Четирите шанса на кабинета Петков
Правителството " Петков " - с всичките му дефекти - има едно значително и решаващо предимство: става все по-ясно, че другите възможности му са не просто по-лоши, а напряко позорни. Тази подготовка, употребена обществено от вицепремиера Асен Василев, не е пресилване, а хладна констатация на политическата действителност.
Алтернативите на актуалното държавно управление са в действителност две. Първата е служебно държавно управление на президента Радев с министър председател Стефан Янев (или сходен кандидат). То ще приготви избори, на които путинофилският избор ще нарасне съществено. Втората опция е съставяне на ново държавно управление в настоящето Народно събрание към ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия или Има Такъв Народ. Независимо дали ще бъдат реализирани с избори или посредством преформатиране на болшинството в Народното събрание, наличните благоприятни условия за различно ръководство се свеждат до тези две: " Радев-Янев " и " Радев-Борисов ". И двете съществено ще тласнат България в проруска орбита, като първата ще го направи по-открито, а втората ще заложи на запазването на газовата взаимозависимост на България от Русия.
Алтернативата " Радев-Янев "
България би била доста друга, в случай че се осъществя разновидността " Радев-Янев ". Страната ще се самоизолира в НАТО и Европейски Съюз. Няма да пращаме оръжие в Русия, да одобряваме войски на НАТО в България, няма да се превъоръжаваме със западно оръжие, ще заобикаляме и бойкотираме общи наказания против Русия, ще плащаме съветски газ в рубли или каквото изискат от Москва и няма да търсим различни енергийни източници. Страната номинално може да остане в евроатлантическите структури за известно време, само че ще тече и дейна подготовка за референдуми за излизане от тях.
Външната политика на България ще разчита на победа на Русия в Украйна и ще работи за по-бързото " идване на мира " - т.е. капитулацията на украинците. На Балканите ще се превърнем в главната спънка пред консолидираното на района в Европейски Съюз: за задачата ще блокираме започването на договаряния със Северна Македония по всевъзможен метод, като измисляме все нови и нови условия.
Във вътрешната политика, сякаш с цел да се реализират обществени цели, ще се поставят спирачки на всички проевропейски начинания: от въвеждане на еврото до зелените политики за възобновими енергийни източници.
Алтернативата " Радев-Борисов "
Бойко Борисов подаде към този момент намерено ръка на президента Румен Радев и изиска от него да събори актуалното държавно управление, с цел да ръководят дружно. Бихме могли занапред да си представим по какъв начин би изглеждало едно общо ръководство. На думи то ще е по-проевропейско от разновидността " Радев-Янев ", само че по наличие надали ще е доста по-различно. Перспективата за референдуми за излизане от Европейски Съюз и НАТО може да се поотложи във времето, доколкото " Възраждане " би останало по-изолирано от ръководството. Също по този начин може да се подхващат някакви спорни дейности във връзка с Украйна - дори да се изпратят като помощи алегорични колета оръжие. Но в същото време най-вероятно ще се работи за действително ограничение на нужните на украинската войска български боеприпаси. Модернизацията на българската войска, интеграцията на Балканите в Европейски Съюз и въвеждането на еврото у нас няма да се случат, само че за тях ще се приказва (най-вече от Борисов).
Вариантът " Радев-Борисов " сигурно би траял политиката, запазваща монополните позиции на " Газпром " в България. Скрито зад приказки за " диверсификация ", едно сходно държавно управление би отстоявало, до момента в който е допустимо, зависимостта на България от съветски газ и други запаси. Дори планът " Белене " би могъл да се затъркаля още веднъж в политическото пространство при първа комфортна опция.
Политическата логичност на разновидността " Радев-Борисов " е ясна: индулгенция за Борисов във връзка с корупционните кавги против промосковски концесии от страна на ГЕРБ. Докъде ще стигне този алъш вериш не може да се предвижда, само че в него надали ще има ясни " червени линии ".
Шансовете на държавното управление
Колкото по-ясни стават другите възможности, толкоз повече нарастват възможностите на актуалното правитество да оцелее и да резервира про-европейската и атлантическа ориентировка на България. Решението на Путин да спре газа за Европа, в случай че не се правят заплащания в рубли, постави картите на масата. Позиционирането на българските политици се обясни по следните разграничителни линии:
Европейското единение: Критиците на държавното управление се пробват да наложат тезата за приемане на съветското изискване - заплащане в рубли. Още преди да са се провели съвещания в Брюксел с европейските сътрудници и срещу позицията на Европейска комисия, че удоволетворяването на настояването на Путин би нарушило глобите, в България към този момент се упорства да не действаме дружно с останалите страни от Европейски Съюз. Първото решение, което държавното управление " Петков " би трябвало да вземе и отбрани в тази обстановка, е България да застане зад обща европейска позиция и да работи за нейното реализиране. Такава обща позиция ще е най-голямата отбрана на ползите на страната. И президентът Радев, и ГЕРБ не дават тип, че схващат значимостта на този въпрос и вместо да поддържат държавното управление против неприятелските дейности на Русия, в действителност застанаха против него и по този начин реализираха част от резултата, който Путин е целял.
Неизбежността на съветския газ: Веднага се появиха разнородни представители, които започнаха да убеждават аудиторията каква покруса ще настъпи в България поради спрените доставки на съветски газ. И по този въпрос от президента Радев и ГЕРБ започнаха да рисуват безнадеждни сюжети за българската стопанска система. Оказа се обаче, че България има лични решения най-малко за месец, а доникъде на май се чака и обща политика на Европейски Съюз по въпроса, която ще даде дълготрайна предвидимост. Т.е. апокалипсисът се отсрочва и той съществува главно в пропутиновското политическо въображение.
Цената на газа: Когато стана ясно, че България няма да остане без газ, макар спрения кран от руснаците, се надигна писък за цената на тази стока. Повишаване с 20% планува Асен Василев, а Теменужка Петкова незабавно го надцака с 30% оскъпяване. Вероятно е краткотрайно да има такива промени на цената. Но не трябва да се не помни, че в случай че Европейски Съюз в този момент отстои единна позиция, усили опциите за различни доставки и понижи потреблението на газ, това в средносрочна и дълготрайна вероятност ще го сложи в доста по-изгодна позиция в договаряния с Русия и " Газпром ". Т.е. устоявайки на съветския шантаж в този момент, България и Европейски Съюз си обезпечават дълготрайно по-стабилни и по-изгодни цени за времената след войната. Дългосрочните изгоди неведнъж ще надвишават моментните загуби, които ще понесем. Междувременно и България, и Европейски Съюз би трябвало да плануват задоволителни буфери и частични обезщетения на бизнеса за тези краткосрочни загуби.
Оръжието за Украйна: Атаката на Румен Радев против държавното управление и Корнелия Нинова в действителност дава опция на Българска социалистическа партия да излезе по рационален метод от клопката, в който сами се вкараха. Вече излиза наяве, че електорално Българска социалистическа партия нищо няма да завоюва от блокиране на военна помощ за Украйна: тези проруски гласове ще отидат в огромната си част при тандема " Радев-Янев " и " Възраждане ". Да продължава да се състезава и да се пробва да " надцаква " откритите пропутиновски политики на съперниците си - това е губеща тактика за Нинова. Затова от нейна страна би било рационално да опита да консолидира по-центристки ляв избор. Ако Нинова не желае да постави подписа си под решения за пращане на оръжие в Украйна, това единствено по себе си не би било проблем за изпращането им при решение на Народно събрание по тематиката. Някакъв сходен компромис би извадил и България от извънредно лицемерната позиция да бъде един от главните снабдители на оръжие за Украйна, само че да твърди, че в действителност не го прави.
Страната ни е в извънредно сложна обстановка. И вътрешно-, и външнополитическа. Трябва ясно да се разбере, че реалистичните други възможности на актуалното държавно управление биха изкарали България от европейската орбита и биха я създали пленник на путинофилски настройки и личностни желания към наказателно-правни индулгенции. Затова всички запаси, с които разполагат проевропейските сили, би трябвало да се употребяват рационално и отговорно, с цел да не се стигне до резултат, който малко на брой са желали и даже допускали. Уви, времената са в действителност трагични: естетиката и тясно партийните въпроси би трябвало да правят отстъпка на базовите правила на морала и същинските стратегически ползи на България.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Алтернативите на актуалното държавно управление са в действителност две. Първата е служебно държавно управление на президента Радев с министър председател Стефан Янев (или сходен кандидат). То ще приготви избори, на които путинофилският избор ще нарасне съществено. Втората опция е съставяне на ново държавно управление в настоящето Народно събрание към ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия или Има Такъв Народ. Независимо дали ще бъдат реализирани с избори или посредством преформатиране на болшинството в Народното събрание, наличните благоприятни условия за различно ръководство се свеждат до тези две: " Радев-Янев " и " Радев-Борисов ". И двете съществено ще тласнат България в проруска орбита, като първата ще го направи по-открито, а втората ще заложи на запазването на газовата взаимозависимост на България от Русия.
Алтернативата " Радев-Янев "
България би била доста друга, в случай че се осъществя разновидността " Радев-Янев ". Страната ще се самоизолира в НАТО и Европейски Съюз. Няма да пращаме оръжие в Русия, да одобряваме войски на НАТО в България, няма да се превъоръжаваме със западно оръжие, ще заобикаляме и бойкотираме общи наказания против Русия, ще плащаме съветски газ в рубли или каквото изискат от Москва и няма да търсим различни енергийни източници. Страната номинално може да остане в евроатлантическите структури за известно време, само че ще тече и дейна подготовка за референдуми за излизане от тях.
Външната политика на България ще разчита на победа на Русия в Украйна и ще работи за по-бързото " идване на мира " - т.е. капитулацията на украинците. На Балканите ще се превърнем в главната спънка пред консолидираното на района в Европейски Съюз: за задачата ще блокираме започването на договаряния със Северна Македония по всевъзможен метод, като измисляме все нови и нови условия.
Във вътрешната политика, сякаш с цел да се реализират обществени цели, ще се поставят спирачки на всички проевропейски начинания: от въвеждане на еврото до зелените политики за възобновими енергийни източници.
Алтернативата " Радев-Борисов "
Бойко Борисов подаде към този момент намерено ръка на президента Румен Радев и изиска от него да събори актуалното държавно управление, с цел да ръководят дружно. Бихме могли занапред да си представим по какъв начин би изглеждало едно общо ръководство. На думи то ще е по-проевропейско от разновидността " Радев-Янев ", само че по наличие надали ще е доста по-различно. Перспективата за референдуми за излизане от Европейски Съюз и НАТО може да се поотложи във времето, доколкото " Възраждане " би останало по-изолирано от ръководството. Също по този начин може да се подхващат някакви спорни дейности във връзка с Украйна - дори да се изпратят като помощи алегорични колета оръжие. Но в същото време най-вероятно ще се работи за действително ограничение на нужните на украинската войска български боеприпаси. Модернизацията на българската войска, интеграцията на Балканите в Европейски Съюз и въвеждането на еврото у нас няма да се случат, само че за тях ще се приказва (най-вече от Борисов).
Вариантът " Радев-Борисов " сигурно би траял политиката, запазваща монополните позиции на " Газпром " в България. Скрито зад приказки за " диверсификация ", едно сходно държавно управление би отстоявало, до момента в който е допустимо, зависимостта на България от съветски газ и други запаси. Дори планът " Белене " би могъл да се затъркаля още веднъж в политическото пространство при първа комфортна опция.
Политическата логичност на разновидността " Радев-Борисов " е ясна: индулгенция за Борисов във връзка с корупционните кавги против промосковски концесии от страна на ГЕРБ. Докъде ще стигне този алъш вериш не може да се предвижда, само че в него надали ще има ясни " червени линии ".
Шансовете на държавното управление
Колкото по-ясни стават другите възможности, толкоз повече нарастват възможностите на актуалното правитество да оцелее и да резервира про-европейската и атлантическа ориентировка на България. Решението на Путин да спре газа за Европа, в случай че не се правят заплащания в рубли, постави картите на масата. Позиционирането на българските политици се обясни по следните разграничителни линии:
Европейското единение: Критиците на държавното управление се пробват да наложат тезата за приемане на съветското изискване - заплащане в рубли. Още преди да са се провели съвещания в Брюксел с европейските сътрудници и срещу позицията на Европейска комисия, че удоволетворяването на настояването на Путин би нарушило глобите, в България към този момент се упорства да не действаме дружно с останалите страни от Европейски Съюз. Първото решение, което държавното управление " Петков " би трябвало да вземе и отбрани в тази обстановка, е България да застане зад обща европейска позиция и да работи за нейното реализиране. Такава обща позиция ще е най-голямата отбрана на ползите на страната. И президентът Радев, и ГЕРБ не дават тип, че схващат значимостта на този въпрос и вместо да поддържат държавното управление против неприятелските дейности на Русия, в действителност застанаха против него и по този начин реализираха част от резултата, който Путин е целял.
Неизбежността на съветския газ: Веднага се появиха разнородни представители, които започнаха да убеждават аудиторията каква покруса ще настъпи в България поради спрените доставки на съветски газ. И по този въпрос от президента Радев и ГЕРБ започнаха да рисуват безнадеждни сюжети за българската стопанска система. Оказа се обаче, че България има лични решения най-малко за месец, а доникъде на май се чака и обща политика на Европейски Съюз по въпроса, която ще даде дълготрайна предвидимост. Т.е. апокалипсисът се отсрочва и той съществува главно в пропутиновското политическо въображение.
Цената на газа: Когато стана ясно, че България няма да остане без газ, макар спрения кран от руснаците, се надигна писък за цената на тази стока. Повишаване с 20% планува Асен Василев, а Теменужка Петкова незабавно го надцака с 30% оскъпяване. Вероятно е краткотрайно да има такива промени на цената. Но не трябва да се не помни, че в случай че Европейски Съюз в този момент отстои единна позиция, усили опциите за различни доставки и понижи потреблението на газ, това в средносрочна и дълготрайна вероятност ще го сложи в доста по-изгодна позиция в договаряния с Русия и " Газпром ". Т.е. устоявайки на съветския шантаж в този момент, България и Европейски Съюз си обезпечават дълготрайно по-стабилни и по-изгодни цени за времената след войната. Дългосрочните изгоди неведнъж ще надвишават моментните загуби, които ще понесем. Междувременно и България, и Европейски Съюз би трябвало да плануват задоволителни буфери и частични обезщетения на бизнеса за тези краткосрочни загуби.
Оръжието за Украйна: Атаката на Румен Радев против държавното управление и Корнелия Нинова в действителност дава опция на Българска социалистическа партия да излезе по рационален метод от клопката, в който сами се вкараха. Вече излиза наяве, че електорално Българска социалистическа партия нищо няма да завоюва от блокиране на военна помощ за Украйна: тези проруски гласове ще отидат в огромната си част при тандема " Радев-Янев " и " Възраждане ". Да продължава да се състезава и да се пробва да " надцаква " откритите пропутиновски политики на съперниците си - това е губеща тактика за Нинова. Затова от нейна страна би било рационално да опита да консолидира по-центристки ляв избор. Ако Нинова не желае да постави подписа си под решения за пращане на оръжие в Украйна, това единствено по себе си не би било проблем за изпращането им при решение на Народно събрание по тематиката. Някакъв сходен компромис би извадил и България от извънредно лицемерната позиция да бъде един от главните снабдители на оръжие за Украйна, само че да твърди, че в действителност не го прави.
Страната ни е в извънредно сложна обстановка. И вътрешно-, и външнополитическа. Трябва ясно да се разбере, че реалистичните други възможности на актуалното държавно управление биха изкарали България от европейската орбита и биха я създали пленник на путинофилски настройки и личностни желания към наказателно-правни индулгенции. Затова всички запаси, с които разполагат проевропейските сили, би трябвало да се употребяват рационално и отговорно, с цел да не се стигне до резултат, който малко на брой са желали и даже допускали. Уви, времената са в действителност трагични: естетиката и тясно партийните въпроси би трябвало да правят отстъпка на базовите правила на морала и същинските стратегически ползи на България.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ