Дефицитът по националния бюджет в края на март е в размер на 641 млн. лв.
Правителството утвърди информацията за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия (КФП) за първото тримесечие на 2023 година, направена в осъществяване на член 135, алинея 1 на Закона за обществените финанси.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към март 2023 година е негативно в размер на 662.4 млн. лева (0,4 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лева и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева
За съпоставяне, за първото тримесечие на 2022 година беше регистриран остатък в размер на 294,7 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с 957,2 млн. лева Продължава наклонността от първите два месеца на годината растежът на разноските (27 на сто) доста да изпреварва растежа на приходите (18,6 на сто), което е главната причина за утежняването на бюджетната позиция по отношение на миналата година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година са в размер на 14 691,8 млн. лева Постъпленията нарастват с 2 308,2 млн. лева (18,6 %) по отношение на регистрираните към март 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 2 355,2 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11 817,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 1 942,0 млн. лева (19,7 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 80,4 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 1 426,2 млн. лева, като нарастват със 178,7 млн. лева (14,3 %) по отношение на регистрираните към март 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на 5 697,0 млн. лева (ръст от 508,7 млн. лева, 9,8 % по отношение на регистрираните към март 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1 079,2 млн. лева (в т. ч. 552,5 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 690.4 млн. лева по отношение на регистрираните към март 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 3 614,8 млн. лева, което съставлява растеж от 564,2 млн. лева (18,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година.
Неданъчните доходи са в размер на 2 440,5 млн. лева (ръст от 413,2 млн. лева, 20,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 година възлизат на 15 354,3 млн. лева За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12 088,9 млн. лв.. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на първите три месеца на 2022 година с 3 265,4 млн. лева (27,0 %). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии (1 050,2 млн. лева.), както и в частта на разноските за прехрана (652,6 млн. лева.), разноските за личен състав (628,2 млн. лева.), разноските за дотации (604,8 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разноски са в размер на 14 595,9 млн. лева (ръст от 3 244,6 млн. лева, 28,6 % по отношение на регистрираните към март 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 13 659,9 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистият приръст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 7,0 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 303,1 млн. лева (спад с 32,7 млн. лева, 9,7 % по отношение на същия интервал на 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.03.2023 година от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.03.2023 година е 12,6 милиарда лева, в това число 12,0 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,6 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към март 2023 година е негативно в размер на 662.4 млн. лева (0,4 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лева и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева
За съпоставяне, за първото тримесечие на 2022 година беше регистриран остатък в размер на 294,7 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с 957,2 млн. лева Продължава наклонността от първите два месеца на годината растежът на разноските (27 на сто) доста да изпреварва растежа на приходите (18,6 на сто), което е главната причина за утежняването на бюджетната позиция по отношение на миналата година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година са в размер на 14 691,8 млн. лева Постъпленията нарастват с 2 308,2 млн. лева (18,6 %) по отношение на регистрираните към март 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 2 355,2 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11 817,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 1 942,0 млн. лева (19,7 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 80,4 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 1 426,2 млн. лева, като нарастват със 178,7 млн. лева (14,3 %) по отношение на регистрираните към март 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на 5 697,0 млн. лева (ръст от 508,7 млн. лева, 9,8 % по отношение на регистрираните към март 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1 079,2 млн. лева (в т. ч. 552,5 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 690.4 млн. лева по отношение на регистрираните към март 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 3 614,8 млн. лева, което съставлява растеж от 564,2 млн. лева (18,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година.
Неданъчните доходи са в размер на 2 440,5 млн. лева (ръст от 413,2 млн. лева, 20,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 година възлизат на 15 354,3 млн. лева За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12 088,9 млн. лв.. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на първите три месеца на 2022 година с 3 265,4 млн. лева (27,0 %). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии (1 050,2 млн. лева.), както и в частта на разноските за прехрана (652,6 млн. лева.), разноските за личен състав (628,2 млн. лева.), разноските за дотации (604,8 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разноски са в размер на 14 595,9 млн. лева (ръст от 3 244,6 млн. лева, 28,6 % по отношение на регистрираните към март 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 13 659,9 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистият приръст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 7,0 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 303,1 млн. лева (спад с 32,7 млн. лева, 9,7 % по отношение на същия интервал на 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.03.2023 година от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.03.2023 година е 12,6 милиарда лева, в това число 12,0 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,6 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ