Миражът за бюджетен излишък
Правителството продължава да регистрира едни от най-високите бюджетни остатъци, което е изцяло предстоящо в предизборна година. Превишението на приходите над разноските за първото тримесечие е в размер на над 1.8 милиарда лева, а прогнозата на Министерството на финансите сочи остатък от близо 2.7 милиарда лева за интервала януари-април. Неминуемо данните за осъществяването на бюджета вдъхват доверие по отношение на възстановяване на икономическата интензивност през първото тримесечие на годината, само че крият и някои рискове, главно по линия на забавени разноски.
Докато приходите от Данък добавена стойност през януари бяха учудващо ниски, през февруари и март са на рекордно високи равнища, което навежда на мисълта за раздвижване както при потреблението, по този начин и при вложенията. Това се дължи в по-голяма степен на покупко-продажби в страната, до момента в който ръстът на приходите от Данък добавена стойност от импорт способства с едвам към 20% към общия растеж.
При приходите от акцизи също се следи нарастване след по-слабото им показване през януари. Както вече писахме, това е статистически резултат в следствие от освобождение на по-големи количества акцизни артикули в края на 2017 година, за които дължимият данък се внася през януари 2018 година, с цел да се избегне облагането с по-висок данък. Този резултат изчезва през февруари и март 2019 година
Другият приходоизточник, с изключение на косвените налози, който подкрепя нарастването на данъчните доходи през първата четвърт на 2019 година са приходите от обществени и здравни осигуровки. От една страна, тяхното нарастване се дължи на естественото нарастване на заплатите, подбуден както от икономическото развиване на страната, по този начин и от дефицита на квалифицирана работна ръка в някои браншове и групи специалности. От друга страна, от началото на годината влязоха в действие и редица административни ограничения, като увеличение на:
минималната работна заплата (МРЗ) от 510 лева на 560 лева.; минималния осигурителен приход за самоосигуряващи се лица от 510 лева на 560 лева.; минималния осигурителен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лева на 560 лева.; максималния осигурителен приход за всички обезпечени лица от 2600 лева на 3000 лева
Въпреки че не са контрактувани нови равнища на минимални осигурителни приходи (МОД) за 2019 година, нарастването на МРЗ с 9,8% води и до дейно нарастване на МОД с 4,7%.
Сериозен принос за бюджетния остатък през първото тримесечие на 2019 година има Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) по две аргументи. От една страна, фондът има нов приходоизточник от началото на 2019 година – цена отговорности към обществото, която се заплаща от всички консуматори на електрическа сила в страната. В резултат на това приходите на фонда се усилват от 62.7 млн. лева през първото тримесечие на 2018 година до 434.7 млн. лева през първите три месеца на 2019 година Заедно с това се усилват и приходите от продажба на квоти въглеродни излъчвания от 118 млн. лева до близо 204 млн. лева Общото нарастване на приходите на ФСЕС през първата четвърт на 2019 година е с над 461 млн. лева
Въпреки това разноските на фонда за първите три месеца на тази година са едвам 77.3 млн. лева в съпоставяне със 183.2 млн. лева за същия интервал на миналата година. По-ниските заплащания се дължат на закъснение от страна на фонда заради липса на механизъм за разплащане с някои групи производители на електрическа енергия заради анулирани актове на КЕВР. Това значи, че разноските на фонда, а оттова – и по консолидираната фискална стратегия, са изкуствено ниски, което ще бъде обезщетено с по-високи разноски през втората половина на годината.
Сходна е обстановката и с други разходни пера в консолидираната фискална програма като прехрана, дотации и финансови разноски. С други думи това, което наподобява като умерено нарастване на консолидираните разноски през първото тримесечие на годината, доста бързо ще изчезне през втората половина на 2019 година
Съвсем друга е обстановката във връзка с разноските за заплати, които порастват доста бързо. Планираното нарастване на тези разноски за 2019 година е към 700 млн. лева спрямо осъществяването им през 2018 година Само за първите три месеца на годината се следи нарастване с 270 млн. лева и съставлява близо 40% от планувания растеж за 2019 година Трудно е да се чака промяна в администрацията тъкмо в изборна година, само че опитът от последните три години демонстрира, че просто липсва интерес и/или воля за такава даже и да няма избори.
Бюджетното осъществяване за първите три месеца на годината носи както позитивни вести, по този начин и притеснителни. От една страна, развиването на стопанската система естествено води до по-високи доходи и директни и косвени налози, само че от друга – посредством увеличение на минимални заплати, както и на минимални и оптимални осигурителни приходи държавното управление изземва от ден на ден приходи от популацията и бизнеса. Заедно с това редица разноски обичайно се отсрочват за втората половина на годината, до момента в който разноските за заплати порастват по-бързо от нужното. Към това се прибавят и локалните избори през есента, които неизбежно ще доведат до редица непредвидени разноски. (със съкращения)
Докато приходите от Данък добавена стойност през януари бяха учудващо ниски, през февруари и март са на рекордно високи равнища, което навежда на мисълта за раздвижване както при потреблението, по този начин и при вложенията. Това се дължи в по-голяма степен на покупко-продажби в страната, до момента в който ръстът на приходите от Данък добавена стойност от импорт способства с едвам към 20% към общия растеж.
При приходите от акцизи също се следи нарастване след по-слабото им показване през януари. Както вече писахме, това е статистически резултат в следствие от освобождение на по-големи количества акцизни артикули в края на 2017 година, за които дължимият данък се внася през януари 2018 година, с цел да се избегне облагането с по-висок данък. Този резултат изчезва през февруари и март 2019 година
Другият приходоизточник, с изключение на косвените налози, който подкрепя нарастването на данъчните доходи през първата четвърт на 2019 година са приходите от обществени и здравни осигуровки. От една страна, тяхното нарастване се дължи на естественото нарастване на заплатите, подбуден както от икономическото развиване на страната, по този начин и от дефицита на квалифицирана работна ръка в някои браншове и групи специалности. От друга страна, от началото на годината влязоха в действие и редица административни ограничения, като увеличение на:
минималната работна заплата (МРЗ) от 510 лева на 560 лева.; минималния осигурителен приход за самоосигуряващи се лица от 510 лева на 560 лева.; минималния осигурителен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лева на 560 лева.; максималния осигурителен приход за всички обезпечени лица от 2600 лева на 3000 лева
Въпреки че не са контрактувани нови равнища на минимални осигурителни приходи (МОД) за 2019 година, нарастването на МРЗ с 9,8% води и до дейно нарастване на МОД с 4,7%.
Сериозен принос за бюджетния остатък през първото тримесечие на 2019 година има Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) по две аргументи. От една страна, фондът има нов приходоизточник от началото на 2019 година – цена отговорности към обществото, която се заплаща от всички консуматори на електрическа сила в страната. В резултат на това приходите на фонда се усилват от 62.7 млн. лева през първото тримесечие на 2018 година до 434.7 млн. лева през първите три месеца на 2019 година Заедно с това се усилват и приходите от продажба на квоти въглеродни излъчвания от 118 млн. лева до близо 204 млн. лева Общото нарастване на приходите на ФСЕС през първата четвърт на 2019 година е с над 461 млн. лева
Въпреки това разноските на фонда за първите три месеца на тази година са едвам 77.3 млн. лева в съпоставяне със 183.2 млн. лева за същия интервал на миналата година. По-ниските заплащания се дължат на закъснение от страна на фонда заради липса на механизъм за разплащане с някои групи производители на електрическа енергия заради анулирани актове на КЕВР. Това значи, че разноските на фонда, а оттова – и по консолидираната фискална стратегия, са изкуствено ниски, което ще бъде обезщетено с по-високи разноски през втората половина на годината.
Сходна е обстановката и с други разходни пера в консолидираната фискална програма като прехрана, дотации и финансови разноски. С други думи това, което наподобява като умерено нарастване на консолидираните разноски през първото тримесечие на годината, доста бързо ще изчезне през втората половина на 2019 година
Съвсем друга е обстановката във връзка с разноските за заплати, които порастват доста бързо. Планираното нарастване на тези разноски за 2019 година е към 700 млн. лева спрямо осъществяването им през 2018 година Само за първите три месеца на годината се следи нарастване с 270 млн. лева и съставлява близо 40% от планувания растеж за 2019 година Трудно е да се чака промяна в администрацията тъкмо в изборна година, само че опитът от последните три години демонстрира, че просто липсва интерес и/или воля за такава даже и да няма избори.
Бюджетното осъществяване за първите три месеца на годината носи както позитивни вести, по този начин и притеснителни. От една страна, развиването на стопанската система естествено води до по-високи доходи и директни и косвени налози, само че от друга – посредством увеличение на минимални заплати, както и на минимални и оптимални осигурителни приходи държавното управление изземва от ден на ден приходи от популацията и бизнеса. Заедно с това редица разноски обичайно се отсрочват за втората половина на годината, до момента в който разноските за заплати порастват по-бързо от нужното. Към това се прибавят и локалните избори през есента, които неизбежно ще доведат до редица непредвидени разноски. (със съкращения)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ