Страните от Г-7 с план за намаляване на зависимостта от Китай върху редкоземните метали
Лидерите на страните от Г-7 са се споразумели да диверсифицират вноса на стратегически значими първични материали до 2030 година Планирани са наложителни квоти за закупуване на материали отвън Китай за отбранителните компании. Според постигнатата сделка, до 2030 година нито една страна не би трябвало да подсигурява повече от 60% от вноса на редкоземни метали. Това има за цел да разбие монопола на Китай в бранша, съгласно обява на Bloomberg.
На срещата на върха в Евиан, Франция, водачите на Г-7 са разискали въвеждането на наложителни квоти за фирмите от избрани индустриални браншове. Според източници, осведомени с полемиките, това визира най-вече производителите на отбранителна промишленост, за които зависимостта от китайските доставки се е трансформирала в накърнимост.
Освен това участниците в срещата на върха са се заели да основат единна платформа за съгласуване на напъните за увеличение на производството от нови залежи и развиване на потенциал за вторична преправка.
Един от представителите на Г-7 е отбелязал, че проектът за сериозните минерали се е трансформирал надали не в единственият въпрос, по който водачите са постигнали цялостно единодушие на срещата, на която е доминирала тематиката за мирното съглашение сред Съединени американски щати и Иран. Всички членове са били съгласни, че е нужна диверсификация на доставчиците за отбрана на стопанската система от спиране на снабдяването.
„ Договорихме се да работим още по-тясно по въпроса за сериозните първични материали в разнообразни формати “, цитира организацията думите на немския канцлер Фридрих Мерц. „ Проведохме задълбочени полемики за това по какъв начин тъкмо можем да диверсифицираме източниците си. “
Въпреки това определенията период – 2030 година наподобява нереалистичен. Много от разработчиците на нови находище отсрочват планове поради дефицит на финансиране, регулаторни бариери, митинги на еколози и механически усложнения. Официални лица признават, че без строги квоти най-малко за основните браншове целевите индикатори не могат да бъдат реализирани.
През предходната година Китай вкара значителен експортен надзор за огромна част от сериозно значимите минерали и редкоземни детайли, припомнят от Bloomberg. Това сложи под опасност производството в целия свят и сподели на Вашингтон с какви лостове на въздействие разполага Пекин.
Допълнителен тласък за Г-7 е бил неотдавнашният спор към Тайван, след който Китай блокира износа за Япония на артикули, нужни за производството на гражданско и военно съоръжение. За Токио това е повтаряне на сюжета от 2010 година, когато териториален спор докара и до ембаргото върху минералите. Въпреки многогодишните старания за диверсификация, Япония към момента купува почти 75% от редкоземните си метали от прилежащата си страна.
Въпреки че пазарите за обособени минерали са относително дребни и откриването даже на една мина би могло доста да промени салдото, същинското изместване на Китай би изисквало голям капитал и значителен опит. Добивът и рафинирането на редкоземни детайли са екологично рискови, скъпи и отнемащи време процеси.
Създаването на различни вериги за доставки от нулата може да отнеме десетилетия. Според отчет на Международната организация по енергетика (МАЕ) от 2025 година, Китай управлява почти 70% от международния пазар за пречистване на най-важните минерали. В някои сегменти делът е даже по-висок: 85% от международното произвеждане на пречистен кобалт и 99% от първичния галий.
По-рано в разработка по тематиката организация Ройтерс осведоми, че концепцията на администрацията на американския президент Доналд Тръмп за поддръжка на производството на сериозни минерали посредством ценови надзор е срещнала съпротивата на другите страни съдружници от Г-7 и е провокирала несъгласия измежду минната промишленост. Идеята за подобен блок беше препоръчана през февруари от вицепрезидента на Съединени американски щати Дж. Д. Ванс. Целта е да се понижи зависимостта на Запада от Китай, който господства в добива и преработката на доста сериозни минерали, припомня Ройтерс.
Канада и Франция, която ръководи Г-7, желаят да развият търговски блок под егидата на цялата Г-7. Съединените щати, за разлика от тях, се пробват да избегнат продължителни многостранни договаряния и избират да подписват самостоятелни двустранни съглашения, които по-късно могат да бъдат разширени, осведоми организацията, обръщайки внимание в разликите и метода.
