Стачката на властта приключи, но защо Бюджет 2026 липсва? Еврозоната май е нежелана и от БГ елита
Правителството нали имаше стратегия, сподели Каримански и разяснява, че в нея би трябвало да има цели, само че никой не ги обрисува и това е казуса на макрорамката
Срокът за показване на бюджетът за 2026 години, който е до края на октомври, най-вероятно ще бъде изпуснат. Това предвижда членът на УС на Българска народна банка Любомир Каримански и разяснява, че огромният проблем е не толкоз неналичието на плана за макрорамката, колкото на това, че не са ясни целите, които държавното управление ще извършва следващата година. „ Какви са политиките, върху които ще стъпи? Каква е философията на бюджета? “, попита той и повдигна плещи.
Липсата на показване на бюджета за следващата година скара депутатите. Властта и опозицията размениха обвинявания за забавянето на финансовата рамка. По закон всяка година бюджетът би трябвало да е импортиран в Народното събрание до 31 октомври. Преди това обаче би трябвало да мине през тристранен съвет, както и през Министерския съвет.
До момента не са известни никакви параметри, а това е първата финансова рамка в евро.
На този декор държавното управление през вчерашния ден емитира нов дълг в размер на 300 млн. лв.. Така заемите през тази година минаха 17 милиарда лв..
Водещата Цветанка Ризова пък означи, че стачката на ръководещите предстоящо през днешния ден завърши. „ Властта откри себе си. Парламентът събра кворум и одобри такса „ водомер “. Бойко Борисов заяви, че нямало кой различен и се наложило той персонално да лидира процеса по саниране на властта “, добави тя и цитира шефа на Българска народна банка Димитър Радев, който изрази паника, че обществените финанси са под напън, а буферите отслабват.
Лидерът на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев разясни, че бюджетът би трябвало да бъде импортиран до 10 дни. Ако в този момент стартират да сглобяват макрорамката и да вземат тежките политически решения, най-вероятно ще има забавяне, добави той.
Председателят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов пък сподели, че към момента нямаме проектобюджет, което е казус за последните 35 години.
„ Самият факт, че не е импортиран бюджета до този миг, значи, че ръководещите не са доста сигурни дали желаят или не да влезем в еврозоната “, сподели пък Красимира Катинчарова от „ Величие “.
Според Каримански пък не е обикновено, когато имаме растяща стопанска система, дефицитът да се усилва.
„ Към края на август дефицитът е към 2,4% от Брутният вътрешен продукт или над 5,215 милиарда лв.. Спрямо предходната година за същия интервал е повишен с 210% “, добави той.
На въпроса от кое място идват разноските банкерът отговори метафорично – от снежна топка. „ Като я търкаляте, се усилва доста бързо и става огромна. Това идва от разноските, които са отвън макрорамката, т.е. в обособените профилирани бюджети “, сподели той и даде образец с увеличението на всички разноски в обществената администрация за хонорари.
„ За една година държавното ползване е повишено с повече от 27% номинално и над 16,3% действително. Ръстът на харчене на пари е доста по-голям от приходите, които могат да се съберат “, посочи членът на УС на Българска народна банка.
„ Приходите не вървят по този начин, както бе планувано в консолидираната фискална стратегия. За Данък добавена стойност не се извършват. По-малко са даже в съпоставяне със същия интервал от предходната година “, добави той.
„ Инфлацията се ускорява. Когато това се случва, тя има позитивен резултат върху приходите в хазната от Данък добавена стойност “, съобщи Каримански.
„ Правителството нали имаше стратегия. В нея би трябвало да има цели, само че никой не ги обрисува и това е казуса на бюджета, тъй като не може самоцелно да извършва някаква техническа функционалност от позиция по какъв начин да разпределим един първокачествен разпоредник или на различен избрана сума. Важното е какво изпълняваме като трансформационни политики, в случай че ще вършим промени в избран бранш. Какво ще вършим с демографската рецесия? Какво става с лекуването на децата? Къде е детската болница? Тези неща липсват “, акцентира той.
Проблемите не са в бюджета, а в политиките които липсват, т.е. на целите, които би трябвало да се осъществят в този мандат, изясни специалистът.
„ Големият проблем не е в прекосяването от една валута в друга, а във опцията да растем като стопанска система на добавена стойност и тя да е изразена посредством артикул или услуга, която можем да осъществяваме и отвън България “, добави той.
Ризова напомни, че общият размер на новият държавен дълг, набран на вътрешният пазар през 2025 година, възлиза на над 17 милиарда лв., а гостът й в студиото удостовери, че България към момента е с най-ниско обвързване, само че с доста по-бърз ритъм на повишаване година по отношение на година.
„ Финансовото министерство се обосновава, че този дълг е необходим за разходната част на бюджета, само че не толкоз със средствата за капиталовата среда и развиване на стопанската система, а с настоящите разходи, свързани с издръжката. Те са калкулирани по този начин, че хем недостига да е сякаш до 3%, хем в също време дългът, който вземаме да може да не позволява да минем над тази граница. На процедура обаче се получава нещо друго. Таванът за дълга, който е гласуван, би трябвало да е до 18,9 милиарда, само че имаме и квазидълг, какъвто се явяват държавно обезпечените заеми. Те може да доближат до 8,4 милиарда “, сподели още той.
Срокът за показване на бюджетът за 2026 години, който е до края на октомври, най-вероятно ще бъде изпуснат. Това предвижда членът на УС на Българска народна банка Любомир Каримански и разяснява, че огромният проблем е не толкоз неналичието на плана за макрорамката, колкото на това, че не са ясни целите, които държавното управление ще извършва следващата година. „ Какви са политиките, върху които ще стъпи? Каква е философията на бюджета? “, попита той и повдигна плещи.
Липсата на показване на бюджета за следващата година скара депутатите. Властта и опозицията размениха обвинявания за забавянето на финансовата рамка. По закон всяка година бюджетът би трябвало да е импортиран в Народното събрание до 31 октомври. Преди това обаче би трябвало да мине през тристранен съвет, както и през Министерския съвет.
До момента не са известни никакви параметри, а това е първата финансова рамка в евро.
На този декор държавното управление през вчерашния ден емитира нов дълг в размер на 300 млн. лв.. Така заемите през тази година минаха 17 милиарда лв..
Водещата Цветанка Ризова пък означи, че стачката на ръководещите предстоящо през днешния ден завърши. „ Властта откри себе си. Парламентът събра кворум и одобри такса „ водомер “. Бойко Борисов заяви, че нямало кой различен и се наложило той персонално да лидира процеса по саниране на властта “, добави тя и цитира шефа на Българска народна банка Димитър Радев, който изрази паника, че обществените финанси са под напън, а буферите отслабват.
Лидерът на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев разясни, че бюджетът би трябвало да бъде импортиран до 10 дни. Ако в този момент стартират да сглобяват макрорамката и да вземат тежките политически решения, най-вероятно ще има забавяне, добави той.
Председателят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов пък сподели, че към момента нямаме проектобюджет, което е казус за последните 35 години.
„ Самият факт, че не е импортиран бюджета до този миг, значи, че ръководещите не са доста сигурни дали желаят или не да влезем в еврозоната “, сподели пък Красимира Катинчарова от „ Величие “.
Според Каримански пък не е обикновено, когато имаме растяща стопанска система, дефицитът да се усилва.
„ Към края на август дефицитът е към 2,4% от Брутният вътрешен продукт или над 5,215 милиарда лв.. Спрямо предходната година за същия интервал е повишен с 210% “, добави той.
На въпроса от кое място идват разноските банкерът отговори метафорично – от снежна топка. „ Като я търкаляте, се усилва доста бързо и става огромна. Това идва от разноските, които са отвън макрорамката, т.е. в обособените профилирани бюджети “, сподели той и даде образец с увеличението на всички разноски в обществената администрация за хонорари.
„ За една година държавното ползване е повишено с повече от 27% номинално и над 16,3% действително. Ръстът на харчене на пари е доста по-голям от приходите, които могат да се съберат “, посочи членът на УС на Българска народна банка.
„ Приходите не вървят по този начин, както бе планувано в консолидираната фискална стратегия. За Данък добавена стойност не се извършват. По-малко са даже в съпоставяне със същия интервал от предходната година “, добави той.
„ Инфлацията се ускорява. Когато това се случва, тя има позитивен резултат върху приходите в хазната от Данък добавена стойност “, съобщи Каримански.
„ Правителството нали имаше стратегия. В нея би трябвало да има цели, само че никой не ги обрисува и това е казуса на бюджета, тъй като не може самоцелно да извършва някаква техническа функционалност от позиция по какъв начин да разпределим един първокачествен разпоредник или на различен избрана сума. Важното е какво изпълняваме като трансформационни политики, в случай че ще вършим промени в избран бранш. Какво ще вършим с демографската рецесия? Какво става с лекуването на децата? Къде е детската болница? Тези неща липсват “, акцентира той.
Проблемите не са в бюджета, а в политиките които липсват, т.е. на целите, които би трябвало да се осъществят в този мандат, изясни специалистът.
„ Големият проблем не е в прекосяването от една валута в друга, а във опцията да растем като стопанска система на добавена стойност и тя да е изразена посредством артикул или услуга, която можем да осъществяваме и отвън България “, добави той.
Ризова напомни, че общият размер на новият държавен дълг, набран на вътрешният пазар през 2025 година, възлиза на над 17 милиарда лв., а гостът й в студиото удостовери, че България към момента е с най-ниско обвързване, само че с доста по-бърз ритъм на повишаване година по отношение на година.
„ Финансовото министерство се обосновава, че този дълг е необходим за разходната част на бюджета, само че не толкоз със средствата за капиталовата среда и развиване на стопанската система, а с настоящите разходи, свързани с издръжката. Те са калкулирани по този начин, че хем недостига да е сякаш до 3%, хем в също време дългът, който вземаме да може да не позволява да минем над тази граница. На процедура обаче се получава нещо друго. Таванът за дълга, който е гласуван, би трябвало да е до 18,9 милиарда, само че имаме и квазидълг, какъвто се явяват държавно обезпечените заеми. Те може да доближат до 8,4 милиарда “, сподели още той.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ