от фирмите майки, които след това българските сдружения би трябвало да връщат. Привлеченият дялов капитал, който е най-сигурното проявяване на дълготрайно капиталово желание, е едвам 13.4 млн. евро.
Условието е авансово да дадат единодушието си, че могат да ги изгубят, в случай че не изпълнят поетите капиталови задължения в 3-годишен период. Това стана ясно от чуване на икономическия министър Емил Караниколов, извикан в Народното събрание по искане на депутатите от ГЕРБ. Като част от акцията за разпространение на триумфите на кабинета в първата година на ръководството му, той трябваше да дава отговор на въпроси за настоящото положение на бизнес климата в България, написа в. " Сега ".
Продажбата на земя е една от ограниченията, които съгласно Караниколов ще засилят интереса на задграничните вложители към нашата страна . Министърът се аргументира с опита на прилежащи страни, само че не уточни съответни образци. " Трябва да забележим прилежащите ни страни. Някои от тях, несъмнено, не са в Европейски Съюз, само че дават даже гратис земя за евентуални вложители. Земеделската земя, ще кажете, е заплашителен проблем. Добре, за какво да не даваме земеделска земя, да продаваме " сподели министърът. Той акцентира, че съответното законодателно предложение ще бъде импортирано напълно скоро . Идеята чужденците да връщат земите, в случай че не изпълнят капиталовите си обещания, може да бъде приложена единствено в случай че те купуват общински или държавни земи. Това няма по какъв начин да се случи при покупко-продажби с частни лица.
Спорът за продажба на земеделска земя у нас върви още от приемането на страната ни в Европейски Съюз. В момента за придобиването ѝ се изисква уседналост от 5 години. Правилото беше въведено през 2014 година През предходната година земеделското министерство изиска това условие да отпадне. Причината беше, че Европейската комисия откри наказателна процедура против България поради нарушаване на разпоредбите за свободно придвижване на артикули, капитали и хора в Европейски Съюз. Предложението предизвика остри политически реакции и правилото за уседналост остана макар опасността от съществени финансови наказания. В края на предходната година от Земеделското министерство оповестиха, че ще предложат напълно нов кодекс за поземлените връзки в страната, който би трябвало да бъде подготвен до есента на тази година.
Въпросът за привличане на повече задгранични вложения беше издигнат от депутати от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които показаха, че размерът им спада, и желаеха да схванат какви ограничения взема държавното управление. Караниколов отхвърли да признае, че вложенията трайно понижават. По думите му имало " разнообразни информации " - преди два месеца данните показвали, че през 2017 година имало растеж с над 35% спрямо 2016 година, но преди 3 седмици излязла друга информация - към 5% по-малко, в сравнение с през 2016 година Той прикани да се изчакат окончателните данни.
Караниколов се опита да изкара спадащите вложения като добра вест. Потокът на вложенията отразявал оперативни финансови преводи, в това число отвън България - да вземем за пример парите, с които локалните предприятия изплащали заеми в чужбина или дивиденти на компанията майка. " В този смисъл даже при по-висок размер на директните задгранични вложения, може да се следи негативен размер на индикатора ", заключи министърът. И се похвали, че " отчитаме трендове на повишение на инвеститорския интерес, изключително в производството и високотехнологичните услуги ". По негови данни общо плануваните вложения през първата година от мандата на държавното управление били за 800 милиона евро и щели да доведат до откриването на 3500 работни места.
Отговорите на Караниколов не задоволиха опозицията, съгласно която държавното управление не прави задоволително, с цел да понижи разликата в икономическото развиване сред България и останалите членове на Европейски Съюз. " Седнете основните министри и направете една капиталова стратегия посредством публично-частно партньорство. Може да се движим вярно, само че това придвижване е толкоз постепенно, че в края на мандата ще отчетете по-голяма разлика спрямо Румъния и другите страни ", предизвести соцдепутатът Румен Гечев.
От ГЕРБ обаче установяваха, че министърът показал " много обнадеждаваща картина ". " Не слушайте опозицията. Те са способни на бялото да кажат черно. Не разбирам по какъв начин може при най-голям стопански напредък в Централна и Източна Европа да кажеш от тази естрада, че нещата са покруса ", съобщи Делян Добрев, който оглавяваше Икономическото ведомство в първия кабинет " Борисов ". Но предложи, че " тези отлични индикатори не трябва да успокояват ", и изиска ограничения за ускорение на растежа.
През 2017 година в българската стопанска система са привлечени 901.9 млн. евро непознати капитали, което спрямо 2016 година е с 241.7 млн. евро повече, сочат предварителните данни на Българска народна банка. Въпреки позитивния тренд, размерът на непознатите вложения е надалеч от равнището им през 2014 и 2015 година, когато бяха регистрирани надлежно над 1.1 милиарда и 2.4 милиарда евро.
При това растежът през 2017 година се дължи главно на множеството заеми, които са поели българските подразделения на непознатите вложители - такива са над половината от привлечените капитали - 482 млн. евро. 2018 година също стартира едва за директните непознати вложения. За първите два месеца те са 204 млн. евро. Това е със 148 млн. евро по-малко от същия интервал на предходната година. По-голямата част от тях - 191.6 млн. евро, са заеми, предоставени от фирмите майки, които след това българските сдружения би трябвало да връщат. Привлеченият дялов капитал, който е най-сигурното проявяване на дълготрайно капиталово желание, е едвам 13.4 млн. евро.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ