Станишев: Членството ни в еврозоната ще бъде такова, каквото си го направим
Правителството получи идея до 1 януари 2026, би трябвало да мисли за след тази дата – по-дългосрочно
„ Членството на България в еврозоната ще бъде такова, каквото си го създадем. От нас зависи. Твърд последовател съм на присъединението ни, тъй като страната би трябвало да прекрачи в сърцето на Европейски Съюз. Иначе сме в периферията – географски и стопански. “, разяснява в предаването „ Тази заран “ на bTV Сергей Станишев.
Политическа победа и последната крачка към пълноправното ни участие в Европейски Съюз
„ Ние постоянно се изненадваме – падне сняг през зимата – не сме готови, стане топло през лятото – вайкаме се. Недоумявам по какъв начин още веднъж някои са сюрпризирани от конвергентния отчет, откакто България твърдо е по пътя към еврото от 2020 година
Ясно е, че влизането в еврозоната няма да реши всичките ни проблеми автоматизирано. И не трябва да има очакване за това. Помня, че по време на моето държавно управление хората чакаха 1 януари 2007 година да изпълни хладилниците им и изведнъж да заживеят по-добре. За толкоз години в Европейски Съюз видяхме и меда – големите вложения от европейски фондове и частни капитали, пристигнали у нас поради присъединението, само че и жилото – сложните решения, които би трябвало да вземем, ставайки част от огромния пазар и следвайки разпоредбите на Европа. Европейски Съюз не е нехаен парадайс – би трябвало да се борим и да извоюваме позициите си. “
Правителството получи идея до 1 януари 2026, би трябвало да мисли за след тази дата – по-дългосрочно
„ Искането на президента за референдум разсъни кабинета. Институции като Комисия за защита на конкуренцията, КЗП и Национална агенция за приходите подхващат дейности, тъй като в действителност има спекулативно повишаване на цените. Пазарът е нещо доста прочувствено – някои търговци покачиха цените единствено поради упованието да приемем еврото и знаейки, че след присъединението ще има по-строг надзор. Страховете на хората би трябвало да се адресират и всички легенди и неистини да бъдат оборвани с причини, неприкритост и бистрота. Не бива да остава нещо неразбираемо, даже и най-абсурдните изказвания.
Сега държавното управление получи идея – до 1 януари 2026 година то ще бъде устойчиво и сплотено към приемането ни в еврозоната. Но какво следва оттатък тази дата? Трябва да се мисли по-дългосрочно. Светът се трансформира фрапантно, Европа търси път към връщането на своята икономическа мощност с приемането на „ Европейски компас за конкурентоспособност “. Къде е българският? Трябва да стартира сериозен диалог с всички браншове на българската промишленост. Нужни са интелектуално изпитание и политическа воля, за се случи това. “
Попитан за неналичието на консенсус в обществото за приемането ни в еврозоната, Станишев разяснява, че „ подобен липсва съвсем по всичко, само че дано забележим каква е алтернативата – 51 щат на Съединени американски щати, присъединение към Руската федерация или отвъдморска провинция на Китай? Мнозинството от българските жители са твърдо уверени в изгодите от участието ни в Европейски Съюз. Да, редица неща не са съвършени – споделям го като някогашен президент на ПЕС и евродепутат, само че дано и ние се опитаме да го променим – от вътрешната страна. “
Европа не може да бъде сполучлива, в случай че стои на един крайник
„ Европейски Съюз изостава от Съединени американски щати и Китай в световната конкуренция. Затова в този момент се подхващат ограничения – нова индустриална политика, енергийна автономност, лична комерсиална тактика. Но Европа не може да бъде сполучлива, в случай че стои на един крайник – гласът на страните от ЦИЕ би трябвало да бъде чут. Да, след 35 мъчителни години на преход, през които доста хора изгубиха позиции, приходи и вероятност – въпреки всичко сме се научили да бъдем по-гъвкави, има какво да дадем като опит. Но поотделно сме доста дребни, би трябвало да се сплотяваме. Такъв опит вършим идната седмица с петото издание на Geen Transition Forum, където еврокомисари и българското държавно управление ще седнат в прям диалог с бизнеса, неправителствения бранш и университетските среди. Ще приказваме за единния пазар с Енрико Лета и за провокациите със международната стопанска система с нобеловия лауреат за 2024 година проф. Дарон Аджемоглу. “
„ Проблеми има бол, само че дано отворим мисленето и сетивата си за идното. Да търсим систематичен метод за оправянето с рецесиите и ежедневните проблеми. “, заключи Станишев.
